Бототина и шестимата му братя
Имало едно време седмина братя. Дошло време да се женят. Тръгнали те да си търсят жени. Вървели, вървели, минали една висока планина. Гледат — насреща им иде змей.
— Здравейте! — поздравил ги той.
— И ти да си жив и здрав! — отговорили братята.
— Къде сте тръгнали?
— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.
— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.
— Нищо не искаме от тебе — рекли братята и отминали.
Вървели, вървели, минали още една планина. Гледат — насреща им пак змей.
— Здравейте!
— И ти да си жив и здрав!
— Къде сте тръгнали?
— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.
— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.
— Нищо не искаме от тебе — рекли братята и отминали.
Вървели, що вървели, минали трета планина и срещнали трети змей.
— Здравейте!
— И ти да си жив и здрав!
— Къде сте тръгнали?
— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.
— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.
Братята си помислили: „Може пък така да ни е писано“ — и тръгнали с него. Стигнали до жилището на змея, навечеряли се и легнали.
Заспали всички освен Бототина. Змеят също не спял, а се въртял в леглото си. По едно време извикал:
— Кой спи и кой не спи?
— Аз не спя — обадил се Бототина.
— Какво ти пречи?
— Мученето на воловете ти.
Змеят скочил и избил всичките си волове. Легнали отново. Бототина пак не заспал. Змеят си помислил: „Сега вече всички спят“ — и извикал:
— Кой спи и кой не спи?
— Аз не спя — обадил се Бототина.
— Какво ти пречи?
— Мученето на кравите ти.
Скочил змеят и избил всичките си крави, само една оставил. Първата цицка на тази крава давала масло, втората — прясно мляко, третата — каймак, а четвъртата — кисело мляко. Легнали отново. Бототина пак не заспал.
По едно време змеят попитал:
— Кой спи и кой не спи?
— Аз не спя — обадил се Бототина.
— Какво ти пречи?
— Кудкудякането на кокошките ти.
Скочил змеят и откъснал главите на всичките си кокошки. А Бототина преместил братята си на постелята на змейовите дъщери; змейовите дъщери лък преместил на постелята на братята си.
Змеят пак попитал:
— Кой спи и кой не спи?
Бототина не отговорил нищо и се престорил на дълбоко заспал. Змеят станал и заклал всичките си дъщери — мислел, че са братята. Легнал си тогава и заспал.
Бототина скочил и разбудил братята си:
— Ставайте, братя, да бягаме, защото змеят всички ни ще погуби. Станали те, подкарали змейовата крава и избягали.
Сутринта змеят се събудил и извикал на дъщерите си:
— Ставайте, щерки, запалете огън, да сварим Бототина и братята му!
Дъщерите не мръднали. Приближил се змеят и какво да види — всички лежат заклани, а Бототина и братята му — никакви ги няма, та отгоре на това и кравата му отвели. Тръгнал змеят да ги гони. Догонил той бегълците, но те били вече преминали един направен от косми мост.
— Ей, Бототина, имаш късмет, че успя да преминеш моста! Кога ще се върнеш?
— Ще се върна като женен и господар — отговорил му Бототина.
Главил се Бототина ратай при царя. Чул царят за ума на своя ратай, извикал го при себе си и му казал:
— Бототина, иди при змея и ми донеси неговия килим.
— Дайте ми само шило и игла — отвърнал Бототина.
Взел той, каквото му трябвало, и тръгнал. Отишъл в дома на змея, пъхнал се под миндера, дето спял змеят, и почнал да го боде. Запъшкал змеят, въртял се като на шиш. Най-после не издържал и скочил:
— Съвсем ме изпохапаха проклетите бълхи, ще ида да изтърся килима!
Взел той килима, изнесъл го на чардака, изтупал го и го оставил да се проветри. Бототина само това и чакал — грабнал килима и — дим да го няма!
Събудил се змеят, гледа — килима го няма.
— Това е работа на оня негодник Бототина! — казал си той и се спуснал да го гони.
Догонил го змеят, но Бототина бил вече преминал направения от косми мост.
— Ах, Бототина, и това успя да сториш! Но почакай, пак ще ми дойдеш! — извикал змеят.
— Ще дойда като женен и господар — отговорил Бототина. Занесъл той килима на царя. Царят се зарадвал и казал:
— Ех, че момък е нашият Бототина! Браво, Бототина! Я иди още веднъж при змея и ми донеси неговия котел.
— Дайте ми само един камък — отговорил Бототина.
Взел той камъка и тръгнал. Отишъл у змея, пъхнал се под миндера и почнал да чука.
— Е, това си ти, Бототина! — извикал змеят. — Сега няма да ми избягаш, ще те изям!
— Като си рекъл, изяж ме! — обадил се Бототина. — Само че направи го разумно — превържи ме горе за гредата пред вратата, а отдолу сложи котела. През нощта от мене ще капе мас и ще напълни котела. И мас ще имаш, и аз няма да ти избягам.