Божествена комедия — Ад

и те най-много бяха на число,
а най-малцина тези, що лежеха,
но те по-люто сещаха тегло

и с викове по-горестни пищяха,
Над тая горка сган, всред лютий пек.
полека капки огнени валяха,

както вали на планината снег
при тихо време. Пламъци видял е
да падат тъй на Инд на стари, брег

Великий Александър, който дал е
там заповед на своята войска
с нозе пръстта да тъпче и възпял е

да се не палят парите така,
кои са излизали от земята.122
О, горки грешници! С една ръка

и с друга, без почивка, от телата
изтърсваха тез пламнали стрели,
кои се спущаха из мрачината

и караха ги от болежки зли
да скачат и реват със глас ужасно.
О, вожде, кой в най-тъмните ъгли

на пъкъла ме водиш безопасно,
кажи ми, моля, кой е онзи там —
попитах ази, — който тъй безстрастно

лежи всред пясъка, надмен и ням,
като че болки той не претърпява
на дъжда огнен от парливий плам?

Щом грешника зачу, че дума става
за него. даде ни сами ответ:
„Мен огън никакъв не ме смущава.123

Такъв съм тук, какъвто бях в онзи свет;
нек гръмовержеца ме прострелява
и нека ме измъчва страшен глед,

вулкана в помощ нека призовава,
Циклопи всички нек стрели коват
във Монжибело124, нека се раздава

на всички наковални там шумът,
като при Флегра125 в страшното сражение;
над мен не излива си гневът:

не ще постигне нивга свойто мщение!“
Учителят извика с глас тогава:
„О, Капанео, няма ли смирение

да земеш ти от никакъв урок?
За твойта гордост твоя бяс по-люта
е казан и от жребия жесток,

за които тука твоя дух се лута.“
А после каза мене с глас по-мил:
„Тоз дух, кой с тебе гордост си нечута

и тука е донел, се е числил
между царете, от кои град Тива
е дълго някога обсаждан бил;

презрял е Бога с смелост нечестива,
и чу ти, че презира го до днес,
но казън зла душа му горделива

намира в собствений си глупав бес.
Сега върви внимателно след мене
и пътя дръж покрай самия лес.“

Пред нази скоро там с вълни червени
поточе едно малко се яви
и в мен подигна страх и изумление:

от голий лес излиза и върви
далек по жежкий пясък в тъмнините;
брега не кичат никакви треви;

от камък са леглото и страните,
и всичко там от кръв се аленей.
„Откак си влязъл в тоз край страховити

през портата, която вечно зей
и всекиму свободен вход открива,
каквото и да си видял, бледней

пред таз река, коя кат смок увива
горещий пясък с своите вълни
и в себе всички пламъци попива“ —

към мен тез думи вожда устреми
и смисълта, която в себе крият,
помолих ази да ми обясни.

До днес слова му в моя ум се вият:
„Далечен остров има с име Крит,
кого морета две с вълни си мият,

безславен днес, а нявга знаменит;
там цар блажен е някога управа
творил над век невинен и честит.

Там Ида планина се възвишава,
с реки богата нявга и с гори;
но слънцето сега не осветлява

ни цвят, ни дърво с своите зари:
полите й безплодни са и голи.
Отрок ек мили Рея126 там укри,

а после Хорифанти тя помоли
край него постоянно да реват;
тъй че предпазиха го от неволи:

заглъхваше му в техний вой плачът.
Грамаден великан127 всред планините
издига се, тъй стар като светът:

обърнат към Дамьета е с плещите,
а погледа му в Рим е устремен.
Главата му е от злато, гърдите,

ръцете от сребро, от мед излен
е кръста, от желязо е ногата
му лява, десний крак е построен

от глина и със него на земята
той стъпя. С пукнатини зей отвред
телото негово освен главата

и сълзи леят се от тях безчет,
кои през тайни пътища минуват
и кат се спущат в тоз подземен свет,

