IX
Рансъм отново се приближи към госпожа Фариндър, която бе останала на канапето заедно с Олив Чансълър. Когато тя извърна лице към него, Базил установи, че и тя е подвластна на всеобщото впечатление. Проницателните ѝ очи блестяха, достолепните ѝ страни бяха порозовели и по всичко личеше, че вече е решила какво поведение да възприеме. Олив Чансълър седеше неподвижно, забола очи в пода със сковано и разтревожено изражение, каквото придобиваше в моменти на напрегната стеснителност. С нищо не издаде да е забелязала приближаването на своя роднина. Той каза на госпожа Фариндър няколко думи в опит да изрази възхитата си от Верена, тя отвърна достолепно, че изобщо не се учудва на красноречието на момичето – каузата ѝ беше прекрасна.
– Тя е изящна и прекрасно владее езика. Според доктор Тарант дарбата ѝ е вродена.
Рансъм установи, че няма бързо да отгатне действителното мнение на госпожа Фариндър, а притворството ѝ подсили неговото впечатление, че тя е много хитра жена. Не беше негова работа дали дълбоко в себе си тя смята Верена за подражателка, или за гений, но тутакси долови, че според нея момичето може ефективно да подпомогне каузата. За миг Базил застина ужасено, докато си представяше как тази жена ще използва девойката и ще я съсипе, превръщайки я в поредната кресла. Обаче бързо се отърси от тази представа и потърси спасение, като се обърна към братовчедка си с въпроса дали харесва госпожица Верена. Олив не отговори и остана с извърната настрани глава, забола сериозните си очи в килима. Госпожа Фариндър я стрелна косо с поглед и после спокойно каза на Рансъм:
– Хвалите изяществото на дамите от Юга, но трябваше да дойдете на Север, за да видите тази газела в човешки облик. Госпожица Тарант е едно от съкровищата на Нова Англия, така поне смятам аз!
– Сигурен съм, че след дамите в Бостън никоя проява на изящество не би ме учудила – отвърна Рансъм и погледна братовчедка си усмихнат.
– Тя е поразена – поясни госпожа Фариндър, снишила глас, макар че Олив явно все още беше глуха за света.
В този момент се приближи госпожица Бърдзай и попита госпожа Фариндър дали не би желала да изрази признателността на всички присъстващи за вдъхновението, което са почерпили от госпожица Тарант. Именитата гостенка отвърна, че с удоволствие би го сторила, но преди това моли за чаша вода. Госпожица Бърдзай я увери, че веднага ще уреди въпроса – една от дамите вече поискала вода и господин Пардън тъкмо слязъл долу да налее. Базил се възползва от прекъсването, за да помоли госпожица Бърдзай да го удостои с огромната чест да го запознае с госпожица Верена.
– Госпожа Фариндър ще ѝ благодари от името на присъстващите, но не и от мое име – отбеляза той през смях.
Госпожица Бърдзай демонстрира въодушевено предразположение да изпълни молбата му – много се радваше, че младежът е толкова впечатлен. Тъкмо го поведе към госпожица Тарант, когато Олив Чансълър се надигна рязко от стола си и възпря домакинята, като положи длан върху ръката ѝ. Обясни, че ѝ е прилошало и трябва да си тръгва. Каретата я чакала. Изрази и надеждата си, че госпожица Бърдзай ще бъде така добра да я изпрати до вратата.
– Да, явно и вие сте дълбоко впечатлена – отбеляза госпожица Бърдзай, дълбокомислено загледана в нея.
Рансъм остана разочарован: разбра, че се готвят да го отведат оттук, и не успя да овладее покрусеното си възклицание. Изръси първото, което му хрумна, в опит да попречи на братовчедка си да се оттегли:
– О, госпожице Олив, нима ще пропуснете речта на госпожа Фариндър?
Тя го изгледа с изражение, което за него бе непроницаемо и озадачаващо. Злокобно сериозното ѝ лице, ококорените очи и червените петна на бузите отправяха остър въпрос, светкавичен призив. Можеше да отвърне на този внезапен изблик единствено с недоумяващ поглед и за пореден път да се запита каква игра е подхванала с него тази северна роднина. Впечатлен ли беше? Вероятно да! Госпожа Фариндър, която безспорно беше светска жена, му се притече на помощ – или пък се притече на помощ на госпожица Чансълър, – като изрази силна надежда, че Олив няма да остане на събирането, защото е прекалено развълнувана.