Выбрать главу
„Не ще избегнеш, о душа проклета!“ И полетя към грешний да го спре, но отиде заканата му в щета:
надваря страх и дяволски криле! Както в вода се патка потопява, кога сокол над себе си съзре,
а празен той нагоре отлетява, тъй грешний в бездната изчезна цял и не видя се веч в нощта мъглява.
В въздуха дявола се беше спрял и с глуха злоба махаше крилете; в туй време друг, от ярост възкипял,
стигна го с бесен вой, заби ноктете в месата му, но другий не стърпя: сблъснаха се, сграбиха се в ръцете
и паднаха в кипящата смола; там те се раздвоиха, но напразно подигаха натегнали крила
и всячески напрягаха се бясно, мощ нямаха да си пробият път. Видя ги, че са схванати опасно,
и вождът им изпрати на часът четирма дяволи, които с бързи криле отсреща отлетяха на брегът
и там протегнаха им дълги вили. Дор всички в тях, през гъстите тъми, всецяло поглед бяха устремили,
с поета в път потеглихме сами.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРА

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ТРЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ. Поетите, като продължават няколко време пътя си, от страх да ги не догонят дяволите, спущат се по стръмния бряг в шестия ров Тук са наказани лицемерите, които са облечени с мантии отвън позлатени, а отвътре подплатени с олово. Поетите разговарят с двама весели монаси. Каталано и Лодеринго, виждат Кайяфа, разпнат на кръст, и като узнават от един от монасите как могат да излязат от долината тръгват в път.

Сами вървяхме мълчаливо в път, един до други, както в градовете се виждат францисканци192 да вървът.
Кат мислех как се биха духовете, на ум дойде ми баснята193 оназ за жабата и мишката, как двете
нашли са заедно последен час, кога са блато едно минували, и с дяволите ги сравнявах аз,
кои в смолата бяха се завряли. Една по друга други мисли йощ неволно бяха ми в ума извряли.
Внезапно — като из самата нощ да бе излязла — една облада ма, коя от страх отне ми всяка мощ-
За нази пострадаха онез двама, казах си аз. Кога ги извлекат навън от черната и вряла яма,
от злоба няма ли да закипят и с криле да се спуснат побесняли след нас, над нази да си отмъстят?
С лик бледен и с коси от страх щръкнали пристъпих и казах на вожда свой: „Страх и смущенье са ме обладали,
че дяволите няма на покой да ни оставят, дор сме в тез предели: на̀, идат, слушам техний страшен вой
на кучета от бяс разсвирепели; учителю, нек някъде се потаим, доде не са над нази долетели.“
Отвърна ми учителя любим: „Кат в огледало отрази се в мене страхът ти. Няма зло да претърпим.
Еднакво порази и мен смущенье, еднакви мисли в наште умове еднакво са възбудили решене.
Щом найдем спуск по тия брегове, ще слезем бързо в следната долина и ще избегнем злите духове.“
Но тука мигновенье не премина и със разтворени криле зад нас, видях, че иде страшната пасмина.
Как майка сърцеболна в нощен час, пробудена от пламъци, веднага детето си заспало грабва с страст
и с ризица една на гола снага, кат мисли само за отрока драг, без страх през буйний огън бяга,
тъй вожда, щом съгледа страшнии враг, като дете в ръцете си уви ма и гърбом се спусна по стръмний бряг.
Водата толкоз бързо се не снима, която воденицата върти, когато в полегатий улей клима,
тъй както той със мене на гърди смъкна се леко долу по скалата. Кога на дъното на шестий ров стъпя,
по шум, кой чух, издигнах си главата и видях дяволите горе там, че клатеха криле над нас в тъмата;
промисълта обаче, коя тям предала е да пазят дола пети, не ги пропуска по-нататък. Ням
стоех и гледах грешниците клети, които с сълзи и уморен вид вървяха бавно между бреговете.
С широка дреха всеки бе обвит и със качулка, като кьолнски братя, от нея беше презглава покрит.
Отвънка дрехите с обшивка злата блестяха толкоз, че гледът. Слепей, а оловяна имаха подплата
отвътре, коя толкова тегней, че на Фридриха леки са кат слама.194 Горко му, кой живот такъв живей!
вернуться

192

Монасите-францисканци са вървели из улиците един по други, като се е давала винаги предимство на по-горните по сан.

вернуться

193

Засяга се следната басня. Една жаба, искала да удави една мишка: предложила й да я прекара на гърба си на отсрещния бряг на едно блато. Мишката склонила. Когато стигнали всред блатото, жабата поискала да се потопи във водата, за да погуби мишката, но мишката, която я била хванала с краката си, сборичкала се с нея. В това време, кога се давичкали, спуснал се въз тях един орел и ги изял и двете. В текста е казано, че баснята е от Езоп. Тя е от неизвестен писател, но по времето на Данте е минавала, види се, за Езопова.

вернуться

194

Фридрих е имал обичай да облича държавните изменници с широка дреха, която е била подплатена с олово, а после ги е излагал на силен огън, от който са се стопявали заедно с оловото. Поетът е облякъл по същия начин лицемерите, които се мъчат в шестия ров. Но Фридриховите облекла, колкото и тежки да са били, биха се видели леки като слама при ония, които са носили грешните.

Облеклото на грешните, обшито отвън със злато. а отвътре подплатено с олово, символизира лицемерието, което е пълно отвътре с коварство, а отвън се представя с вид добродетелен, измамлив.