Выбрать главу
Показва звукът сладки на словата, които поразиха моя слух, че си видял в тоз същи град зората,
де може би аз с буйства се прочух.“ От кът един из гробовете нями ненадано тез думи аз зачух.
Неволен страх в сърцето заигра ми и приближих до вожда си, но той с глас кротък: „Нямай страх, каза ,
а виж зад себе Фарината84, кой за разговор с теб жалба заявява и прав стои до пояс в гроба свой.“
Обърнах се и всред нощта мъглява тъй гордо да стои видях го аз като, че страх желайше да задава
на цяла Преизподня в тоя час. При туй всред гробовете там тикна ма с ръка поетът и каза ми с глас:
„Без мен поговорете малко двама.“ Изгледа ме и със надменен взор: „От кой си род?“ — попита той. С голяма
аз искреност му дадох отговор. Навъси вежди, като че несгода усети, и каза ми: „Лют раздор
делил е сявга нашите два рода и сявга един срещу друг врази гледали са да дигат у народа.
Затуй родът ми твоите дваж срази и два пъти прогони ги в чужбина.“ „Беда чрез тебе дълго ги грози —
отвърнах, но отдавна тя премина и те завърнаха се в родний край, а твоя род за милата родина
по чужди краища и до днес ридай.“85 Друг дух в друг гроб изправен на колене, изгледа ме с желанье да познай
дали и други някой няма с мене; кога се увери, че съм сами, заплака горко и каза с вълнение:
„За твоя гений ако в тез тъми да влезеш е съдбата разрешила, защо не е със тебе и син ми?“
„Не съм, отвърнах, тук по своя сила: до мен е онзи, кой ме е водил в туй жилище из скърби и патила
Към него, може, Гвидо86 твой е бил студен по чувства.“ Аз казах туй име, ващо по мъките се бях сетил
и начина, по който говори ми, че същия баща приказва с мен. В часа извика той: „Син ми любими
е бил, каза! Умрял е! С светлий ден престал е вече да се наслаждава!“ И онемя; след туй, от скръб сразен
за туй, че отговора си аз бава, слогна се гърбом в гроба и оттам не стана вече. В поза величава,
без да помръдне, с своя ръст голям, Стоеше Фарината пак пред мене и свойта реч подзе с тез думи: „Знам,
че пръснати са и мен огорчение от тоя гроб по-люто е това, по скоро такваз участ и мъчене
ще дойдат и до твоята глава: живота ти изгнанье ще отрови, преди йощ пъти петдесет и два
луната бледна лик да зема нови.87 Но там защо враждата йощ гори и с мен рода ми.гони и злослови?“
„Кръвта, коя вълните обагри на Арбия, вълнува йощ сърцата и с клетви теб и твоя род покри.“
С въздишка той поклати си главата и продължи: „Не без причина бях, и не сам, с други, в тая кървава разплата
с Флоренция, но само аз всред тях, кога за нея гибел бе решена, въстанах и кроежа мрачни спрях:
чрез мене само тя биде спасена.“ „Съдбата, що ги гони, мирни дни на твоите скоро нек дари в замена,
подзех, но моля ти се, обясни каква присъда бъдещето пази за мен, какви премеждия и злини,
защото настоящето за вази със було е покрито, както знам, но погледа ви надалече лази
и вижда времето що носи нам.“ „Кат тез, отвърна, у кои мощ гине, и с туй у тях слабее зрачний плам,
имй видим що ще стане след години; то в мрака кат светлик далечен грей, но бъдещето, щом в предела мине,
на туй, що става днес, за нас тъмней и нищо наший взор не проницава: когато вечността в едно ги слей
и няма бъдеще да различава от настоящето и зсякой зрак у нази тук ще потемней тогава.“88
С молба към него се обърнах пак: „Кажи на тоя, кой падна до тебе и горестно въздиша в гробний мрак,
че на безкрайното и светло небе син му се радва и до тоя час: при твоя вид вълненье ме обсебе
тъй силно, че задуши моя глас, и затова, кога втор път пита̀ ма, неволно като ням останах аз.“
Поета, дор говорехме тъй двама, повика ме. Тогаз помолих аз духът да каже, пред да падне в свойта яма,
кои другарство тука му държат. „Със хиляди броят се, отговори, онез, които с мене тук .тежат.
До мен наблизо Фредерих е Втори89 и също вероломний кардинал90 а другите не ми се и говори.“
вернуться

