– Сигурно отново е време за лекарството ми. Изглежда, тя е намерила подходящото, не мислите ли?
– Имате предвид съдържанието на тази чаша ли? С удоволствие ще ви го дам, но ми кажете по колко вземате. – Базил Рансъм се изправи и взе чашата от масата.
Когато чу гласа му, госпожица Бърдзай бутна назад сламената си шапка с привично движение, поизви увитото си в дрехи тяло (беше ѝ студено дори през август и се налагаше да стои навън завита) и впери в него замислен и съвсем не учуден поглед.
– Една лъжичка или две? – попита Рансъм, разбърка дозата и се усмихна.
– Мисля, че този път са две.
– Няма как доктор Пранс да не намери подходящото лекарство – отбеляза Рансъм, докато ѝ даваше лекарството, а тя по детински надигна лице към него.
Той остави чашата, а тя зае предишната си поза и явно се замисли.
– Хомеопатия – отбеляза тя след малко.
– О, изобщо не се съмнявам. Допускам, че не бихте пили нищо друго.
– Е, сега всички смятат тази система за правилната.
Рансъм се приближи към нея и застана така, че да го вижда по-добре.
– Страхотно е да следваш правилната система – приведе се дружески към нея той. – Не се съмнявам, че го правите във всяко отношение.
Не му се налагаше често да се преструва, но когато го правеше, стигаше до края.
– Е, не знам дали някой има правото да твърди подобно нещо. Помислих ви за Верена – додаде тя след малко и го измери с благия си замислен поглед.
– Чудех се дали ще ме познаете. Разбира се, вие не знаехте, че съм тук – пристигнах едва снощи.
– Ами радвам се, че този път посещавате Олив.
– Помните, че не го сторих последния път, така ли?
– Помолихте ме да не ѝ споменавам, че сме се срещнали. Това помня в основни линии.
– А не помните ли какво ви казах, че искам да направя? Исках да отида в Кеймбридж и да се срещна с госпожица Тарант. И успях благодарение на информацията, която ми дадохте.
– Да, тя ми спомена за посещението ви мимоходом – усмихна се госпожица Бърдзай и в гърлото ѝ се надигна типично нейният гъргорещ смях, чието точно значение Рансъм така и не узна, макар че дълго помнеше с умиление поведението на старицата в онзи момент.
– Не знам колко ѝ е било приятно, но за мен беше огромно удоволствие – толкова голямо, че както виждате, отново идвам да я посетя.
– Значи, ви е разтърсила?
– До основи! – засмя се Рансъм.