Выбрать главу
тоз, който прегреши ти. Боже прави! Учителя попита кой е той; такъв ответ нам грешника отправи:
„Тоскана ме избълва в тоз усой: бях тамо Фучи207, тука съм от малко време; живял съм като звяр и вертеп мой
Пистоя е била.“ — „Преди да земе да бяга, нек обади, казах аз, защо е всред туй нечестиво племе
изложен на жестокий змейски бяс; кръвник го знаех ази на земята.“ Той изчерви се цял и в същий час
каза: „По-тежко ми е, че теглата ми виждаш, нежели кога сложих врата си под секира на джелата.
Не мога да укрия, що сторих. Обрах във църква утвари свещени и другиму вината си хвърлих.
Но да не мож с наслада зарад мене да мислиш, като идеш в живий свет, изслушай тука мойто прокобене:
Пистоя ще послуша лош съвет и черните от себе ще прокуди, и нрави в твоя роден град и ред
ще да настъпят нови с нови люди.. От Магра вихър чер ще полети, кой всички екове ще да разбуди
и върху белите ще връхлети, с зли молний, на Пизена във полята. Предсказувам ти тука тез беди
със горест да ти раздерат душата.“208
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ. Поетът продължава, да описва седмия ров, когато се появява Как, преобразен Кентавър, който, покрит цял със змии и възседнат от един дракон, тича подир богохулника Вани Фучи. После вижда разни знаменити флорентинци, които са се били провинили в обществени кражби и които претърпяват тука най-чудесни преобразования от човеци в змии и от змии в човеци.

Ръцете си стисна при тез слова, след туй с закана яростна нагоре издигна ги над своята глава
и с глас той светотатствен изговори: „Теб, Боже, пращам таз закана аз, теб, кой владееш на небето горе!“
Една змия уви му се тогаз на шията и в гърлото пресече гласа му нечестив. От тоя час
змиите мен не са омразни вече. А друга на ръцете му скочи и тутакси надолу кат ги свлече,
на търкало се окол тях сгърчи. О, пистоезци! Сами изгорете града си, та за срам да не стърчи,
защото дори своите деди клети задминахте с злодейски си дела!209 Йощ нийде, де стъпиха нозете,
не бях видял душа аз толкоз зла; тъй Бога не е презирал в душата ни онзи, кой в Тиванските поля
е в бездните потънал на земята.210 След тия думи стана като ням и с другите избяга в мрачината.
Един кентавър отърча и там извика: „Де е гоя звяр нечисти?“ Марема211 не кърми брой тъй голям
змии по своите поля блатисти, тук колко виждаха се да пълзят кентавру по плещите. Змей лучист
стоеше прав над него на гърбът, и той изгаря всеки, кой препречи случайно тука на кентавра път.
„Това е Как, учителя ми рече, кой толкоз кръв проля при Авентин. С измама чуждо стадо той завлече
и затова е в тоя дол самин, далеч от своите братя и другари; сто удари Алкменовия син
въз него с боздугана си стовари и на злодейства му положи край.“212 Кентавра из дола напред удари
и без ни аз, ни вожда да узнай, три духа бяха се под нази спряли от тез, кои живеят в тоя край.
В кентавра бяхме се вгледали и не съгледали ги бихме ний. с висок глас да не бяха те казали
и трима изведнаж: „Кои сте вий?“ Дор поглед там стремях — без да успее лице всред тях познато да открий, —
един от тях извика: „Чанфа213 де е?“ Тогаз към вожда с трепет се възвих и знак като че давах да немее,
на устните аз пръста си сложих. Четецо, можеш да не хванеш вяра в словата мои: не те бих винил.
Как мога теб виновен да намера, кога сам с мъка вярвам, кой видях, тъй изумен останах извън мера.
Додето поглед в грешните стремях, змия там шестонога се подаде и в миг хвърли се на един от тях:
в нозете си сграби го изотзади, със предните ръцете му възви, пък с средните в корема му се вяде,
с опашката краката му уви, през тях издигна я нагоре права, а бузите захапа му с зъби.
Бръшлян космати тъй не се споява с дървото, о кое се вий в лесът. Змия и грешник — едно тяло става;
вернуться

207

Вани Фучи, с двама други пистоезци, са нагласили да оберат съкровището на църквата „Св. Яков“ в Пистоя и приели да изпълнят своя кроеж, но не успели напълно, защото чули ненадейно шум, който ги накарал да избягат. Съдебните власти затворили по подозрение мнозина и малко останало да бъде осъден на смърт един съвсем невинен гражданин. Най-сетне бил заловен един от крадците и той изповядал вината си и разкрил съучастниците си. Това е станало в 1293 г. Сам Вани Фучи, незаконен от баща, също така незаконен син, е бил със зверски нрави и за насилията, които е вършил, е бил изгонен от Пистоя.

вернуться

208

Вани Фучи, който не прощава на Данте, че го накарал да разкрие своите злодеяния и че вижда бедственото му положение, за което с радост ще разказва, кога се върне на земята, да си отмъсти и му предсказва поражението на партията като знае, че ще го изпълни с горест. Това поражение е дори последствие от изгонването на гуелфите от Пистоя. Пистоя се е била разделила на бели и черни гуелфи през 1300 г. В 1301 г. белите гуелфи, с помощта на белите от Флоренция, изгонили от града черните гуелфи, които се преселили във Флоренция, където, обединени с тамошните черни гуелфи, дали им скоро надмощие в управлението на републиката. Тогава черните гуелфи от Флоренция решили да предприемат поход против Пистоя, където владеели белите гуелфи, и под предводителството на Маласпина, който е властвувал над долината на река Магра, разбили напълно пистоезците в полята на Пизена. Това поражение, което станало в 1302 г., е послужило в голяма степен като повод изгонване, не след много време, на белите гуелфи от Флоренция, между които и самият Данте.

вернуться

209

Вярвало се е, че Катилиновите привърженици избягали в землището на Пистоя. Пистоезци са ги били надминали в лоши дела.

вернуться

210

Капанеи — виж песен 14

вернуться

211

Марема е блатиста местност в Тоскана.

вернуться

212

Какос, разбойник, криел се на Авентинския хълм в Рим. На пещерата му отвън висели постоянно човешки черепи. Веднъж, когато Херкулес спал, откраднал му осем вола, които откарал заднишком в пещерата Но те почнали да мучат и Херкулес по гласа им намерил пещерата и разбойника, нападнал го и го убил.

вернуться

213

Чанфа, флорентинец. Другарите му го търсят, защото е избягал, преобразен на змия.