Стикс, Ахерон и Флегетон те образуват;
а после, като минават тоз усой,
в най-долний кръг в Коцита вкуп нахлуват

Кога млъкна, попитах вожда свой:
От наший свят потока като иде,
защо пръв път се нам явява той?“

Каза: „Тоз край, де Божиите обиди
наказват се, е кръгъл; затова
при всичко че се пътя дълъг види

122

Според едно апокрифно писмо до Аристотел Александър Велики бил видял в Индия, че падат огнени капки, които не угасвали и на земята, и дал заповед на войниците да се защитят от огъня с дрехите си. Ставало е дума може би за вятъра самум, който може да стане по-безвреден, като си загърне човек тялото и главата. Данте е знаел вероятно това писмо, но е изменил по своя воля и угода легендата, която се разказва в него. И наистина най-удобно е било да се тъпчат пламъците с нозете, докато са падали бавно един по един, защото така само е могло да се попречи да не избухнат в неугасим огън на земята.

123

Този, който говори, както се обяснява по-долу, е Капанео (Капаней), един от седемте вождове, които са обсаждали Тива. Воден от надменност, той е говорил с презрение за боговете които са го наказали за това.

124

На Етна, в Сицилия, където според митологията е била ковачницата на Вулкан (гр. Хефест), който със своите циклопи е приготовлявал там мълнии за Юпитер (гр. Зевс).

125

При Флегра, долина в Тесалия, Юпитер (Зевс) е поразил със своите мълнии гигантите, които били въстанали против него.

126

Рея, майка на Юпитер (Зевс), за да запази живота на детето си от Сатурн (гр. Кронос), който е имал обичай да яде собствените си деца, го е укрила на планината Ида в Крит и там е карала да викат, за да не го чуят, кога плаче. Сатурн символизира времето, което разваля и унищожава всичко, което произлиза от него.

127

Данте е взел несъмнено идеята за тая алегория, с която Вергилий обяснява произхождението на реките, които текат в Преизподнята. от тълкуванието, с което пророк Данаил е обяснил съновидението на асирийския цар Набуко (Набукаднесар, библ. Навуходоносор). „Златната глава, казва пророк Данаил на Набуко Одоносор, си ти сам, о добрий царю; подир тебе ще дойде едно царство, по-долно от твоето, и то ще бъде като сребро, после трето, и ще бъде то като мед; а после четвърто. и ще бъде то като желязо; най-сетне царството ще се раздели, това значат желязото и глината, от които са направени нозете на статуята.“ На тая идея Данте е дал един по-широк смисъл, като е представил чрез горната алегория общата история на човешкия род и постепенния упадък, който той е претърпял Поетът е поставил статуята в Крит, едно, защото там е била процъфтяла първата империя, основана от Сатурн (Кронос), и, второ, защото тоя остров според тогавашните познания се е намирал посред трите части от познатият свят и е могъл да се смята като център и начало на човешкия род. Сатурн е царувал над един век невинен и честит (т.нар. Златния век), но невинността и щастието, на които са се наслаждавали човеците в първите времена, са се разрушили постепенно под пагубното влияние на времето. Великанът представлява времето. Той е обърнат с плещите към Дамиет. град в Египет, а гледа в Рим и означава с това процеса на историята, като от изток е минала към запад, било пътят, по който е вървяло развитието на образоваността, която от грубо египетско идолопоклонство се е издигнала до християнската истина, съсредоточена в Рим. Различните метали, от които е съставен великанът, означават различните епохи, епохата, в която живее поетът. Пукнатините, които с изключение на главата зеят по цялото тяло на великана, представляват бедствията и неволите, които човечеството си е навлякло със своите грехове и престъпления, от тия бедствия и неволи произлизат сълзите, които се леят от пукнатините на великана и които по тайни пътища идат в Ада и образуват там Стикс, Ахерон, Флегетон и най-сетне Коцит.