Божествена комедия — Ад

Както пленява праведник духът
с вид благ, тъй благо нему е лицето;
усмивки на очите му блестят,

но змейско е телото му проклето
надолу от главата. Лапи две
космати му стърчат от раменете.

Обшарени са в вид на кръгове
гърбът, корема и ребрата цяли:
ни турци, ни татари145 платове

със толкоз краски светли не са ткали,
нито на Арахне146 от стана лек
изтканите платна са тъй блестяли.

Как тия лодки, що на сухий брег
са наполвин и наполвин в водата,
като Кастора147, кой на слънчев пек

край Дунава изкарва си главата,
а вътре своята опашка крий,
когато риба да измами смята

така на камъните звяра злий
бе опрял се беше тука на гърдите,
а виждах, че опашката се вий

над бездната с връх остър, ядовити,
подобен на език на скорпион.
„На нови мъченици предстои ти

сега да чуеш жалний стон“,
каза поета, кат тръгна пред мене,
надясно край звера премина он

по самий ръб на камъне срутени.
Сторихме десет стъпки с вожда благ,
съгледаха очи ми ужасени

от грешници нещастни цял рояк,
насядали край устьето ужасно
на бездната. Към тях направи знак

поета и каза ми: „Тебе ясно
да стане всичко в тоя кръг, иди
при тях и от премеждие опасно

не бой се там, но дълго не седи,
а аз ще поговоря с звяра тука
да земе нас на мощни си плещи.

и пълна в туй ще имаме сполука.“
Така сами отидох там, отдето
на горки плачове се чуйше звука.

Всред жежкий пясък тоя народ клет
насам-натам си махаше ръцете,
да спира пламъците, що безчет

отгоре падаха. Тъй куче лете,
кога на слънце се пече, от гад,
коя го хапе, брани се с нозете.

Но взирах се, а грешник мен познат
всред тях напусто исках да открия.
Те всички носеха на своя врат,

и все с различен цвят и знак. Кесия,
в коя вглъбил бе всеки взор,
пламнал от ненаситна лакомия.

Върху една от тях на жълт простор
изписан беше лев със цвят лазурен148.
Погледнах пак и малко по-отпред

съзрях кесия друга с цвят пурпурен,
на него гъска бяла кат млеко;
а по-далече, с поглед мрачен, бурен,

седеше грешник един, у кого
свиня лазурна на кесия бяла
съзря случайно моето око

„Каква теб смелост тука е довела? —
извика. — Бягай, но понеже йощ
от теб смъртта данта си не е зела,

узнай, че зайдно с мене в тая нощ
и Витальяно149 ще се изтезава.
Падванец съм. Неодолима мощ,

коя на грешник никой не прощава,
при флорентинци ме постави тук,
и тоз народ уши ми уморява

на викове едни с безспирний звук:
«При нас кога ще дойде кавалера150
с трите кози?»“ При своя вожд и друг

след туй прибързах аз да се намеря;
заварих го, кога го там стигнах,
че на плещите бе седнал на звера.

„Сега, каза ми той, бъди без страх,
по стълба такваз тук се слиза доле:
затуй от бездната тоз звяр виках.

Пред мен качи се на плещите голи,
с опашката да ти не стори зло;
очи ми ще те пазят от неволи.“

Усетих тръпки в цялото тело,
като човек, когото треска хваща,
при тез слова. Но както при дело,

що на опасен подвиг го изпраща,
пред господаря си от страх и срам
и роба малодушни смелост сяща,

тъй пред водача, кой стоеше ням,
в душа ми колебаньето изчезна.
Качих се на звера коварен там

и дума от уста ми не излезна.
А той, кат ме обви с ръце „Тръгни
за страшната, о Герионе, бездна,

каза, но слизай бавно и помни,
че носиш товар нов за тез огради.“
Както, кога на път се устреми,

отстъпва първо ладьята назади,
тъй Герион оттук се в път впусна
и в волний шир когато ни извади,

в полукръг зави се на витло, махна
опашката си, гъвка като риба,
и с мощни лапи смело той почна

въздуха непрогледни да загриба.
Ни Фаетон151 е страх кат мен патил,
кога, коне сълнечни он да шиба,

пожар в небето е възпламенил,
нито Икар152, когато под крилете
внезапно восъка се е стопил

и чул е на баща си виковете.
Изтръпнах цял. когато се видях
унесен в тия мрачини проклети.

Навред обръщах ази поглед плах,
но нищо друго мен не се вестеше
освен зверът, кой носеше ле в тях.

145

Турците и татарите са обичали винаги да носят скъпи светлоцветни платове.

146

Арахне, знаменита тъкачка от Лидия, която е била преобразена в паяк от Атина Палада.

147

Кастора държи опашката си във водата и изпуща от нея една маслена материя, с която примамва рибите.

148

Тия кесии, които висят на гърдите на тримата грешници, на които поетът описва знаковете и краските, са гербове на три благородни фамилии, двете от Флоренция и третата от Падуа, където е цъфтяло лихвоимството. Лихвоимството е било цветущо и във Флоренция и не е чудно, че има много флорентинци.

149

Виталяно е бил прочут лихвоимец от Падуа и поетът справедливо му е отредил още през живота му Място в Ада.

150

Тоя кавалер е някой си Джовани Буйамонте, който е бил известен като крайно безсъвестен лихвоимец. Той е бил наказан още на земята, където е умрял в голяма бедност.

151

Фаетон е бил син Аполонов (К. Величков допуска неточност: Фаетон е син на бога на слънцето Хелиос — б. NomaD). Аполон (Хелиос! — б. NomaD) му бил позволил един ден да води колесницата на слънцето, но в своята неопитност той оставил колесницата да се приближи толкова много до небето, че то се запалило и малко останало да пламне и да изгори цялата вселена. На запаленото място на небето се образувал оттогава Млечният път, Юпитер (Зевс) в гнева си прострелял Фаетон с мълния и ги сгромолясал в Подиже, стария Еридан.

152

Икар е бил син на Дедал и заедно с баща си е избягал от критския лабиринт с криле, залепени с восък. Като се приближил много до слънцето, восъкът се стопил, крилете се отцепили и той паднал и загинал в морето.