Божествена комедия — Ад

Ликуй, Флоренцио, понеже слава
така голяма си добила ти,
че твойто име шумно огласява

дори и адските тез тъмноти!
Петмина аз срещнах между крадците,
отгледани на твоите гърди.

От срам червят се моите ланити,
а туй навярно теб не величай;
и ако утринния сън с зарите

на истината е изткан, то знай,
че скоро ще възрадваш с беди нови
ти всеки, който тебе зло желай.

Отдавна да те стигнат са готови,
но нек по-скоро дрънне тежкий час:
сърце ми те по-люто щат отрови,

кога в по-стара възраст стигна аз.221
Тръгнахме ний оттам, де тъмнината
на край долът увлякла беше нас,222

Пръв вожда се покачи на скалата,
и аз вървях след него, уморен,
и си помагах всякога с ръката.

това, кое видях, до днешен ден
сърце ми горко с скръб и страх смущава
Бог дарба, ако е присъдил мен,

нек тоя страх я сявга направлява
по правий път на добродетелта223!
Когато лете вечер наближава.

преди да стигне нощ и темнота,
и бяга пред комарите мухата,
орача се подпира на плета

и с очи, устремени към полята,
безброй светулки гледа, че блестят
там, де са нивите му и лозята.

Така светеше с пламъци долът,
над който бяхме ний сега стигнали.
Кога с пророк Илия, в дивен път,

конете са в небето полетяли,
за Елисей, кой ослепен е бил
от туй видение, са те блестял и

кат плам, нагоре кой се е движил.224
Тъй пламъците тука се движеха
и всеки пламък грешник бе увил.

На моста едри камъни стърчеха,
по-харно за да видя, там стъпих;
скала една внезапно да не бяха

ръцете ми хванали, паднал бих.
Дор в пламъците взирах се с вниманье,
учителя със глас каза ми тих:

„Туй духове са: тук за наказанье,
увити в пламъци, безспир вървят,
обзети от най-горко отчаянье.“

„Това мина и мене през умът —
отвърнах, — но защо се раздвоява
нагоре онзи пламък там в долът?

Той тука онази клапа наумява,
де Полиникс е турен бил наред
със Етеокла.“225 — „Там се изтезава,

каза ми три, Улис и Диомед:
тук в Ада свързува ги Боже мъщенье,
както свързвала ги е злост навред.

Тук заедно оплакват с съкрушенье,
измамата коварна с коня мним,
кой път стори, по кой, по Боже щенье,

мина родоначалника на Рим226.
Наказани са, дето Деидама227
оплаква още своя мъж любим,

отлъчена от него със измама;
а също, че откраднаха Палас,228
таз казън е достигнала тях двама.“

С молба към вожда се възвих тогаз:
„Певецо, ако в свойто наказане
не са загубили човешки глас,

кога при нази приближат, желане
горещо да ги чуя гори.“
Отвърна тутакси: „Това ще стане,

но слушай само и не говори:
те гърци са и страх ме е, че няма
ответ теб никой да ти подари;

с тях приказка веднага ще подема.“229
Кога по-близо се яви до нас
рогатий пламък с светлост по-голема,

към тях тъй възвиси поета глас:
„О вий, кои живейте тук, увити
в един и същи пламък, ако вас

заслужено трогнали са песните,
кои в подзвездний свят съм горе пял,
тук моля ви ответ да ми дарите.

Нек каже онзи, кой се е скитал,
къде загатна, в кои страни диви?“
Веднага, кат че вятър бе повял,

Високий връх на пламъка двугриви
почна да се люлей насам-натам
и глас от него прозвуча звънливи,

кой ясно тез слова изпрати нам:
„Кога успях да бягам от Цирцея230,
коя година задържа ме там,

де близо има град, кой от Енея
отпосле от Гаета231 бил назван,
от страх от нова някоя затея,

с дружина слаба, с кораб окован
набързо тук тръгнах по морски бездни,
с премеждия и бури в люта бран.

Ни мисъл радостна за син любезни,
ни благочестие към стар баща,
ни обич към жена, която чезне,

оставена в горчива самота,
не победиха жаждата у мене
да видя свят, народи, доблестта,

221

Понеже във Флоренция се вършат толкова много злодеяния, че няма кръг в Ада, където се не срещат нейни деца, тя не може да остане ненаказана. Наказанието вече виси над главата й. Това са бедите, които поетът й предрича и които ще възродят всички нейни врагове. Тия беди, които я застрашават, са между другото падането на един мост на Арно, един пожар, който е разрушил три хиляди къщи, и дивите раздори между бели и черни — събития, които са се случили скоро подир предполагаемото слизане на поета в Ада. В предсказанието си Данте се възползва от вярването, че утринните сънища излизат верни. Понеже тия беди са неминуеми, по-добре е да се сбъднат по-скоро, защото, ако го стигнат на стари години, то тежко ще му бъде да ги претърпи.

222

Понеже е много тъмно, за да видят по-добре, поетите са принудени да идат по-близо до дола.

223

Понеже в тоя дол са наказани ония, които са си послужили за зло със своя ум и със своите дарби, Данте изказва, че, страхът, който те му внушават, да го предпази да не е сам той в такъв грях, тоест дарбата, която му е дадена да не послужи за зло.

224

Когато пророк Илия се е покачил на небето, колесницата му се е представила на Елисей като плам, който възлиза нагоре.

225

Полиник и Етеокъл са били Едипови синове. Във войната на седемте царе против Тива те са били в два враждебни лагера и са се убили един друг. Подир смъртта им телата им са били положени на една клада, но пламъкът се раздвоил, което се приело като знак, че враждата им продължавала и подир смъртта им. Така се е делил тука пламъкът, в който са били скрити Улис (Одисей) и Диомед.

226

Мнимият кон, който стана причина за разорението на Троя, отвори оня вход, през който минаха враговете, но през който е излязъл и Еней, комуто е било присъдено от бога да стане родоначалник на Рим.

227

Деидама (Деидамия), дъщеря на Ликомед, цар на о. Скирос, е била жена на Ахил, когото майка му, Темида, била изпратила в двора на баща й, за да го предпази от смъртта, която му била предречена. Ахил, облечен в женски дрехи, е прекарвал един мекушав живот, когато Улис и Диомед го намерили и го убедили да иде с тях пред Троя.

228

Статуята на Атина Палада, за която се е вярвало, че докато стои в Троя, градът няма да падне в неприятелски ръце.

229

Улис (Одисей) и Диомед, бидейки гърци, няма да приемат може би да говорят с Данте, който за тях е варварин. Улис, който и на земята е стоял по-горе от Диомеда, запазва и тука своето превъзходство: неговият пламък се дига по-високо.

230

Цирцея е била знаменита вълшебница и хубавица, която е преобразувала своите любовници в животни. Тя преобразила Одисеевите другари в свине. Улис я накарал да им възвърне човешки вид, той сам се омагьосал и останал при нея цяла година.

231

Град на западния бряг на Италия, основан от Енея и на ван Гаета по име на доилката му, която е закопал там.