Выбрать главу
Там Еврипил177 са него наричали: кои са чели моите песни кат теб, туй име тамо са срещали.
А онзи дребний, който там страни, е Скот Мишел178: с лъжлива си наука той вред е бил достигнал да гърми.
Бонати179, виж, Асденте180, който тука със плач скърби, че е оставил там иглите си и кожите, и чука.
Онези виж, що идат нанасам: те вещици били са на земята и за магиите си тук мислят с срам.
Но следвай ме сега, защо луната на край на своя път е и клони веч скоро, зад Сезилия богати,
да зайде в океанските вълни. В небето снощи пълна тя светеше, кога в лесът се бе — загубил ти.“181
Приказваше тъй с мене и вървеше.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТА

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЪРВА

СЪДЪРЖАНИЕ. В петия ров врят в кипяща смола ония. които продажно са раздавали правосъдие и са търгували с благоволението на князете, при които са служили. Дяволи, въоръжени с вили, ходят покрай брега и бият ония, които искат да се подадат извън смолата. Описва се изтезанието на един лукезин. Дяволите искат да напакостят на Виргилий. но той накарва началника им да му даде десет души, които да го съпроводят до следващия мост.

Доде тъй слушах вожда да говори, на мост възлязохме несетно нов и като се възкачихме най-горе,
погледнах аз в дълбокий долу ров: видях там мрак, кой взора ужасява, и вопъл глух, като печален зов,
тъмата чуйше се, че огласява. Както в венецианский арсенал ври зиме черната смола корава
и сърдечен труд е редом закипял: един тук ладия една поправя, там кораб, кой е. буря претърпял,
ребрата си подновени представя: секат, претриват, тежък чук кънти, един въжа, а друг платна наставя:
така видях, че ври в тез глъбини смола, коя мощ Божа е стопила и от която от двете страни
вид черен бе долината добила. Отгоре видеше се в черний мрак как се подуваше с голяма сила
и бавно спадаше надолу пак. Додето бях наведен тъй: „Пази се“ високо ми извика вожда драг
и тутакси към мене приближи се; аз отърчах напред и кат човек, кому се ще да знае, а бои се,
назад възвих очи в своя бег; зад нас внезапно с грозен страх в душата видях чер дявол, кой от долни брег
с криле разкрити се възкачи на скалата; преметнал беше грешник с дива злост на рамо и го носеше в тъмата;
кога стигна накрай високий мост: „Другари182 от старейте на Сан-Цита183 извика с глас гръмлив, там тоя
Земете го в смолата там да рита; назад се връщам пак, защото с лов подобен е земята му набита.
Освен Бонтуро184 всеки е готов да стори всичко — пари да получи.“ С тез думи го хвърли в дълбокий ров
И сам назад избяга, бръз кат куче, което по разбойници търчи. Нещастния в смолата се забучи:
дорде над него тя да се спои, отгоре се подадоха плещите, но щом видяха, че навън сто, и, [???]
стотина дяволи, които скрити под моста бяха, отърчаха с вик, кой надалече прогърмя в тъмите
„Ей, тук не кланят се на святий лик не си на Серкио185 в водите мили, на своя покори се ти ризик
ил ще изпиташ острите ни вили.“ Сто вили го промушиха в часът и дяволите викаха: „Сети ли
как силно наште удари болът? Стой скрит и ако мож, и тука тайно търгувай, както горе на светът.“
Дорде там гледах, нажален безкрайно, пристъпи и каза ми вожда мой: „Не бива да те.видят тук ненайно,
там зад оная канара постой една минута тук ще те оставя, но ни за себе, ни за мен се бой:
и други път имал съм с тях разправа, не могат мене да задават страх.“ При тия думи се отдалечава
и от местото, дето бях, видях, че слезе на брегът по моста шести: за него колко тук се убоях!
Тъй както върху просека злочести се спущат кучета със бесен лай, и той всред тях не смей да се помести,
тъй всички дяволи от тоя край отдол от моста на брега скочиха, щом там съзряха вожда, че се май,
и в него своите вили устремиха. Но той извика, без да се смути: „Назад, гад черна, и стани по-тиха!
вернуться

177

Еврипил. гадател, който заедно с Калхас е показал кой е благоприятен час за тръгване от Авлида, кога събраната там гръцка флота, под предводителството на Агамемнон, се е готвила да отпътува за Троя и когато в Гърция са били останали само деца на нянка. За Еврипил говори Вергилий в „Енеида“.

вернуться

178

Мишел Скот, шотландец, се е занимавал с астрология по времето на Фридрих. Той бил предсказал на тоя император, че ще умре във Флоренция, и случило се, че императорът умрял в един градец, който се наричал Малка Флоренция. Сам за себе си бил предсказал, че ще бъде убит от един камък с известна величина и тежест. Един ден, като бил в църква, един камък паднал от свода и го ударил по главата. Ударът бил лек, но понеже камъкът имал предсказаната величина и тежест, то астрологът се прибрал у дома си и легнал в постеля, където смъртта дошла да докаже, че не се е бил излъгал в своята прокоба.

вернуться

179

Гуидо Бонати, гадател от Форли, който е бил написал няколко ръководства по астрология. Той е служил при граф Гуидо де Монтефелтро, който не предприемал нищо, без да се допита до него, и благодарение нему избягнал много опасности и направил много пакости на своите неприятели.

вернуться

180

Асденте е бил кърпач от Парма. Макар че е бил безкнижен, занимавал се е с гадаене и е бил много известен по време на Данте.

вернуться

181

Изминала се е вече една нощ, откакто Данте е в ада.

вернуться

182

Дяволът, които донася душа, преметната на шията му, и я хвърля от моста в смолата, нарича другарите си Malebrarrche (зли, остри нокти). С това име назовава поетът дяволите, които пазят тоя ров, поради мощните и остри вили, с които са въоръжени, за да мушкат грешниците.

вернуться

183

Сан-Цита (Санта Цита) е покровителка на гр. Лука и нейното име е употребено за означение на самия град. Грешникът, когото донасят, е един от първите магистрати на града, който се е управлявал републикански. Не се знае кой е той.

вернуться

184

Думите над дявола трябва да се приемат в иронически смисъл, защото Вонтуро е бил, в най-лошия смисъл на думата, продажен съдия.

вернуться

185

Серкио е река, която тече покрай Лука.