Божествена комедия — Ад

„Не ще избегнеш, о душа проклета!“
И полетя към грешний да го спре,
но отиде заканата му в щета:

надваря страх и дяволски криле!
Както в вода се патка потопява,
кога сокол над себе си съзре,

а празен той нагоре отлетява,
тъй грешний в бездната изчезна цял
и не видя се веч в нощта мъглява.

В въздуха дявола се беше спрял
и с глуха злоба махаше крилете;
в туй време друг, от ярост възкипял,

стигна го с бесен вой, заби ноктете
в месата му, но другий не стърпя:
сблъснаха се, сграбиха се в ръцете

и паднаха в кипящата смола;
там те се раздвоиха, но напразно
подигаха натегнали крила

и всячески напрягаха се бясно,
мощ нямаха да си пробият път.
Видя ги, че са схванати опасно,

и вождът им изпрати на часът
четирма дяволи, които с бързи криле
отсреща отлетяха на брегът

и там протегнаха им дълги вили.
Дор всички в тях, през гъстите тъми,
всецяло поглед бяха устремили,

с поета в път потеглихме сами.