Повярвал му змеят и се полакомил. Завързал той Бототина за гредата, поставил отдолу котела и заспал. Бототина развързал въжето, слязъл, нарамил котела и — дим да го няма!
Събудил се змеят на сутринта — ни котел, ни Бототина. Изревал той от яд и се спуснал след него. Настигнал Бототина, но той бил вече преминал направения от косми мост.
— И това успя да сториш, Бототина! Но почакай, пак ще ми дойдеш!
— Ще дойда като женен и господар!
Занесъл Бототина котела на царя. Зарадвал се царят, че има такъв добър ратай, но и това не му стигнало.
— Ей, Бототина, доведи и самия змей при мене!
Замислил се Бототина, но как да откаже на царя!
— Дайте ми само дърводелски инструменти — поискал той.
Дали му каквото искал — тесла, чук и трион, и Бототина тръгнал. Отишъл той при змея и го заварил, че сковава сандъци.
— Дай аз да ги скова, а ти седни там и гледай здраво ли е, или не — казал му Бототина.
Змеят се съгласил. Бототина сковал един сандък. Влязъл змеят в него, протегнал се и го направил на парчета. Бототина сковал друг, по-здрав сандък, но змеят счупил и него. Сковал Бототина трети сандък, още поздрав. Влязъл в него змеят, напънал се — не можал да го счупи. А Бототина бърже захлупил сандъка, заковал го, метнал го на гръб и хукнал да бяга. Побеснял змеят от яд, взел да се мъчи да счупи сандъка, а през това време Бототина продължавал да тича.
— Кажи ми, когато минаваме през направения от косми мост! — помолил змеят Бототина, а сам си помислил: „Ще се напъна силно и ще го съборя“.
Бототина минал моста и казал:
— Сега сме на моста.
Почнал змеят да се върти, да блъска капака, но Бототина продължавал да тича по гладката земя.
Бягал, бягал Бототина — стигнал при царя, сложил сандъка пред него и казал:
— Дайте ми една много висока стълба!
Изпълнили желанието му. Подпрял Бототина стълбата на една висока кула, изкачил се на нея, издърпал стълбата и извикал на царя:
— А сега отворете сандъка!
Отворили сандъка и разяреният змей изскочил. Най-напред той изял царя, а после и всички царедворци. Почнал да търси Бототина, но Бототина стоял на върха на кулата и се подсмивал. Гледал го змеят и от яд целият треперел:
— Как си се качил там, Бототина?
— Насъбрах много сено, запалих го, скочих в него и пламъкът ме подхвърли чак тук.
Разтичал се змеят, надомъкнал копи сено, натрупал цяла планина, — запалил сеното, скочил в огъня и изгорял.
А Бототина слязъл от кулата и цялото царство останало на него. Извикал той и своите братя и всички заживели задружно и щастливо.