Выбрать главу
При тия думи се отдалечава и в изтезанье тягостно, в борба с съмнение и страх ме там остава.
Умислен тъй за своята съдба, не чух що говори той с духовете, но скоро там подигна се мълва
и аз видях тез врагове проклети, че влязоха вкуп всички в своя град, подобни на войни, от страх обзети,
и портите затвориха те с яд. Навъсен, с взор наведен към земята. завърна се учителя назад
и каза ми с въздишка на устата: „Не ме пуснаха в мрачний си вертеп!“ А после, да ми ободри душата,
прибави мило: „Страх не трябва теб да ти задава моето смущенье: над тях ще се разбий гневът им слеп
Не първи път в таквоз съпротивление втикала ги е глупа слепота: за тяхното, безумно озлобление
разбита зее първата врата71, която мира светли отделява ат царството печално на нощта.
Отсам от нея вече се задава и бързо, посред адските тъми, към нази тука онзи приближава,
кой тия двери страшни ще сломи.“
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ОСМА

ПЕСЕН ДЕВЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ — Додето двамата поети-разговарят, на кулата се появяват Фуриите, които Данте съглежда с ужас и трепет. Виргилий го предпазва от злокобните им замисли. Един небесен пратеник пристига в това време и отваря вратите на града, в който влизат поетите и намират, че там се наказват ония, които са се провинили на земята като епикурейци и еретици.

Като видя какъв ме страх тревожи по бледния ми лик, водача мой сам своето смущенье уталожи.
До мене с вид угрижен спря се той и като да се вслушваше, защото тъй мрачен беше адский тоз усой,
че нищо не съзираше окото. „Да, трябва, каза той, да победим тез проклети изчадия на злото:
но тоя, кой през мрачний иде дим… Ликът му скоро няма ли да блесне?“ От тез слова на моя вожд любим, —
прекъснато изречени, неясни, в сърцето страх усетих по-голям; смутен и блед, премеждия опасни
стори ми се, че предвещават нам, и всуе всякак мъчих се белези от отчаяние външни да не дам.
„Учителю, попитах, от онези, що в първий кръг са, в тия глъбини случва ли се някой си да слезе?“
„Тоз страшен път, по кой вървиме ний, е рядко виждал, вожда отговори, съжител друг от горните страни;
но аз слизал съм вече тук отгоре, по волята на Ерихтон72, тогаз, кога из тез, увити с вечен мрак простори
зовеше духове тя жални. С глас зачух я, мене като призовава, и в бездната най-мрачна слязох аз,
де Юда плаче и се изтезава, и дух един оттамо призовах. Тез пътища познавам оттогава
и крепко повери се мен без страх. Отвред ограждат тез води вонливи печалний град, де скоро лют замах
очаква стражите му нечестиви.“ И много още вожда мой неща разказа ми за тез усои диви,
кои избягват ми от паметта; в тоз час очи ми бяха се вгледали във кулите, пламнали всред нощта.
Над тях на върха бяха се подали три Фурии73 с подобье на жени, препасани с зелени смоци, цяли
облени в кърви. Нямаха коси, змии тям виеха се на главите и скриваха им грозните страни.
„Туй Евменидите са страховити, тогаз каза ми вожда, кой позна тез диви дъщери на мрачините. —
Мегера е от лявата страна, до нея Тезифона е в средата, Алета е отдясно.“ И млъкна.
Трите с нокте си късаха месата и с викове таквиз и бесен вой въздуха цепеха, че с страх в душата
прилепнах тутакси до вожда свой. „Да викнеме Медуза74, отмъщение нек прегърне Тезей75, тогаз покой
и мир ще найде нашто озлобление.“ Така казаха страшните сестри и тук наведоха се те над мене.
И вожда мен: „Душа си ободри, но обърни се и закрий очите, защото няма светлите зари
да видиш вече, ако тук в тъмите Горгона страшна с змейското сърце покаже се и зърнеш й чертите.“
При тез слова сам моето лице обърна и очите ми склопени закри веднага с двете си ръце.
О вий, кои сте в мъдростта влибени, под булото на моите песни търсете скрита мисъл и значение!76
Внезапно Стикс захвана да шуми, със трясък страшен в мрачни брегове се бийха разбеснелите вълни.
вернуться

71

Това е вратата, през която се влиза в Ада. Предполага се, че когато Спасителя е влязъл в Ада, за да извлече душите на праведните некръстени, дяволите не са искали да го пропуснат, поради което той е сломил вратата и тя останала оттогава да зее.

вернуться

72

Ерихтон е била една прочута магесница от Тесалия, за която говори и поетът Лукан. Към нея се е обърнал Секст Помпей, за да узнае как ще се свърши войната между баща му и Цезар. Нейното изкуство се е състояло в това, че е призовавала духове на мъртви и като ги е превъплътявала, предричала е с тяхна помощ бъдещето. Така Секст Помпей узнал от нея какво ще се случи с баща му. Тя е умряла, види се, много стара, понеже е живяла подир Вергилий и в някое от своите вълшебничества е била призовавала неговия дух.

вернуться

73

Фурии или Евмениди, които по-долу Вергилий назовава, са били в гръцката митология демонични божества, които са мъчили престъпилите клетва или осветени от традицията норми.

вернуться

74

Медуза е една от трите Горгони, чудовища, които са имали мощ с поглед да превръщат в камък всички ония, които са ги поглеждали. Тая мощ е била особено силна у Медуза и затова по-долу Вергилий съветва Данте да си обърне лицето и да закрие очите си. Медуза е била убита от Персей, който й взел главата и я носил със себе си във всички свои походи, за да вкаменява с нея неприятелите си.

вернуться

75

Фуриите говорят с.озлобление за Тезей, който се е осмелил да нападне стените на Ада, кога е искал да грабне Прозерпина (гр. Персефона), жена на Плутон (гр. Хадес), и над когото не са успели да си отмъстят за това нападение.

вернуться

76

Поетът иска да каже, че под булото на стиховете му се крие алегорически смисъл и него трябва да търсят ония, които ги четат. Това предупреждение се отнася до цялата поема, в която на много места, а не само тука, във вид на поетически фикции са изказани високи поучения, морални и политически. Истина е, че тия фикции са често мъчно обясними или се поддават на няколко тълкувателни значения и след дълго мислене — оставят ни пак в недоумение. Но тука без колебание може да се каже, че поетът е искал чрез Фуриите да изобрази угризенията, които предизвикват особено ония престъпления, които се дължат на чиста злоба, чрез това се проявява най-страшно Божият гняв и на тоя, и на оня свят. Лицето пък на Медуза, което е имало сила да вкаменява хората, представлява плътските наслаждения, които вкоравяват сърцето на човека, помрачават разума му и унищожават в него всяко добро и благо чувство. Злоумишлените Фурии са искали тъкмо да си послужат с това средство, за да възпрат Данте чрез сладострастно оглупяване от великия му подвиг. Но Вергилий му показва с дело две велики оръжия да се защити от Горгона: да се пази от съблазън, което му посочва, като му затваря сам очите с ръцете, и да изучава философията, което му посочва, като му дохожда на помощ. Всички тия чудовища, които стоят на стража в разните кръгове на Ада, изобразяват постоянната война, която пороците водят против добродетелта: завистта и злобата, кого се стараят всякога да създават пречки и скърби на мъдрите честни люде, които искат да вървят по правия път.