– Спокойно, татко, скоро всичко ще се нареди! – възкликна Верена тихо, задъхана като водолаз, който тъкмо изплува на повърхността.
– Едно нещо искам да разбера – наистина ли ще изгубим още половин час в разговори за битовите ни неуредици? – попита господин Файлър и избърса възмутеното си лице. – Ще изнесе ли госпожица Тарант лекцията, или няма? Ако няма, моля да ми каже защо. Дава ли си сметка, че всяка част от секундата в момента струва около петстотин долара?
– Знам, знам, господин Файлър. След малко ще започна – продължи Верена. – Искам само да поговоря с господин Рансъм, само няколко думи. Публиката се успокои, не чувате ли? Имат ми доверие, нали така, татко? Искам само да поговоря с господин Рансъм?
– Кой е господин Рансъм, по дяволите? – провикна се недоумяващо отчаяният Файлър.
Верена говореше на другите, но гледаше любимия си и погледът ѝ бе неизразимо трогателен и умоляващ. Цялата трепереше, гласът ѝ глъхнеше сподавено и Рансъм усети прилив на състрадание към нейната болка – към неизбежната ѝ агония. В същия миг обаче го завладя и друго чувство, което прогони разкаянието – видя, че може да постигне желаното, че Верена го умолява с цялото си същество да я пощади, но докато той не се съгласи, тя ще бъде безпомощна да се съпротивлява. А онова, което искаше Базил, се разгоря пред него и призова цялото му мъжество, въздигна решителността му до висини, от които не само доктор Тарант, господин Файлър и онемялата от срам Олив, но и огромната тръпнеща в очакване зала, и развълнуваната тълпа, притихнала засега и сподавила гнева си – изглеждаха дребни, преодолими и мимолетни. Той все още не проумяваше съвсем ясно. Видя, че Верена не отказва, а протака, че магията, благодарение на която той все още можеше да я спаси, бе усещането за неговата близост.
– Да тръгваме, да тръгваме – прошепна той бързо и протегна ръце към нея.
Тя хвана едната му ръка, но умолително, не в знак на съгласие.
– О, оставете ме, оставете ме – заради нея, заради другите! Ужасно е, невъзможно е!
– Настоявам за обяснение защо господин Рансъм не е задържан от полицията! – нададе вой госпожа Тарант от канапето си.
– Бях задържан, госпожо, през последния четвърт час. – Рансъм все по-убедено чувстваше, че ще се справи, ако запази самообладание. Приведе се към Верена с нежност, която му помагаше да не обръща внимание на присъстващите. – Скъпоценна моя, убеждавах ви, предупреждавах ви. Оставих ви на спокойствие десет седмици, но нима сте се съмнявали, че този момент ще дойде? За нищо на света не бива да се предлагате на тази ревяща тълпа! Не ме молете да проявя загриженост към тях, към нито един от тях! Те искат само да зяпат, да дърдорят и да се хилят! Вие сте моя, не тяхна!
– За какво говори този мъж, по дяволите? Това е най-превъзходната публика, която се е събирала някога! – задъхано се намеси господин Файлър.
– Проклет да е цял Бостън! – каза Рансъм.
– Господин Рансъм проявява силен интерес към дъщеря ми – поясни Селах Тарант. – Той не одобрява възгледите ни.
– През живота си не съм чувала за такава отвратителна, злостна и неморална проява на егоизъм – изрева госпожа Тарант.
– Егоизъм ли? Госпожо Тарант, никога не съм се преструвал, че не съм егоист.
– Да не искате тълпата да ни избие всичките?
– Може да си получат обратно парите. Можете ли да им върнете парите? – попита Верена и се завъртя трескаво сред хората.
– Верена Тарант, да не искаш да кажеш, че няма да излезеш на сцената? – изпищя майка ѝ.
"Мили боже! Как може да я карам да страда така!", помисли си Рансъм и би сложил край на отвратителната сцена, като притисне Верена в обятията си и се втурне навън, ако Олив, която бе скокнала на крака след пронизителните писъци на госпожа Тарант, не се беше хвърлила помежду им в този момент толкова стремително, че откъсна момичето от ръката на Рансъм. За негова изненада очите, които го погледнаха от нейното уплашено и изтерзано лице, бяха досущ като тези на Верена – изпълнени с гореща молба. За един миг тя сякаш беше готова да падне на колене пред него, само и само да се проведе лекцията.
– Ако не сте съгласен с нея, изведете я на сцената и поспорете. На публиката адски ще ѝ хареса! – каза господин Файлър на Рансъм и май наистина смяташе предложението си за практично.
– Тя е подготвила превъзходна реч! – печално отбеляза Селах пред всички.
Никой не обърна внимание на думите му, а съпругата му отново избухна:
– Верена Тарант, иде ми да те зашлевя! Нима наричаш този господин джентълмен? Не проумявам защо баща ти не го изгони!