Божествена комедия — Ад

Тъй буен вятър с страшен глас реве,
когато затрещи в гората глуха,
пречупва, кърти клоне й дърве

и надалече шири се в въздуха;
кънтежа чуй се всред кълба от прах,
които целий шир увиват: духа,

и зверове и пастири, от страх
обзети, бягат лудо пред бедата.
От страшния шум уплашено трепнах,

но вожда, кои прочете ми в душата,
очите ми откри и с мерен знак:
„Виж там, къде по-гъста е мъглата“ —

каза ми. Както жабите с луд бяг
подскачат и укриват се веднага,
змия щом зърнат на блатистий бряг,

тъй грешната тълпа видях, че бяга
пред едното, по черните вълни
кой минуваше, без да ги досяга:

като да знайше тия глъбини,
към нас вървеше бързо и пред себе
с ръка двоеше гъстите тъми.

Додето тръпнех йощ за свойто жребе,
познах по светлия му дивен лик,
че пратен е от Божието небе.

Към вожда се обърнах в същий миг,
но знак ми даде мълчалив с ръката,
да го посрещна с поклон. С яд велик

застана светлий Ангел пред вратата,
до нея с пръчица една допря
и тя разкри се начаса. В тъмата

тогаз от страшний праг, къде се спря,
извика той: „О, клетници изгнани,
злостта ви и до днес ли не умря?

Кой смел е против оня да въстане,
чиято воля нивга се не вий,
и грозно не нашъл е наказание?

Кое упорство няма да разбий?
Не помните ли Цербер плътояден
защо досега в тия бездни вий?“

Като човек, във своите мисли вдаден,
към пази. без да се обърне, в път
впусна се той из края безогладен.

Със бодър дух влезнахме ний в градът77
без нийде никакво съпротивление.
Очи обръщах аз към всеки кът:

отвсякъде представи се пред мене
поле печално, пълно с гробове,
като при Арли78, де се Рона пени

и толкоз скръбни спомени зове,
като при Пола79, до Карнаро, дето
до чужди край допират родни брегове.

С по-тъжен вид е туй поле проклето
от гробищата, що се виждат там.
Гробовете, с които е посето,

изпушат непрекъснат огнен плам
и със такава сила те светяха,
че посред нощний мрак стори се нам

разжежено желязо кат да бяха:
те зееха открито и от тех
въздишки, вопли жалостни летяха.

„Кои са тез души и какъв грех
тез мъки е навлякъл тям ужасни?“
Към вожда с тия думи реч подзех.

Отвърна ми: „Тез клетници нещастни
на ереси80 водачи са били,
и с тях които са били съгласни,

еднакви теглят тук патила зли.
Подобни тук лежат с подобни:81
не може никой да ги изчисли.

Различни са ученията злобни,
които водят тука. затова
горят неравно тия пеши гробни.“

Надясно той зави при тез слова
и ази, пълен с мисли жаловити,
тръгнах по него с климнала глава

между тез мъченици и стените.