Выбрать главу
„Гласът ми да би бил — извиках — чтим там горе. щеше йощ зора да те огрява, ти. кой наставник бил си ми любим!
Доде живея, няма да забрава, че с обич бащинска учил си нас как человек се увековечава;
с любов и почит жарка моя глас вред добрините твои ще разкрие. Това, що чух от тебе в тоя час,
от моя ум не ще да се изтрие и ще го кажа на оня, чийто взор въз всяка тайна може да пробие.
Не първи път в печалний тоз простор подобно слушам ази предсказане, — но стига нивга да не дам позор
над мен да падне, какво ще нек стане, стрелите съм готов да претърпя най-люти на съдбата без роптане.“
Поета, който в горката тълпа вгледал се беше, си възви очите към мен и каза харно да втълпя
в сърцето туй, що чуха ми ушите. С Брунето разговора пак подзех: попитах, ако има знаменити
между онез, кои съгледал бях до него, нещо за тях да ми каже. „Да, има, отговори, между тях
такива, за кои да знаеш важи- На другите тъй броят е голям, не бих могъл, макар да исках даже,
добра ил лоша вест за тях да дам. Като книжовници са се славили ил сан духовен са имали там:
едни пороци тях са опятнили. Да би могъл да вникнеш в тая сган, пред твоя поглед биха се вестили
Франческо от Акорсо132, Присциян133 и онзи, кой престъпно обезчести с живота си позорни своя сан
и затова от Арно го премести слугата на слугите в Бакильон134, де, без до гроб да се разкай и свести,
прогнили си кости остави он, но да остана повече, не смея, на тълпа нова слушам горкий стон,
а аз не мога да отида с нея; за моето «Съкровище» смисли, в което на земята йощ живея.“
При тия думи той се отдели и затърча в пустинята проклета кат онез, кои най-бързи са били
в игрите на Веронските135 полета.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ПЕТНАЙСЕТА

ПЕСЕН ШЕСТНАЙСЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ, При края на третата ограда, отдето захваща да се спуща Флегетон, като се спуща в осмия кръг, поетът среща нова тълпа нещастници, наказани за същия грях. Трима знаменити негови съграждани се отделят от тълпата и дохождат при него: поетът разговаря с тях за упадъка на политическите и обществени нрави във Флоренция. После пристига на брега на осмия кръг, дето по един знак от Виргилия едно ново чудовище се показва при тях от бездната.

Стигнахме там, де чуят се вълните, които шумно в кръг се спущат друг, кат кошери, кога бръмчат пчелите.
Под огнения дъжд към нази тук подаде се тълпа неизброима, отвред ме оглуши плачевен звук.
В часът от нея се отбиха трима и с глас извикаха към мене: „Спри, почакай, ако жалост в тебе има,
и малко с нас сами поговори; ако не лъже нази облеклото,136 и ти видял си светлите зари
в тоз горки град, къде царува злото.“ С какви, о Боже, язви аз видях, че бе покрито всекиму телото!
Кога да смисля, тръпна цял от страх. Поета, щом зачу им виковете: „Учтив — каза — бъди и мил с тях;
бих рекъл, да не бяхме тъй обзети от огъня, кой пада в тоя кът, да срещнеш ти тез грешници триклети.
наместо те към теб да бият път.“ При туй те свойта песен пак завиха и жално се разнасяше плачът.
Кога до нас най-сетне доближиха, почнаха те да се въртят на кръг и мен като борци те се сториха,
когато голи, с погледи на влък, се дебнат, един друг се наблюдават, ту прави, ту превити като лък.
Додето следваха така да правят, все поглед те държаха в мене впит. О, ако отвращенье теб внушават
и тоя край, и наший грозен вид — обади се един. — то подари ни за паметта ни поглед жаловит,
И молим ти се, кой си ти, кажи ни, кой жив минуваш тъй през черний Ад, Тоз, кой от рани кат одран се чини,
по чийто стъпки аз вървя отзад, за своя ум и мъжество в награда навред прославен бил е и познат;
той внук е бил на щедрата Гвалдрада137 и Гвидогвера се е наричал; а други, който с нази тука страда,
е Алдобранди138, за кого с печал и почит трябва да си спомнят горе, а мен светът е Рустикучи139 звал;
вернуться

132

Франческо от Акорсо е бил знаменит законоведец и учител по законоведение в Болоня, където е умрял в 1294 г.

вернуться

133

Пресциян е бил латински граматик от V в., роден в Кесарея.

вернуться

134

Касае се за един флорентински владика, Андрея ди Мони, който за своите порочни нрави е бил преместен от слугата на слугите, т. е. от папата, във Виченца, където тече река Бакильон.

вернуться

135

Във Верона са ставали в първата неделя от великия. пост надтичвания със зелено знаме. Брунето, за да достигне своята дружина, е. тичал така, както са тичали ония, които са вземали участие във Веронските игри.

вернуться

136

В Средните векове всеки град е имал свой начин да се облича, който се е отличавал от облеклото на околните градове. Флорентинците са носили качулка и дълга дреха без дипли, която се е стягала на кръста Данте е имал обичай да носи на главата си една шапка, от която са се спущали две превръзки.

вернуться

137

Гвалдрада (Гуалдрада), флорентинка от благородно потекло, е била жена на Гуидо Стари, който е произхождал от немско семейство, преселено в Италия по време на император Отон . От тях са произлезли графовете Гуидо, които са били владетели на Казентино и на много замъци в долината на Арно. Един от синовете им е бил баща на Гуидогуера, за когото се говори тука. С 400 флорентински рицари гуелфи той е взел участие в сражението при Беневенто в 1266 г., където Шарл Анжуйски е победил Манфред. Победата се приписвала на неговото участие в сражението Шарл Анжуйски, който е спечелил в това сражение Кралството на двете Сицилии, е помогнал на Гуидогуера да влезе във Флоренция, отдето е изпъдил гибелините, като е предал властта в ръцете на гвелфите.

вернуться

138

Тегайо Алдобранди. благороден флорентинец от фамилията Адимари И той като Гуидогуера е бил храбър пълководец Той е съветвал флорентинците да не воюват със сиенци. Но те не послушали съветите му и били разбити при река Арбия. Флорентинците, които не са искали да се възползуват тогава или че могат вече да се ползуват от неговите съвети, трябва с печал да се подсещат за него.

вернуться

139

Якопо Рустикучи е бил богат флорентинец, прочут със своята храброст и щедрост. От омраза към жена си, която напуснал и заради която му се отвърнали всички жени, той изпаднал в онзи порок, за който е наказан тук.