– Извинете, вие ли сте, доктор Пранс? – попита той.
Отначало не чу отговор, после се разнесе гласът на дребничката жена:
– Да, господине, аз съм доктор Пранс. Има болен в хотела ли?
– Надявам се, че не. Не знам – отвърна Рансъм през смях. Направи няколко крачки, каза името си, напомни ѝ, че са се виждали у госпожица Бърдзай преди много време (цели две години), и изрази надежда, че тя не е забравила.
Жената се позамисли – явно не си падаше нито по кухите фрази, нито по необмислените твърдения.
– Имате предвид вечерта, когато започна възходът на госпожица Тарант.
– Именно. Проведохме много интересен разговор.
– Е, помня, че изгубих много време там – отбеляза доктор Пранс.
– Не знам, струва ми се, че сте наваксали – отговори Рансъм все още през смях.
Видя как умните ѝ очички срещат неговите. Тя явно беше отседнала в селото и беше излязла гологлава на вечерната си разходка, ако изобщо е възможно човек да си представи доктор Пранс да скучае или да мечтае за отдих. Явно не бързаше да си тръгне и Базил Рансъм допусна, че ѝ се говори.
– Защо, не мислите ли, че кариерата ѝ е забележителна?
– О, да, в наше време всичко е забележително. Живеем във века на чудесата! – отвърна младият мъж, развеселен, че така небрежно обсъжда обекта на своето обожание на този пуст провинциален път с тази късо подстригана лекарка. Удивително беше колко бързо се сближиха отново той и доктор Пранс.
– Сигурно знаете, че госпожица Тарант и госпожица Чансълър са отседнали някъде тук? – продължи той.
– Да, струва ми се. Гостувам на госпожица Чансълър – додаде лаконичната дребна жена.
– Нима? Радвам се да го чуя! – възкликна Рансъм с усещането, че може би има съюзник в лагера. – В такъв случай можете да ме осведомите къде е къщата на дамите.
– Да, мисля, че ще я разпозная в тъмното. Ще ви заведа, ако искате.
– Ще се радвам да видя къщата, но надали бих отишъл веднага. Преди това трябва да проуча обстановката. Колко се радвам, че ви срещнах. Прекрасно е, че се познаваме.
Доктор Пранс не възрази на този коментар, но отбеляза:
– Не съм ви забравила напълно, защото след това госпожица Бърдзай ми говори за вас.
– А, да, срещнах я през пролетта. Надявам се, че е здрава и щастлива.
– Тя винаги е щастлива, но не може да се каже, че е здрава. Боледува и отпада с всеки изминал ден.