Божествена комедия — Ад

излиза, слънце грей над Божий свет,
полето скоро своя вид менява
и тамо, де от горест бе обзет,

надежда на сърце му възсиява;
тогази зима дългия кривак
и стадото на паша направлява.

Тъй аз смутен съгледах вожда драг
и страх ме зе, но щом дигна очите
засмяно, бодрост в мен възникна пак.199

Кога пристигнахме до съсипиите,
в душа ми мъжество да би внушил,
изгледа ме усмихнат той в очите.

като кога пръв път се бе явил,
а после, като ме уви с ръце си,
тъй както баща син прегръща мил,

по канарите мрачни ме понесе;
и като человек, кой изнапред,
що нрави, в своя ум добре го веси

и дава си за всичко здрав отчет,
преди на нови канари да мине,
към мене се обръщаше с съвет:

„Сега за таз се улови, но. Сине,
по-първо виж дали ще те държи.“
Туй път не е за грешник, кой с унине

под оловяна дреха се движи,200
по кой с такваз вървяхме мъчнотия,
той дух, на който нищо не тежи,

а аз, увит на неговата шия.
По-нисък да не беше тук брегът,
загинал бих на канарите тия,201

надолу тез долини все вървят
и все със по-голямо наклонене
към бездната в средата се стремят.

— Най-сетне с ръце слаби, уморени
последната скала аз улових:
дотолкоз дух не бе останал в мене,

че в същий миг, когато там стъпих,
в мен всяка мощ усетих, че изнива
и без да ща, нозе под себе свих.

„Със труд и мъка слава се добива,
каза тогаз учителя любим.
на меко който иска да почива —

минува името му като дим,
изчезва като пяна над водата.
Не бива тука дълго да седим

нек бодрост ти възпламени душата
и над телото нека тя надвий,
защото, кат изходиме тъмата,

по хълм по-стръмен ще възлезем ний.“202
Изправих се тогаз и туй смушене,
що сещах йощ, навън да не пробий,

казах на вожда с въодушевлене:
„Готов съм да те следвам в страшний мрак
с теб бодрост всякога ще има в мене.“

И тръгнах горе по скалата пак,
по път по-труден, тесен, каменливи.
На моста стъпяше веч моя крак,

кога от дън от дола нечестиви
достигна грозен глас до моя слух
и думи неприлични и гневливи,

кои не се изказват, аз зачух.
Надникнах долу. но всуе очи ми
се скитаха из мрачния въздух.

Затуй казах: „Учителю любими,
нек минем, моля. на брега отвъд,
защото тука, де сега стоиме,

слова достигат мене до слухът,
но смисъл в тях не може да се схване
и там очи не могат да се взрат.“

„Което искаш, тутакси ще стане;
ще найде ек — ответ ми той дари —
в мен всяко твое хубаво желане.“

Слезнахме по зъбчести канари,
покрай брега, където се снишават,
и целий род пред мене се разкри.

На дъно му аз видях да шават
Змии тъй много и от всякой вид
че още с страх душата ми смущават.

Либийский край203, със пясъци покрит,
напусто с безброй смоци и усойни
и със ехидни зли е знаменит;

не може гадове тъй многобройни,
отровни, люти, пътник да съзре
ни в Етиопските204 пустини знойни,

нито покрай Червеното море.
На нищо няма тамо да се чуди,
кой мигновено поглед тука спре.

Всред тая гад ужасна голи люде,
изтръпнали от страх, един през друг
в тоз ров без отдих тичаха кат луди

и всуе място търсеха те тук,
де биха могли за миг да се скрият.
Змиите съскат с грозен писклив звук,

по тях и по телата им се вият,
ръце им вързани държат отзад,
припасуват им кръста и ги бият

без милост по гърди, по гръб, по врат.
По грешник един, тутакси под нази,
змия грамадна се проточи с яд

и по телото му като полази,
захапа го за шията; в часът
пламна, стопи се и съгледах ази,

че в пепел се обърна той в долът,
но скоро пепелта почна да .шава,
сама събра се в куп и из прахът

пак грешний като първо се изправя.
Тъй пише и разказва мъдростта,
че дълговечний Феникс205 възкресява

на своето тело из пепелта.
Нещастний, кой без чувства пада,
било на дух нечист под тежестта,

било защо от люта болест страда
когато стане, взор зашеметен
обръща без надежда, без отрада.

Тъй гледаше и грешний взор смутен.
кога из пепелта се пак изправи.206
С нещастия какви е поразен

199

Данте уподобява себе си на овчар, който през февруари, когато захващат да расте тревата, излиза от колибата си с намерение изкарва стадото си на паша, но вижда, че полето е побеляло от слана и като я взема за сняг, изпада в отчаяние; скоро обаче ето разтопява се сланата и той се ободрява. Така и поетът, вижда Вергилий смутен, пада в униние, но щом вождът му вдига очи към него, той изново се ободрява.

200

Не биха могли по тоя път, по който се катерят поетите, да зърнат грешници, които за наказание са облечени в оловни дрехи.

201

Целият кръг образува един амфитеатър, в центъра на който се намира ямата, през която се слиза в следващия кръг. Стените, които заобикалят долините, колкото отиват надолу към центъра се снишават. Понеже поетите са близо до центъра, брегът, който се изкачва, за да излязат от дола, е доволно нисък, е помогнало на Данте да излезе здрав и жив от тоя дол, при всичко че го е държал Вергилий, той би загинал тука.

202

Вергилий има пред вид Чистилището: понеже има изглед в планина, то предстои им още да се качват, след като излязат. Думите съдържат при това и едно поучение. Не стига да се отърси от пороците, емблема на които е Адът, но и да ги замени в сърцето си с добродетели, а до това се стига по стръмни пътища.

203

Либия, както имахме случай да кажем на друго място, се е наричала от старите Африка. Римляните обаче преимуществено са наричали с това име оная част от Африка, която се простира на запад от Египет. В тоя смисъл е тук употребено названието: либийски край.

204

Страна в Африка на юг от Египет.

205

Фениксът е баснословна птица, която е живяла няколко века, и на която рожбите са приготовлявали клада, на която после се е възраждала от своята пепел.

206

Данте уподобява смущението на грешните, когато, след като бъдат превърнати в пепел, възраждат се пак в първия си вид.