Боряна (Драма в четири действия)

Йордан Йовков Боряна Драма в четири действия

Лица

БОРЯНА

ЗЛАТИЛ

РАЛИ, син на Златила

АНДРЕЯ, син на Златила

ПАВЛИ, син на Златила

ВИДА, жена на Рали

ЕЛИЦА, жена на Андрея

ВЪЛЧАН НАНОВ, по прякор Алфатарски цар, баща на Боряна

ВАСИЛ ВАКЛИН, приятел на Андрея

ЕДРЮ, приятел на Андрея

НИКОЛА, син на Вълчан Нанов

ПЕТЪР, син на Вълчан Нанов

СТАРАТА СНАХА, жена на Никола

МЛАДАТА СНАХА, жена на Петра

Действието става в сегашно време, в едно село на Североизточна България.

Бележки за външността и характера на действуващите лица

Боряна — 20–22 год. Когато пристига в Златиловата къща, тя иде от сбор и е облечена празнично в хубаво полуселско-полугражданско облекло: розова копринена блуза, тъмносини плисирани поли, червена копринена престилка с изшити на нея гюлове, светли копринени чорапи и лачени пантофки. Гологлава или с червена кърпа на глава. На шията си носи наниз. Със същото облекло тя е и във Второ действие. В Трето и Четвърто действие е облечена по селски, както е носията в с. Алфатар, Силистренско: бяла риза, късо стегнато елече без ръкави, от тъмносиньо кадифе; червени от тъкан плат (аладжа) поли, червена престилка, ниски обувки. Гологлава, с наниз.

Златил — около 70 год., побелял, но още ходи прав, не-прегърбен; остро, продълговато лице, къси бели мустаци, гъсти вежди, бръснат. Има съсредоточен и замислен вид на човек, измъчван от някаква тежка грижа. Когато е самичък, приказва си сам на себе си. Бавни движения, бавна походка. Но често трепва и се оглежда наоколо си плахо, подозрително. Изпитателно и недоверчиво изглежда всекиго, който му говори. Облечен е със сиви (бозяви) потури, изтъркани, вети, някъде гайтанът им е поразпран, някъде са оръфани и поскъсани (но без закръпки). Опасан е със също такъв вет морав пояс, с бяла риза и джамадан (елек) със същия цвят, като потурите му. Ръкавите на ризата му се спущат надолу, без да са закопчани на китката, със свободни широки отвори. Обут е с ниски корави обуща, с ремъчка отгоре. Може да е със сиви вълнени чорапи или обут на прябуш.

Рали — 47–48 год., едър, набит, широкоплещест, с такива издути рамене, че изглежда малко прегърбен. Голяма глава, яка шия, коса черна, сплъстена и разбъркана, гъсти черни вежди. Мустаците му са по-скоро тънки, черни, закриват донейде устните му, а краищата им (от ъгъла на устните нататък) са завити, но не нагоре, а един срещу други сърповидно. Тежък, навъсен поглед, груба спотаена сила във всяко движение и всяка поза. Понякога държи ръцете си отзад, понякога ги отпуща. Други жестове почти не прави. Облекло: сиви (бозяви) потури, малко смъкнати надолу, не от небрежност, а от бабаитлък. Все по същата причина долу пачите (крачолите) на потурите му са разкопчани на всичките си копчета, като на единия крак са оставени да се размахват и да се влекат по земята, а на другия са запършени нагоре. Червен пояс, ниско запасан (особено отзад), с провиснал край. Бяла риза с широки ръкави, тъмночервен джамадан (може да бъде и като потурите). Калпак или вета шапка. Ниски обуща с ремъчка отгоре. С чорапи или обут на прябуш. Цялото му облекло е вето и износено.

Андрея — По време събитието в пиесата става след голямата война. Това обстоятелство, а също и годините му (около 35-годишен) дават основание да се предполага, че той е бил подофицер във войската. Бившият подофицер следователно трябва да се чувствува в него, без да се губи присъщата му сърдечност и добродушие. Чист, спретнат, грижливо подстриган и избръснат, с тънки черни мустачки (не завити обаче нагоре). Облекло: късо палто и жилетка от груб, тъмносив домашен шаяк; също такива панталони, спуснати или с навивки. Ниски обуща с ремъчка отгоре. С каскет. Облеклото му е вето.

Павли — 25 год. Ако в държането му в пиесата и да се забелязва известна потиснатост, това се дължи на забърканото положение в семейството. Инак той не е лишен от твърдост на характера, която ако не винаги се проявява, трябва да се чувствува. Той е хубав момък, напет, строен, изпълнен в същото време с мъжественост и сила. Облекло: горна (цветна) риза с под-гъната яка; палто от тъмнокафяв, почти черен шаяк, с яка без ревери и е един ред копчета — нещо средно между куртка и сако: панталони от същия плат (селски брич); навивки от по-светлокафяв плат: сиви вълнени чорапи; ниски обувки с ремъчка. С каскет. Това облекло у младите хора замества днес почти навсякъде някогашните народни носии.

Едрю — 45 год. Едър, снажен, но тромав и отпуснат, винаги почти пиян, рядко се смее и, както правят пияните, за да покажат, че уж са трезви, дава си пресилено сериозен вид. Истинска бедност лъха от цялото му облекло: бяла риза, не особено чиста, кърпена на много места; джамадан, сиви потури, червен пояс — всичко вето, оръфано, кърпено. Долу на крачолите потурите му са разкопчани. Обут е на прябуш с ниски обуща. Със стара деформирана и продупчена мека шапка.