Выбрать главу
По тях с каква там тичаме тъга, а всичкото злато да би се сбрало, от сътворенье мира досега,
което на земята е имало, на никой дух, кой страда в тоя мрак. за мигновенье отдих не би дало!“
„Кажи ми, вожде мой, попитах пак, какво е това щастие тъй неверно, що нам вести се с вид ту строг, ту благ?“
„Доколе ослепленье извънмерно — извика, ще влече, о смъртни, вас, и все невежество ще плуйте черно?
Всезнающий, кой има всяка власт, така е разположил небесата, че всяка част се свързва с друга част
и редом мерно лей се светлината. Тъй също е поставил божество, кое се разпорежда със благата.
Кои щеславното ни естество примамват с мощ неодолима: по своя воля ги раздава то,
едни събаря, други пък подима; безчувствено към жалби и молби, на едни дава, а от други зима,
отсича и присъжда своите делби, невидимо като змия в тревата; пред него бързо нуждата върви
и на събитията сее семената. Промени прави мимо вас безчет между човеци и народи на земята
и често онзи даже, кой привет от благодарност му дължи, въстава и среща го с хули и зъл навет;
но то блажено е, не се смущава и с божествата други своя път низ вековете смело продължава.63
Но, сине мой, минутите текат, звездите, що изгряха на небето при тръгване, на запад се стремат.64
Оттука в кръгове ще слезем, дето очакват ни по горестни беди. На жив човек в туй жилище проклето
е запретено дълго да седи.“ Тръгнахме пак и мътен вир горещи настигнахме след малко, чий води,
увити с пари гъсти и вонещи, се шумно спущаха във трап дълбок. Пътечка тясна с извои зловещи,
кои грозяха с смърт при всеки скок, заведе ни при блато, де вадите събират се под хълм един висок.
То Стикс се казва. Голи, в кал зарити, с вид страшен духове лежеха тук безбройни.и с главата и гърдите
без милост биеха се един друг, а пък с зъби си късаха месата. На воплите им горки страшний звук
далеко чуеше се в тъмнината. Каза ми вожда: „Тука видиш тез, на кои гняв увлякъл е душата
в деяния престъпни с своя бяс, но други има още по-дълбоко зарити. Ти останал би в несвяст,
да би видял как мъчат се жестоко, но никога в туй блато, де лежат, не ще проникне человешко око.65
Въздишките им през водите път пробиват си и правят ги да бликат. От мир лишени, горко те стенат
и денонощно с глас плачевен викат: «Смутихме на живота светлий зрак, движеше гняв душата и езикът;
стъпкахме щастьето под своя крак; в света сломихме чашата на мира и тук ще гнием в кал и вечен мрак.»
Но думи моят език не намира за тоя химн печален, в кой скръбта изказват, коя люто ги раздира.“
Край блатото вървяхме и тълпа вред виждах аз от духове мъгляви, кои се мъчат в мръсната вода.
Пред нази скоро кула се представи.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН СЕДМА

ПЕСЕН ОСМА

СЪДЪРЖАНИЕ. Доде поетите обикалят около блатото, Фледжиа̀с пристига с лодката си, за да ги прекарва в града на Велзевула. По пътя срещат Филипо Арженти. Пристигат пред портите на града, но дяволите не ги пущат да влязат. Виргилий се опитва напразно да ги склони, те влизат в града и затварят вратите. Данте е смутен от страх, но Виргилий го успокоява, като му казва, че помощ ще им дойде и ще сломят упорството на дяволите.

До кулата66, преди да стигнем горе. два пламъка светнаха с ален зрак, а не след много време отговори
друг пламък отдалеч на тоя знак, но трепетните му зари очите едва съглеждаха от силен мрак.
„Ти, кому всички тайни са открити, обърнах се към своя вожд тогаз, какви са тез огньове, що в тъмите
внезапно тъй светнаха в тоя час? Що значат те и кой ги управлява?“ Веднага даде ми ответ: „Към нас
видял би този, кой се направлява. да го не беше скривала мъгла.“ В въздуха бързо тъй не отлетява
от лък изопнат леката стрела, както видях към нази по водата да иде ладья, малка с две весла
Лодкаря, кой я караше, главата ядосано заклати и викна: „Дойде, проклета душо, мен в ръката.“
вернуться

63

Според идеите на времето, които са се приемали едва ли не като някакъв догмат, щастието (la fortuna) е било едно ангелско божество, като ония, в чиито атрибути е влизало да разпределят равномерно светлината. Щастието е раздавало своите блага, предшествувано от нуждата, която го е карала да бърза. При всичко, че тия вярвания не отговарят вече на нашите понятия, представлението, което ни дава тука поетът за щастието, не губи нищо от своята поетическа вярност и хубост.

вернуться

64

Откакто са влезли в ада, досега са изминали 18 часа. Поетите са тръгнали при зазоряване: до заход слънце, понеже е било равноденствие, са били изминали 12 часа. Сега звездите се стремят на запад, т.е. преминали са меридиана, следователно в полунощ, изминали са прочее други 6 часа.

вернуться

65

Тълкувателите не са съгласни какъв вид грешници се изтезават в това блато, в което не може да проникне човешко око. Някои мислят, че и тука поетът е искал да постави едни до други два вида грешници с противни пороци, както по-рано е поставил едни до други скъперници и разсипници. Според тях в блатото са наказани ленивците, ония, които като са получили обида, не са умели ни да простят, ни да си отмъстят. Това мнение е в разрез с текста. Много по-вероятно е, че са наказани там онези, които не са се увлекли внезапно в деяния престъпни от гнева си, а са го притаявали и са обмисляли отмъщението си дълго време преди да го турят в изпълнение. Те наистина са по-виновни от ония, които в минута на гняв и непредумишлено извършват престъпление, и заслужават да бъдат наказани по-тежко.

вернуться

66

На брега на Стикс е градът, където обитава дяволското войнство със своя вожд. Кулата, която поетите срещат, защищава града от вънкашната страна на Стикс. На другата страна на Стикс, за същата цел, се издига друга кула, където стоят дяволи на стража. Като пристигат души, които трябва да минат отвъд, отсамната кула дава знак с толкова пламъци, колкото са на брой душите, за да изпратят лодка от отсрещната кула, и тя отговаря със също такъв знак, че е разбрала. Отсрещният пламък, който едва се вижда по причина на разстоянието, показва колко са широки адските кръгове.

Градът, наречен от поета Дите по името на Луцифера, който носи на италиански и това име, дели собствено Ада на горен и долен или дълбок. Дълбокият захваща от портите на тоя град и отива до Луцифера: в него се мъчат ония грешници, които са се провинили по чиста и неоправдаема злоба, когато горният Ад е изначен за ония, които са прегрешили по невъздържаност или по порочна наклонност на своята природа.