ПЕСЕН ДЕСЕТА
СЪДЪРЖАНИЕ. Доде поетите вървят между гробовете стените и Данте изявява пред вожда си желание да види ония, които са заровени тука, и да говори с някои от тях, обажда се един глас и го вика. Това е Фарината. Доде разговарят с него повдига се от гроба си Кавалканте, който го пита за син си. Сли. като отговаря на последния, Данте подима прекъснатия си разговор с Фарината, който му предсказва смутно, че го очакват бедствия.
77
Градът, в който влизат поетите, образува шестия кръг на ада. Тоя и петият кръг се намират на една равнина малко полегата и разделена на две концентрични отделения: първото е завзето от блато, а другото — от пъкления град, който е заобиколен отвред от това също блато.
78
Арли (Arles), град във Франция при устието на Рона. Там са станали големи сражения и досега се виждат многобройни гробове. Преданието разказва, че Карл Велики се е борил с неверниците при Арли и понеже били паднали много християни, той се е помолил Богу да направи да се разпознаят от неверниците, за да могат да ги погребат. На другия ден намерили много гробове, а на всички умрели на челата имало надписи с техните имена и презимена. Като ги разпознали така, заровили ги в тия гробове.
79
Пола, град в Истрия, на Карнарския залив. Там са станали големи сражения и досега се виждат многобройни гробове.
80
При всичко, че тука се говори за еретици, поетът има предвид не основатели на секти и на нови вери или схизматици, които са наказани в други кръг (песен XXV), а просто невярващи, безбожници, материалисти, епикурейци и всички, които са имали престъпни понятия за Бога и за провидението, но които са направили зло само на себе си, които са сгрешили повече по заблуждение, отколкото по зъл умисъл.
81
Всеки гроб съдържа отделен вид грешници, събрани по еднаквост и подобие на прегрешенията им.
82
Долина близо до Ерусалим, през която тече река Кедрон и ще се съберат според Св. писание всички мъртви при Второто пришествие.
83
Епикур, гръцки философ, който е учил, че пълно блаженство може да намери само в умерено ползуване от наслажденията в живота. Неговите последователи, като дали погрешно тълкуване на принципите му, проповядвали, че висше блаженство трябва да се търси в плътските наслаждения. Поради това в неуважение са изпаднали и името на философа, и неговото учение.