– Просто ще почакам тук, ако позволите – каза Рансъм. – След малко ще ме повикат.
– И кой ще ви повика?
– Госпожица Тарант, надявам се.
– Преди това ще трябва да се оправи с другата.
Рансъм извади часовника си, който още преди няколко часа беше настроил на бостънско време, и установи, че по време на този разговор минутите са се изнизали устремно и вече е осем и пет.
– Госпожица Чансълър ще трябва да се оправя с публиката – каза той след малко и думите му не бяха празнословие. Вече беше напълно убеден, че в помещението, до което му беше отказан достъп, от известно време се разиграва драма, в която той също беше участник, че там е крайно напрегнато и че няма да приключи без неговата намеса. Тази негова интуитивна увереност укрепна още повече, след като установи, че Верена кара публиката си да я чака. Защо не излизаше на сцената? Защо, освен ако не знаеше, че той е там и не се опитваше да спечели време?
– Мисля, че тя вече излезе на сцената – заяви стражът на вратата, чийто спор с Рансъм някак едностранно и без ни най-малко да навреди на непоклатимостта му, беше преминал във фазата на дружелюбното бъбрене.
– Ако беше излязла, щяхме да чуем аплодисментите на публиката.
– Ей сега ще ги чуем – оповести полицаят.
И се оказа омразно прав, защото публиката сякаш наистина ръкопляскаше. От залата и от балконите се разнесе силен шум – няколко хиляди души тропаха с крака и удряха с чадърите и с бастуните си. На Рансъм му прималя, няколко секунди не откъсваше поглед от очите на полицая. После спокойствието внезапно го заля като вълна и той възкликна:
– Скъпи ми приятелю, това не са аплодисменти, а проява на нетърпение. Не е посрещане, а призив!
Полицаят нито се съгласи с предположението му, нито го отхвърли, просто изду другата си буза и отбеляза:
– Може да ѝ е прилошало.
– О, надявам се да не е така! – нежно рече Рансъм. Тропотът се усилваше все повече, но след минута утихна. Преди това обаче стана ясно, че Рансъм е бил прав за причината. Поведението на тълпата беше предизвикано от нетърпение, не беше поздрав. Той отново погледна часовника си, установи, че са минали още пет минути, и си спомни думите на журналиста на Чарлс Стрийт, че Олив гарантира точността на Верена. Странно, но точно когато Рансъм си спомни за въпросния господин, той влетя от плът и кръв през вратата, силно възбуден.
– Защо тя не излиза на сцената, за бога? Ако иска да ги принуди да я повикат, вече го направи! – Господин Пардън настойчиво местеше поглед от полицая на Рансъм и обратно и беше толкова трескав, че изглежда не позна южняка.
– Може да ѝ е прилошало – отговори полицаят.
– На публиката ще ѝ прилошее! – кресна в отговор журналистът. – Ако ѝ е прилошало, защо не повика лекар? Цял Бостън е в тази зала, длъжна е да говори. Искам да вляза да проверя.
– Не може – лаконично го отряза полицаят.
– Защо да не може, моля? Искам да получа информация за "Веспър"!
– Не може да влезете и толкова! И него не го пускам – додаде полицаят добродушно, сякаш от желание да направи забраната за господин Пардън по-малко оскърбителна.
– Странно, вас трябва да ви пуснат – каза Матиас и за миг погледна Рансъм.
– Може би, ама не го пускат – отговори полицаят.
– Мили боже! – задъхано възкликна господин Пардън. – От самото начало си знаех, че госпожица Чансълър ще оплеска всичко. Къде е господин Файлър? – попита той настойчиво и двамата присъстващи, и никой от двамата конкретно.
– Сигурно е на входа и брои парите – отговори полицаят.
– Може да се наложи да ги върне, ако не внимава!
– Може би. Ще му кажа, ако дойде, но само на него. Май вече е готова – додаде той равнодушно.
Беше доловил неясен шум, който прерасна в поредната експлозия от звуци. Този път със сигурност бяха аплодисменти – пляскането на безброй ръце, примесено с възгласи на безброй гърла. Демонстрацията, макар и впечатляваща, не беше очакваната и много бързо утихна. Господин Пардън се ослушваше с тревожно изражение.
– Мили боже, не можаха ли да я посрещнат по-сърдечно? – провикна се той. – Ще изтичам да видя какво става!
Когато той изчезна, Рансъм попита полицая:
– Кой е господин Файлър?
– Мой стар приятел. Той ръководи госпожица Чансълър.
– Ръководи ли?
– Нея и госпожица Тарант. И двете. Това му е бизнесът.
– В такъв случай да ходи сам да говори пред публика.