84

Фарината, от благородната фамилия на Убертиевци, е бил мъж с високи добродетели. При Монтаперти. до река Арбия, той е разбил в едно кръвопролитно сражение гуелфската войска и след тая победа е изгонил от Флоренция всички гуелфи, между които е бил и родът на Данте. Но когато гибелините, упоени от победата, взели решение да съсипят окончателно Флоренция, Фарината въстанал и като заплашил да избие самите свои съчувственици, накарал ги да се откажат от намерението си. Благодарение само на тази храбра съпротива Флоренция е била избавена. Данте, който е бил гибелин, когато е писвал своята поема, не е могъл да не гледа съчувствено на Фарината, което се види от начина, по който ни го представлява, пълен с величествена гордост, и не старата вражда на двете семейства, вражда, за която Дантевият род е бил два пъти в изгнание, го е накарала да го постави в Ада, а неговото безверие. Поетът прощава на великия гражданин, но не прощава на епикурееца и на безверника.

вернуться

85

Гуелфите са се завърнали в 1266 г., шест години след сражението при Арбия, и са изгонили гибелините. Фарината е бил умрял две години преди това.

вернуться

86

Гвидо (Гуидо) Кавалканти е син на Кавалканте Кавалканти, който говори тука. Гуидо, близък приятел на Данте, е бил прочут лирически поет и философ и затова духът се удивлява, че съдбата, като е разрешила на Данте, за неговия гений, жив да слезе в Ада, не е допуснала същото и за син му, който се ползува с равен нему гений. Данте обяснява това с тая причина, че Гвидо не е-хранил еднакви топли чувства към Вергилий. Данте приписва на своя приятел неуважение към Вергилий вероятно за това само, че не е споделял неговите политически идеи за възстановяване на империята, която Вергилий е възпял и поддържал.

вернуться

87

Тука съм си позволил едно малко отклонение от текста, за което не мисля, че ми се пада порицание. Фарината казва петдесет пълнолуния, а аз, за угода на римата, съм прибавил още две. Датата, която духът иска да определи, стига до 1304 г., когато гуелфите; заедно с Данте, който обаче се е отделил после от тях, се опитали безуспешно да влязат във Флоренция.

вернуться

88

По думите на Фарината душата различно вижда, когато е свързана с тялото и когато е разделена от него. Когато е свързана, тя схваща по силата на чувствата, а когато е отделена, по силата на разума, .и тая сила не се простира до отделните и настоящи неща, а само до общите и бъдещи неща. Разумът на душите от Ада ще потъмнее след Второ пришествие, защото не ще има вече тогава ни бъдеще, ни време.

вернуться

89

Фредерих II, крал Неаполски и Сицилийски (Фридрих II Барбароса), избран император по благоволение на гибелините и с помощта на Инокентий той е известен по своите препирни с папите и още повече по щедрото покровителство, с което са се ползували при него поети и художници и на което се дължи първото възраждане на поезията и изкуствата в Италия. Той се е отличавал при това с разпуснати нрави и с неуважение към вярата и на тия две причини дължи мястото, което поетът му отрежда тука между епикурейците и безверниците.

вернуться

90

Отавиано Убалдини, провъзведен в кардиналски сан от папа Инокентий IV в 1244 г. Наричали са го кардинал per eccellenza. Въпреки своя сан той е съчувствувал на гибелините и е изразявал своята преданост към тяхната партия и идеи, като е казвал: „Ако има душа, загубих я за гибелините.“ За тия думи може би Данте го е турил тука при епикурейците. Разказват, че бил произнесъл тия слова от яд против Фридрих, който не се е отнасял към него така, както той е мислел, че заслужава, вследствие на което се е обявил и против него, и против партията.