Божествена комедия — Ад

едва се бях вгледал, от скръб обзет:
„Виж онзи, продължи, кой всред тълпите
тъй горд изглежда, както в онзи свет

е нявга бил без сълзи на очите.
Язон е вожда безподобни, кой
в Колхида златното руно похити.

На остров Лемнос бе излязъл той,
кога жените бяха там избили
мъжете всички. В жесток разбой

не бе се осквернила Езифили158;
плени се в нея тутакси Язон,
коварно съблазни я с думи мили,

а бременна я там остави он,
с борба безмилостна с беди безмерни.
На клетвите й горки жалний стон

изкупва тука той в тез ями черни,
както и на Медея жалостта,
в куп с всички съблазнители безверия.

Но доста сме гледали тез места
и двойната от грешници верига.“
Стъпихме на брега на пропастта;

от вторий зид скала се нова дига,
възкачихме се ний по новий мост:
стенанье ново до слуха ни стига.

В воня ужасна тъне долът тоз,
увит от изпарения горещи,
които погнусяват и очи, и нос.

По-харно за да види, с вожда вещи
възлязохме навръх на моста ний:
така изглежда тоя дол вонещи,

като че всички грозни мръсотии
от целий свят да бяха в него сбрани.
Едва успява взора в тез помий

черти със человешки вид да схване.
Внезапно в едного се бях вгледал,
под мене кой случи се да застане

„Защо, извика грешника с печал,
очите ти тъй в мене са се взрели?“
„Защото и друг път съм те виждал;

от Лука си, познах — Интерминели159?“
„Да, аз съм. с плач каза ми той в ответ. —
Ласкателства са мене тук довели,

кои без мярка сял съм в онзи свет.
Не мислех тук какво ме ожидава.“
„Сега, каза ми милият пост,

вникни по-долу и оназ гнуснава
и рошава жена там виж добре,
коя ту сяда, ту кат луда става

и със нокте месата си дере;
Таида160 е, коя в разврат е гнила,
доде е взела душа да бере;

но стига сме гледали тез патила.“