Выбрать главу
кажи ми как се свързват с тез стебла душите, кои пъшкат в тез несгоди, и има ли душа да е могла
от тия връзки да се освободи?“ Въздъхна силно черното стебло и вятър тези думи нам проводи:
„Кога, да се спаси уж от тегло, което я гнети, душата дива напусне сама своето тело,
в таз седма бездна с ръка гневлива я хвърли Минос; пада в тоя лес и тук захваща като семе в нива
да никне и расте, де сляпа чест случайно й присъди да изпадне: в дървото младо с ненаситен бес
отввред Арпий се спущат безпощадни, гризат му жадно клоне и листа и болки причиняват с рани ядни.
На страшен съд и нази из нощта кат другите ще призове тръбата, но там не ще ни чуят горестта:
ний няма да се съберем с телата, които сме отхвърлили сами. Тук ще ги донесеме и душата
тело си ще обеси в тез тъми сама на туй дърво, де, окована, тя в вопли вечни ще да се томи.“
духът едва млъкна и шум настана такъв зад нас, какъв се чуй в лесът, когато бяга запенен глигана,
по кой ловци и кучета търчат, и тутакси видяхме ний двамина: Раздрани, голи, вляво от брегът,
тъй тичаха в гористата долина, че всичко къртеха в лудешкий бег. „Ела о смърт! Ела да си почина!“
Беше първий. Нему кат в отек отгоре другий викаше: „О, Лано,117 не беше тъй в краката бръз и лек
при Топо — на полето, с кръв обляно.“ „дъх у него като че секна, внезапно по лицето си раздрано
под храст един простря се. С бързина по тях безброй търчеха псета бясни:118 спуснаха се въз тоя, кой падна,
Разкъсаха го с викове ужасни и зеха всички в своите зъби откъслеци от грешника нещастни.
Учителя до мен“ приближи и с мен до плачущия храст отиде, с глас чухме го, че плаче и тъжи:
„Защо нанесе толкова обиди, о, Якопо да Сант-Андрея мен? Що ти сторих? Ил тебе се не види,
че съм от жребий доста лют сразен, та твоите грехове да плащам тежки?“ Каза му вожда мой: „О, храст ранен,
кой плачеш толкоз тъжно от болежки, кажи ни кой си бил ти в светлий свет, кога носил си още вид човешки?“
Веднага храста119 даде му ответ: „О вий, кои случи се да съзрете какво изпитах си от звяр проклет.
към мене милостиви тук бъдете и ветвите, кои от мен сломи, при тоз печален дънер съберете.
Във онзи град прекарах своите дни, кой своя покровител стар остави и със Кръстителя120 го замени.
Обидата си Богът не забрави: той няма. да допусне на градът на бойното поле да се прослави,
и ако не стоеше му ликът на моста, под кой Арно тече тихо дедите ни, които из прахът
Флоренция изново съградиха след страшния Атилови погром, напусто мъки, труд хабили биха.
Бесилка си направих своя дом.“
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ТРИНАЙСЕТА

ПЕСЕН ЧЕТИРИНАЙСЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ: Третият отдел от седмия кръг, дето стигат поетите, е една поляна, насипана с нажежен пясък, над която ад пит едри огнени пламъци. Там се наказват ония, които са извършили престъпление против Бога, против природата и против обществото. Между първите Данте среща Капанео. Дохождат подир това до една огнена река и Виргилий обяснява тайнственото произхождане на реките, които текат в подземния свят.

Накара ме любов към родний. Край да събера покъсаните ветви. Дървото йощ се чуйше, че ридай
с въздишки, пререкания и клетви, а аз по стъпките на вожда мил веч готвех се да гледам нови жертви,
кои гняв Божи тука е хвърлил. В пустиня ние се найдохме дива, де нивга стрък зелен не е побил:
наоколо лесът се в кръг извива и с сухи си дървета прави он венец на таз долина песъчлива,
подобна на оназ, коя Катон газил е под нозете си в Либия.121 О Божа мест! Неумолим закон!
Как трябва да ти се боят ония, кои би чели туй. що виждам днес! Отвред печална вейше страхотия.
Души безчет, кат листче есенес от вятър мразовит в леса капнали, с глас плачеха над горката си чест.
Едни тук бяха по гърба легнали, едни се бяха свили на кълбо, а други тичаха кат побесняли,
вернуться

117

Лано, родом от Сиена, е бил пропил цялото си богатство. Той е бил взел участие в 1280 г. в сражението при Топо, където сиенците които са Държали гуелфска страна, са били поразени от аретинците. Лано, при все че е можел да се спаси, се е хвърлил нарочно между победителите, за да бъде убит, защото е предпочитал да умре, отколкото да живее сиромах. Той продължава и в Ада да призовава смъртта.

вернуться

118

Якопо да Сант-Андрея е бил благородник от Падуа, прочут по своите разсипничества. Работата му е била да измисля разни случки, за да забавлява съгражданите си. Разказват, между другото че един ден му се прищяло да види пожар и с тая цел запалил собствената си лятна къща. Бесните кучета които преследват Лано и Якопо да Сант-Андрея, представляват според някои тълкуватели заимодавците които не оставят на мира разсипниците, когато осиромашеят.

вернуться

119

Не се знае точно кой е тоя ранен храст. Във всеки случай е някой флорентинец. който се обесил в собствената си къща, защото не е могъл да търпи бедността, на която се е бил изложил в безсмислени разсипничества. Според някои тълкуватели, понеже по онова време много флорентинци са се били обесили по разни причини, тука поетът не е турил име, а е означил само града и смъртта, за да може читателят да разбере за когото иска. Така например, между други, се е бил обесил някой си съдия Лото от угризение, защото поради бедност бил издал една лъжлива присъда.

вернуться

120

Флоренция, която е имала за покровител бога Марса, го е заменила със св. Иван Кръстител, кога е приела християнството. Марс, за презрението, което е бил претърпял, е отмъстил на града и не оставил гражданите да го въздигнат изново след разорението му от Атила, докато статуята му не била поставена на моста на Арно. Статуята е била конна и е била дълго време предмет на мистически страх и почитание Тя е украсявала по-напред храма, който след покръстването е бил превърнат в черква, посветена на св. Иван Кръстител. Тя се е била запазила до 1333 г., когато едно голямо наводнение е съборило моста и не е оставило никаква следа от нея;. Данте, като се е водил от общото вярване, погрешно е казал, че Флоренция е била разорена от Атила. Градът е бил може би разорен от готския цар Тотила във войните, които е водил с Юстиниановите пълководци. В някои надписи от това време се намира името на Атила, погрешно турено наместо Тотила.

вернуться

121

Античните люде с Либия са наричали Африка. Поетът сполучливо сравнява тая част от Ада, където грешниците са наказани да лежат по горещи пясъци, в африканските песъчливи пустини, но които е газил Катон, кога е бил там с Помпеевата войска.