– О, той не говори, той е шефът.
В този момент вратата отсреща се отвори и едър разгорещен мъж с къса твърда брада, щръкнала от върха на брадичката, и развято подире му палто, влетя вътре, проклинайки.
– Какви са тези щуротии? Много са изтъркани тези номера!
– Ама тя не е ли на сцената? – попита полицаят.
– На сцената не е госпожица Тарант – каза Рансъм, все едно знаеше всичко по въпроса. Веднага се досети, че това е господин Файлър, агентът на госпожица Чансълър. След това си каза, че въпросната личност със сигурност е предупредена от братовчедка му и ще се опита да припише вината за неочакваното закъснение на Верена на Рансъм или на неговото влияние. Обаче господин Файлър само го изгледа, явно нямаше представа кой е – изглежда, госпожица Чансълър беше преценила, че е по-благоразумно да си държи езика зад зъбите относно Рансъм (освен пред полицая).
– На сцената ли? Не, там е онзи шарлатанин баща ѝ! – провикна се господин Файлър с ръка върху бравата на вратата, допуснат от полицая.
– Лекар ли търси? – попита полицаят безстрастно.
– Ще му изпратя теб, ако не пусне момичето! Да не искаш да ми кажеш, че са се заключили? Ама какви ги вършат?
– Преместиха ключа от онази страна – отговори полицаят, докато господин Файлър обсипваше вратата с порой от силни удари и яростно дърпаше бравата.
– Какъв смисъл има да пазите отпред, след като вратата е заключена? – попита Рансъм.
– За да не правите това – кимна полицая към господин Файлър.
– Както се вижда, намесата ви е много полезна.
– Не знам. Тя все пак трябва да излезе.
Междувременно господин Файлър продължаваше да блъска и да тресе вратата, настояваше веднага да го пуснат и питаше какво искат – публиката да събори залата ли! Разнесе се нов взрив от аплодисменти, явно последвали някакво извинение, някакви тържествени увъртания, поднесени от Селах Тарант. Те заглушиха гласа на агента, а също и объркания отговор, последвал откъм салона. За миг не се чуваше нищо конкретно, вратата остана затворена, а Матиас Пардън се върна във вестибюла.
– Той съобщи, че тя е получила лек световъртеж от напрежението. Ще бъде готова след около три минути.
В това се изразяваше приносът на господа Пардън към кризата. Допълни, че публиката била прелестна, истинска бостънска публика, много добронамерена.
– В залата има огромна тълпа, истинска бостънска публика! – крещеше господин Файлър и блъскаше по вратата. – Занимавал съм се с примадони, занимавал съм се с всякакви феномени, но такова още не ми се беше случвало. Помнете ми думата, госпожици, ако не ми отворите, ще разбия вратата!
– Май няма как да влошите положението повече от това – подметна полицаят на Рансъм и отстъпи встрани безсилно.
XLII
Рансъм не отговори. Само наблюдаваше вратата, която в този момент се отвори отвътре. На прага застана Верена – тя беше отворила – и впери поглед право в него. Беше облечена в бяло, а лицето ѝ беше по-бяло от дрехата, над която косата гореше като огън. Пристъпи напред, но той я изпревари и се озова до нея на прага на стаята. Лицето ѝ се разкриви страдалчески и Рансъм не понечи да хване ръката ѝ пред всички тези хора, само тихо каза:
– Чаках ви – много дълго.
– Знам, видях ви на мястото ви. Исках да поговорим.
– Е, госпожице Тарант, не е ли по-добре да излезете на сцената? – провикна се господин Файлър и размаха ръце пред нея, сякаш да я запрати през чакалнята право на сцената пред публиката.
– След малко ще съм готова. Татко ще се погрижи. – И за изненада на Рансъм тя се усмихна приветливо на неукротимия агент. Явно наистина искаше да го успокои.
Тримата влязоха в гримьорната, където в дъното, зад неугледните маси и столове, под ярката газена лампа на канапето седеше госпожа Тарант с изпънат гръб, скована, поруменяла от едва сдържаното напрежение, а до нея, просната и заровила глава в скута на майката на Верена, се виждаше трагичната фигура на Олив Чансълър. Рансъм не знаеше доколко отпуснатото тяло на Олив е свидетелство за ужасна сцена, разиграла се зад заключената врата. Той просто отново рязко затвори вратата под носа на репортера и на полицая и в същия момент през прохода, водещ към сцената, след кратката си публична изява слезе Селах Тарант. Закова се на място, щом зърна Рансъм, уви се по-плътно в дъждобрана си и измери младия мъж с поглед от глава до пети.
– Е, господине, може би ще ни обясните това недоразумение – отбеляза той и се усмихна толкова старателно, че сякаш ъгълчетата на устата му се събраха на тила. – Допускам, че вие по-добре от всеки друг може да ни осветлите на какво се дължат трудностите ни!