Выбрать главу
Той с зверове се съюзява разни4 и зло при всеки нов съюз плоди: но всуе кръвожаден сън го блазни!
Над него скоро враг5 ще полети и той света от него ще избави. Във Фелтро тоз юнак ще се роди;
с любов и доблест той ще се прослави; Италия, напита със кръвта на челяд храбра, пак ще се изправи
и мир ще найде. С страх ще бяга тя, дор падне в мрачний Ад, отдето пръв път я вън извлече завистта.
Тук място е опасно и проклето; да се спасиш, подире ми тръгни и мен си крепко довери сърцето.
Ще минем през ония глъбини6, кои плач горки вечно огласява, де гордий дух, за своите злини
наказан там, смърт втора призовава; и тез ще видиш, кои, всред борба с мъченья, мисъл сладка утешава7,
че някои ден, по Божа доброта, ще идат горе и ще ги приемат на светли праведници в радостта.
На Рая, дето всяко бреме снемат, желайш ли славата да видиш сам, ръце по-чисти тебе8 ще подемат
и тям за светъл път ще те предам. Защото мен остаха непознати и всемогущий, кой царува там.
и неговите заповеди святи; там мойта мисъл да лети не смей. Там сяйните са негови палати,
отдето над вселената владей; блажени, на които въз челата безсмъртната му слава тамо грей!“
„Във името на тоя Бог, молбата ми чуй, казах, спаси ме от беди, води ме в царството на тъмнината,
а после горе сияйните врати да видя, кои свети Петър пази, и тез, които ублажаваш ти.“
Тогаз тръгна, упътих се и ази.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ПЪРВА

ПЕСЕН ВТОРА

СЪДЪРЖАНИЕ. Денят спада. Поетът се бои, че не ще може да иде докрай по пътя, по който се наема да го води Виргилий. Вождът му. за да му внуши смелост, му обяснява, че Беатриче е слязла сама от небесата и трогната от бедите, на които е узнала, че е бил изложен, изпратила го е при него. за да го спаси и да му бъде водач в царството на грешниците. Поетът, одързостен от думите на Виргилия, тръгва изново по стъпките му.

На запад вече спадаше денът и после дневний труд часът вечерни зовеше всичко на почивка. В път
аз само тежък впущах се9, в безмерни кой води ужаси, и паметта ще предаде тук техний образ верни,
О, музи, подкрепете ми мощта! О, гений, кой живееш в небесата, в песни ми нек ти блесне светлостта!
Казах на своя вожд: „Виж мен в душата, ще да утрай ли доблестния плам, преди в път да се впуснем под земята?
Анхизовия син10 слизал е там, но разума достоен го намира за тоя подвиг чуден и голям;
защото онзи, всичко кой разбира, го беше предназначил за баща на славний Рим, столицата на мира
и на наместниците на Христа. Кога изходи мрачната държава, при духовете тамо чу неща,
кои победа нему, на Рим слава дариха. Там избрания съсъд11 ходил е после, за да съзерцава
на Бога вековечния ликът. И да укрепне в вярата, коя ни открива тук спасителния път.
Но с мене може ли това да стане? Не съм ни Павел ази, ни Еней. Не храня ли безумно аз желание?
В сърце ми, сещам, смелостта слабей. Мъдрец велики, разум ти внуши ми, кат тръст на вятър моя се люлей.“
С тез думи той душата ободри ми, кога по тежкий стръмен път се ви: „Опасности духа ти плашат мними.
Кат кон, кой дига глава с поглед плах, от сянка стреснат, и в часа се спира, проникват в теб смущение и страх,
кои позорят онзи, кой съзира на славен подвиг трудността и дърпа се внезапно на надиря.
Страхът ти за да укротя, ще ти предам защо в таз мрачна яма на помощ ти дойдох в опасността.
При тези бях, кои с тъга голяма над адский бряг минуват своите дни, кога при мен жена яви се и позва ма,
Душа ми с свойта красота плени и чух й като заповед молбите. От сяйни звезди в нощни мрачини
по-бляскаво светяха й очите. Обърна се към мене с тез слова, що сладко йощ звучат ми на ушите:
«Певец, кому вред шумната мълва е името разнесла по земята, чуй с снизхожденье моята молба:
приятел имам, кой блуждай в тъмата и кой живота минва си в тегла; в дола зловещи с ужас във душата
вернуться

4

Според по-широкия или по-тесен смисъл, който се приписва на зверовете, поетът иска да каже, че сребролюбието се съюзява с много други пороци за постигане на своите цели или че папската курия прибягва до помощта на разни могъщи лица и власти, за да запази своята светска власт и благата, които е извличала от нея.

вернуться

5

В текста е наречен хрът (ловно куче) онзи, който ще подгони вълчицата и ще я погуби. Не мисля, че съм сторил грешка, като не съм превел буквално текста. Той е бил в мисълта на поета някой храбър и щастлив юнак, който, въодушевен от любов към Италия, ще възобнови империята, като унищожи гуелфизма. По всяка вероятност Данте е имал пред вид Кан Гранде делла Скала, владетел на Верона, храбър гибелински вожд. който един от първите, с брат си, Бартоломео делла Скала, е дал гостоприемно убежище на поета след изгнанието му от Флоренция. Кан Гранде често се споменава в „Божествената комедия“. Според някои тълкуватели думите на Вергилий се отнасят по-вероятно до Угучьоне дела Фоджьола, също така храбър гибелински вожд, който е държал няколко години под властта си Сиена, където, благодарение на това обстоятелство, и Данте е могъл да поживее известно време.

вернуться

6

През Ада.

вернуться

7

Грешниците от Чистилището.

вернуться

8

Намеква се за Беатриче.

вернуться

9

Данте говори за тежкия път, в който се впуща, и за ужасите, които ще види в Ада, като да е сам защото Вергилий, който е дух, не може да изпита ни умора, ни страх.

вернуться

10

Иде реч за троянския герой Еней, син на Анхиз и богинята Афродита (Венера). Поетът напомня не без цел за слизането на Еней в Ада (Хадес). Вергилий е възпял в героя на своята поема „Енеида“ основателя на Римската държава и понеже е било предопределено от съдбата да стане това, Еней слиза в царството на мъртвите, за да почерпи там оная мъдрост и сила, от които е имал нужда, за да извърши своя подвиг. Така също е воля Божа изново да се възстанови Римската империя и понеже Данте е предназначен да проповядва тая идея. като един вид предтеча на един бъдещ император, трябва и той, за да бъде напълно подготвен за своето послание, да слезе във вечните задгробни царства, ръководим и подпомаган от Вергилий — римския певец на монархията.

вернуться

11

Св. ап. Павел, който е наричан в Св. писание „избрания съсъд“, тоест оръдие, избрано от Бога за разпространение на вярата. В Средните векове се е вярвало, че св. Павел е наистина възлизал на небето.