СЪДЪРЖАНИЕ. Поетите слизат в седмия кръг, дето при входа още ги посреща Минотавра, когото Виргилий усмирява. В първия отдел те виждат една кипяща кървава река, дето са наказани ония, които са се провинили в насилие против ближния. Кентаври обикалят покрай бреговете и надзирават грешните, срещу които стрелят с лъковете си, кога се опитват да излязат от кръвта повече, отколкото им е позволено. Кентаврите се опитват да спрат поетите, но Виргилий ги усмирява и накарва ги да дадат един от своите, за да ги прекара на отсрещния бряг на реката. Кентавра, който ги пренася, им съобщава имената на някои тирани, които се мъчат в реката.
Стигнали бяхме веч до самий бряг
на зеющата черна бездна, дето
без страх не може да се взре човек,
такъв, отсам от Тренто, във сърцето
вселяват страх ония съсипни
скалисти, сгромолясани в полето,
де Адидже шумливи лей вълни:
надолу всуе търси път окото.
При самий вход на тия теснини,
изчадье на позора и на злото,
ужасний Минотавър100 лежеше сам.
Щом ни съзря, изпъшка и телото
захвана бясно да си хапе там,
но вожда ми безстрашно го изгледа
и с глас извика: „Не яри се, нам;
не бой се; не с умисъл за повреда
дошъл е тук атинският юнак,101
кой доблестна нанесе теб победа
и те изпрати в тоя адски мрак.
Махни се: този, кого вадиш с мене,
оставил е небесни а светъл зрак
и тук дошъл е не но наущене
на твоята сестра102, а зли тегла
да видя.“ Както бик, кога ранен е
в гърдите с смъртоносната стрела,
назад отстъпя и подскача бясно,
тъй Минотавра, щом чу тез слова,
с наведен врат отдръпна се безгласен
и вожда ми каза веднага: „Сляз
сега без страх в това ущелье тясно,
доде зверът премята се от бяс.“
По урвата спуснахме се и двама
и с трепет изумявам си до днес
как камънаци в зеющата яма
се къртеха под моите нозе.
Умислен вожда ми съзра ма
и тутакси към мене реч подзе:
„За тая съсипия тъй страховита
навярно тебе мисъл те обзе.
Кога в таз бездна, вечно в мрак увита,
за първи път аз слязох, таз скала,
коя днес зей, не беше йощ разбита.
Но онзи103, кой избави от тегла
души безбройни, щом при нази горе
стъпил бе — целий Ад се залюля
от дъно до най-мрачни си простори
и рекох си, че е дошъл часът
вселената, на хаос да се стори;
тогава се отвори тоя път,
по който слизаме между скалите,
Но виж реката огнена, де врът
в кипящите потоци на вълните
онез, кои с насилье, в порив див,
на друг са посегнали на дните.“
О алчност глупа, о гняв нечестив,
кои ни тровите в живота земни,
а в вечний — жребий нам немилостив
отсъждате тук в тез подземья темний!
Увиваше реката страшна в кръг
печалний дол. По бреговете нейни
вернуться
Страстта, с която Данте осъжда лихварството, се обяснява с понятието, значително изменено сега, което, по буквата на Свещеното писание, са имали тогава за парите, на които се е гледало като на един знак, а не като на производителна стока.
вернуться
Поетите са прекарали вече една нощ в ада.
вернуться
Минотавърът е чудовище от митологията, половин човек и половин бик. произлязло от един бик, с когото е имала отношение Пазифая. жена на критския цар Минос, която за. тази цел се е била скрила в една крава, направена от дърво. Плод на чудовищна любов, Минотавърът се е хранил с човешко месо и твърде уместно поетът го е поставил като пазач при входа на оня кръг в Ада, където се наказват кръвопийци, тирани и ония, които са прегрешили против природните закони.
вернуться
Сестра на Минотавъра е била Ариадна. която е била влюбена в Тезей и го е научила как да убие чудовището.
вернуться
При слизането на Исуса Христа в Ада той целият така силно се затресъл, че скалата, която е била тука, се пукнала и се отворил път.