Выбрать главу
жена коварна с своите раздори хвърли душа ми в неизкупен грех, кой името ми честно опозори.
Да нямах страх от огъня, при тех бих отърчал през пясъците знойни. „Не отвращение, а скръб, подзех.
изпълни ме, щом вожда ми достоен ми обясни кои сте вий. Кога оставихте тълпите многобройни
а тръгнахте към нази тук. Тъга сетих, защо земя ни е родила една, и от детинство досега
била е вашта памет мене мила. Оттук по стъпките на верний вожд отивам аз към светлата могила,
но кат и в свойта най-дълбока нощ по-рано трябва мене да приеме.“ „Нек онзи, кой владее всяка мощ,
дари ти да живееш дълго време — каза духът — и както слънце грей посред завистници смутени, неми,
след тебе твойта слава да светлей; но както първо, в нашата родина, кажи ми, доблест йощ дали живей,
или в сърцата тя съвсем загива? Борсери140, който тука между нас отскоро своята съдба проклина,
със разкази печални всеки час сърната ни раздира.“ — „Нови люде141 й за печалби бърза дива страст
разврат вселиха, кой от теб прокуди, Флоренцийо. навеки доблестта и бедствия над теб безчет възбуди!“
Така извиках с дигната глава и грешните спогледаха се, поразени от правдата на моите слова.
„Блазе ти, ако сявга без смущенье тъй истината прогласяваш ти! — в ответ и тримата казаха мене. —
Кога оставиш тия мрачини и върнеш се при светлината тиха на слънцето, за нази там спомни.“
При тия думи своя кръг сломиха и като на криле, с ход бърз и лек. доде да мигна, надалеч се скриха.
Тръгнахме ние пак по твърдий брег и скоро там стигнахме, де реката шуми и окол буди силен ек,
тъй че не чули биха се словата. Кат таз река, що с тихи си вълни, под име Акваквета142 е позната,
коя от Монте Везо се струи по източния склон на Апенини и име и течение мени
веднага щом оттатък Форли мине, — а горе, над Сан Бенедето, с стон гръмлив в дълбоки спуща се долини,
така и тук червений Флегетон, се спуща долу през скали разбити, реве и ек наокол буди он
такъв, кой оглушава ви ушите. Препасан бях с въже143 и бях мислил да хвана с него звяра страховити,
кой пръв пред мен се бе явил. Отвих го, после го събрах в ръката, тъй както бе поискал вожда мил,
и нему го подадох мълчешката. Надясно малко той се поотби и през вълните буйни на реката
във бездната зинала го хвърли. „Това какво събитье предвещава?“ — казах си, кат съгледах, че стои
като човек, кой нещо ожидава. Мъдреца, кой по всякое дело и в мислите най-тайни проницава,
каза ми: „Скоро с чудно си тело де се яви това, що чакам да излезе на бездната из мрачното легло.“
По-харно е за истините тези човек да си мълчи, защото нам вестяват се по външните белези
като лъжи да са, и себе срам тоз, кой ги разгласява, си написа; но аз не мога тук да не предам
това, кое пред моя взор вести са. Кълна се в тез песни, че аз видях тук образ, който би могъл да. Слиса
и онзи, кой не знае що е страх. Отдолу идеше към нази горе като плувец, кой с чевръст и смел замах
издига се от дън дълбоко море, за котви, дето е слизал, и с врат и с мощни мишци вълни пори,
а пък с нозе си блъска ги отзад.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ШЕСТНАЙСЕТА

ПЕСЕН СЕДЕМНАЙСЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ. Поетът описва чудовищния образ на Гериона, при когото се приближават той и Виргилий. Доде Виргилий говори с Гериона, Данте отива да види лихвоимците, наказани да седят до голямата бездна под дъжд от пламъци, и между които вижда някои познати. След туй се връща при Виргилия, с когото! на гърба на Гериона се спущат в осмия кръг.

„Ей звяра144, кой опашка остра шава, гори минува, войски ломи и градове и цял свят развращава.“
При тия думи вожда устреми към него взор и даде знак с ръката да приближи, дет бяхме спрени ний.
И този скверен образ на лъжата възкачи се пред нази на брегът, а виеше опашка над скалата.
вернуться

140

Гулиелмо Борсери е бил известен със своя весел и приятен характер и е бил любимец на двора. За него говори Бокачо в деветата новела на своя „Декамерон“.

вернуться

141

Поетът заклеймява ония, които, достигнали на власт не по достойнство и не от желание да служат на народното благо, мислят не за своите длъжности, а как да се възползуват от случая, за да се обогатят Тая дива страст към бързи печалби дава повод към поквара (корупция) не само по своя заразителен пример, но и защото го създава нарочно като почва, на която може единствено да се крепи и развива безнаказано. Съучастници са нужни във всяко злодеяние и още повече тука.

вернуться

142

Река, която се втича в Адриатическо море и която до град Форли се е наричала Акваквета (тиха вода), а от Форли нататък Монтоне Реката, която тече дълго време в планината, се спуща с голям шум в долината при Сан Бенедето, където се съединява с други два потока И днес още преди да стигне Форли, тя се нарича Монтоне.

вернуться

143

Въжето, с което Данте казва, че е искал да хване пантерата и което Вергилий хвърля в бездната, за да накара Герион да излезе и да ги свали в осмия кръг, има символическо значение, на което от разни тълкуватели се дават различни обяснения Ако се приеме, че Данте в своите младини е бил постъпвал във францискански манастир, но е напуснал ордена, без да се посвети окончателно на монашество, това е въжето, с което се препасват монасите от францискански орден, и означава силата, с която успяваме да надвием страстите. С тая сила, която заключава в себе си добродетел и въздържание. Данте се е домогвал да хване пантерата, символ на сладострастието, и да я направи безвредна Според едни тълкуватели въжето означава хитростите, с които е обвито на всеки човек сърцето. Данте, за да достигне до пълно съвършенство, трябва да освободи себе си от тия хитрости. Това и прави Вергилий, като хвърля въжето в бездната Понеже в тая бездна живее Герион, който олицетворява лъжата и лукавството, той познава знака, що му хвърлят, и веднага се изкачва горе. Според друго тълкуване, всъщност Герион представлява лъжата, въжето е символ на правда, прямодушиеи доблест, съединени с умереност, пред които лъжата остава обезоръжена и посрамена.

вернуться

144

Герион, символ на лъжата, е царувал, според доисторическите предания, в Балеарските острови, където е имал една обширна гостилница. Той е приемал гости от всички страни, примамвал ги с ласкателства и с благи думи и след като ги е настанявал в своята гостилница, обирал ги е и ги е убивал, а после ги е давал на конете си да ги ядат. Херкулес, като дошъл в тая земя, убил го за злодействата му, след като намерил яслите му пълни с умрели човеци.