СЪДЪРЖАНИЕ. Като продължават своя път покрай Флегетон. поетите срещат тълпа от грешници, които са се провинили в насилие против природата Между тях Данте вижда учителя си Брунето Латини, който отива с него до известно време и в разговора си с него му предсказва бедствията и славата, които го очакват, и му обажда имената на някои от своите нещастни другари.
Брегът, по който тук вървиме ний
между горещий пясък и реката,
издига се и надалек се вий
кат тия зидове, кои земята
холандска защищават от бесът
на морските талази; но реката,
коя е тук направила брегът,
по нисък и по-слаб го построила.
Далеко бяхме вече от лесът,
кога, подгонена от тайна сила,
тълпа от грешни идеше към нас
и всякоя душа бе устремила
тъй поглед в нази както в късен час,
кога в небе нов месец се възкачи,
се взират люде отдалеко в вас.
Премигаха те с своите клепачи,
както примигуват кога игла
при свещник вдянват старички шивачи.
Една от тях през тъмната мъгла
взира се дълго в мене позна ма,
и кат подръпна моята пола,
извика: „Чудо ли или измама
е туй, което виждам?“ Поглед взрях
тогаз с душа от удивленье няма
в печалний грешник и кат го познах,
при всичко че от пламъка лицето
бе прогоряло, с поклон аз казах:
„О, теб ли виждам тука, сер Брунето?“
„Да, аз съм130 — с жален глас отвърна той —
и прошка, моля ти се, дай ми, дето
ще дойда малко с тебе, сине мой,
и ще оставя жалната дружина,
коя кат мен се мъчи в тоя зной.“
„Искал бих — казах — тука с теб двамина
да седнем, стига да ми позволи
певеца, кой ме води в таз пустиня.“
„Тоз, кой от другите се отдели —
подзе Брунето — и се спре, о, сине,
стои под огнените тез сгрели
недвижим после цели сто години;
но ти върви, по теб ще те следя;
нек жалното туй шествие отмине,
ще тичам после и ще се вредя
пак между тях.“ Не смеех да оставя
брега от страх от зноя, но да угодя
на грешника, наведох ниско глава
и тръгнах тъй до него кат човек,
кой скромно почит другиму отдава.
Подзе: „По какъв жребий, своя век
преди да си довършил на земята,
дошъл си тука, дето в мраз и пек
страдай без мир на грешните тълпата,
и кой те води тука в тези тъми?“
„Там бях — отвърнах, — дето грей зората,
но пътя, кой минават наште дни,
не бях аз извървял наполовина,
кога в пуст дол залутах се сами.
Видях път стръмен, но у мен изстина
дух, вяра, да отида нанапред.
И пак се връщах в мрачната долина.
Тогаз пред мен яви се тоз поет
и бодрост като ми внуши и сила,
поведе ме в подземний адски свет.“
„Следи звездата, що те е водила,
теб слава обещава един ден,
освен ако духа ми е мамила
надеждата, коя будил си в мен.
И още, да не бе ме грабнал гроба,
като виждах как си щедро одарен,
помогнал бих ти в твойта млада доба;
но тоз народ, кой в твоя роден град
е слязъл от Фиезоле131, кой с злоба
и с слепота душевна е познат,
за твойто благо срещу теб ще стане
и ще те накърми с печал и яд:
лозата, коя с светлина се храни,
не може между тръне да вирей;
там алчност, завист, гордост са събрани,
но чист от тез пороци ти живей.
Съдбата готви чест велика тебе
и всяка партия ще пламеней
от жажда да те счита в едно с себе,
но ти далече стой от тая смрад:
между си нек вилнее и се требе
фиезолската нечестива гад,
но нек остави това диво племе
фиданките отрадни да цъфтят,
в кои светеното живее семе,
което е посеял тамо Рим.
Добро, що има, от онуй е време!“
вернуться
Адът има девет кръга, но Данте, като слиза в тях, изхожда само една девета част от всеки кръг, така че, като върви все наляво, само кога стигне на края на деветата част от последния кръг, не е заобиколил цялата окръжност. Той не е могъл да срещне по-рано Флегетон. който се спуща от оная лява страна, която не е била още всецяло изходена от него.
вернуться
Лета значи забвение. Според митологията духовете на умрелите са пили от водите на Лета, за да забравят напълно миналото. Лета не може да тече в Ада. Паметта за сторените грехове удвоява леченията на грешните.
вернуться
Брунето Латини, поет и философ, комуто Данте е бил задължен много за своето ранно и обширно развитие Данте е хранил голямо уважение към тоя. когото справедливо е наричал свой учител, и голяма признателност за ползите, които е извлякъл от неговото учение Тия чувства, които изказва и тука с такова горещо красноречие, не са попречили на строгия моралист да постави в Ада грешника Брунето Латини е роден около 1220 г., той е изпълвал високи длъжности във Флоренция, но поради своите убеждения е бил изгонен заедно с много други и е бил принуден да иде да живее в Париж. Това е станало след сражението при Монтаперти в 1260 г., при което начело на гибелините-победители е стоял Фарината. В Париж Брунето Латини е написал своето съчинение „Съкровището“, което препоръчва на Данте в края на разговора си с него. „Съкровището“ е един вид енциклопедия, в която авторът се е старал да вмести всички знания на своето време. То е било написано на френски, то не е било никога издадено на тоя език. Брунето е считал тогавашния френски език по-съвършен от италианския. Той е умрял в 1294 г. във Флоренция, в която се е завърнал, след като са възтържествували гуелфите.
вернуться
Фиезоле е стар етруски град, построен на един висок хълм на около три мили на север от Флоренция. Флоренция е била римска колония, основана от Сула. След разорението й от Тотила тя е била изново построена и голямо число жители от Фиезоле са дошли да се заселят в града. Между тия нови преселници и старите флорентинци е съществувала дълго време вражда, която е намерила нова храна в борбата между гуелфи и гибелини. Тая вражда се проявява и в озлоблението, с което двамата поети говорят тука за тоя народ, който се е спуснал някога от Фиезоле. Една обща. поговорка е наричала флорентинците слепи. Предполага се, че това прозвище им е било останало, защото са повярвали в обещанията на Тотила, който инак не е могъл да постигне целта си, и са оставили да влезе в града и да го разори.