БОРЯНА (пуща ръката си, засмяна). Не! Аз не съм още булка, та да се срамувам. Добър ви вечер! (Пристъпва няколко крачки и се завършва пак към тях) Днешните булки не се срамуват. Ние сме модерни. (Смее се) Какво! Надявахте ли се Павли да ви доведе булка? Не, нали? Какво си казвахте? Павли не го бива за такваз работа. Не го бива ли? Аз го зная него какъв е! (Смее се)
ВИДА (все още учудена и ядосана). Павле, какво си направил! (На Боряна) Коя дъщеря си ти?
БОРЯНА (дига рамене). Не знам. Нека каже Павли.
ПАВЛИ. На Вълчан Нанов.
АНДРЕЯ Алфатарския цар ли?
ПАВЛИ. Той.
ВИДА. Какъв цар? Кой е той?
ЗЛАТИЛ. Вълчан Нанов ли?
АНДРЕЯ. Вълчан Нанов от Алфатар. Знам го. (С усмивка, на Боряна) Знам баща ти. (На другите) Хъм… богат човек е, кмет е. (Позасмива се) И такъв е един, че каквото каже, направя го. Затуй му казват Алфатарски цар. Че не е цар — не е, прякора му е такъв.
БОРЯНА. Какъвто ще да е, цар е. И аз съм царска дъщеря. Я! (Пристъпва, оглежда къщата) Не сте мазали скоро. Вехти ви са чертичките. Ах, да ме оставите мене, че да видите как ще ви наредя. Ново, ново, всичко ново!
АНДРЕЯ. Ново ли? Де го новото?
БОРЯНА. Че аз без чеиз ли съм? Не чухте ли коя съм? Аз съм царска дъщеря! (Смее се)
ЗЛАТИЛ. Дъще, я ела насам.
ПАВЛИ. Иди, Борянке. Той е татко. Целуни му ръка.
БОРЯНА (приближава се до Златила).
ПАВЛИ. Целуни му ръка.
БОРЯНА (колебае се). Че като не си дава ръката.
ЗЛАТИЛ. Остави, остави, още е рано да се целува ръка. Ела по-близо, дъще. Я да видя! (Попипва нанизите и и ги оглежда) Истински! Злато! Хубав баща! Толкоз злато — цял имот…
БОРЯНА. Как ги теглиш, като че искаш да ги вземеш.
ЗЛАТИЛ. Ами поглеждаш ли как са вързани,… Може да паднат и да не усетиш.
БОРЯНА. Е! Ще ми купят други.
АНДРЕЯ. Кой? Баща ти ли?
БОРЯНА (показва Павли). Не, той.
ВСИЧКИ. А-а-а!
БОРЯНА. Ще купи ами, какво ще прави.
ВИДА. Глезена щерка ей ти.
БОРЯНА. Глезена съм, какво да правя. Петима братя имам и аз една сестра. И кой е баща ми? Вълчан Нанов, Алфатарския цар. (Смее се) Ах, как ме раздрънка таз каруца. Много са страхливи вашите ергени, страх ги е да не ги стигнат братята ми. (Попипва си косите) И косите ми се разбъркаха. (Пристъпва към лявата, врата) Кой живее тука?
АНДРЕЯ. Ний живеем там. Искаш да влезеш ли? Заведи я, Елице!
БОРЯНА. Искам да си видя косата, огледало имате ли? (Весело) Имате ли огледало, или се оглеждате на чешмата в коритото? (Смее се)
ЕЛИЦА. Имаме, имаме. Ела, влез. (Влизат)
Всички мълчат, слисани. Андрея се усмихва.
ВИДА. Е, драгинко! Е, Павле! Таз ли намери да земеш?
ПАВЛИ. Бульо, не й забелязвай! Тя е добра, ти не знаеш колко е добра. Само че такава е малко… весела…
ВИДА. Как приказва, как се смее! Че имало по-стари хора, че тоз, дето ще и бъде свекър, бил тука, не иска да знае.
РАЛИ. Върти се като…
АНДРЕЯ. Хубава е тя. Аз я харесвам.
ПАВЛИ. Много е добра, бате Андрея. (На баща си) Тате, защо мълчиш? Кажи.
ЗЛАТИЛ (мълчи).
ПАВЛИ. Кажи, тате.
ЗЛАТИЛ. Ти пита ли ме? Искал си да се жениш, пита ли ме? Каза ли ми?
ПАВЛИ. И аз не знаех, тате. Искали братята й да я годяват за други и аз й казах: приставаш ли ми — приставам ти. А друга не искам, друга не ща, таз ще бъде, никоя друга. Кажи, тате!
ЗЛАТИЛ. Правете, щото знайте, аз не се бъркам. Време за сватба ли е сега? С какво се прави сватба? Пари трябат, де са? Аз нямам, не разбрахте ли?
ПАВЛИ. Тате, моля ти се.
ЗЛАТИЛ (тръгва да излезе). Нямам, нямам. Не разбрахте ли, че нямам. Вий сте дробили таз попара, вий я сърбайте. Мене недейте ме закача, не ми искайте нищо. Нямам! Разберете, нямам! (Излиза)
РАЛИ. Туй е то. Толкоз. Не може.
ПАВЛИ. Бате Рале, защо… Пари! Пари аз ще намеря.
РАЛИ (сърдито). Я виж имам ли тук, на устата си жълто? Хлапак! Отишел човека, грабнал момичето, довел го.
ПАВЛИ. Бате Рале, не го грабнах, пристана ми.
РАЛИ. Утре ще доде онзи лудия, баща й, можеш ли стоя насреща му? Знаеш ли го какъв е? Окото му не мига. Ще ти тегли куршума и пак прав ще излезе. Може и по съдилища да тича, ще харчи, има. А ний? Ний сме ей-тъй-е-е — тънки като косъм.
АНДРЕЯ. Какво може да направи той. Дъщеря му не е дете, мома е. Ще си земе, когото си иска.
РАЛИ. Не, казах! Няма да бъде.
ПАВЛИ (гледа ту Рали, ту Вида). Вий… какво мислите да правите вий…
РАЛИ. Момичето ще го приберем. Докато не доде баща му, нито е твое, нито е наше — гостенка ни е. Като доде баща му, каквото рече той, то ще бъде.