СЪДЪРЖАНИЕ. Когато Улис свършва своя разказ, един лае, който излиза от друг пламък, се обръща към Данте с молба да му каже нещо за положението в Романья. Отговаря му Данте и пламъкът му обажда, че е Гвидо ди Монтефелтро и че е наказан тука защото е дал коварен съвет на Бонифация VIII.
Поета даде знак с ръка: веднага
престана пламъка да се движи,
след туй далек из ямата избяга.
Но друг под нас след малко доближи
и в него да се взреме ни накара,
защото почна смутно да пищи.
Ужасний тучен бик235 в Сицилья стара
ревял е на осъдений с гласът,
а в тез, що слушали, внушавал вяра,
че плаче сам. От него, първи път,
на неговий творец лукави,
всред люти мъки, чул се е плачът.
Тъй пламъкът, що се пред нас изправи,
пищеше с думите на скритий там,
но отначало звукове мъгляви
изпущаше гласът, като у ням.
Но път навън проби си той най-сетне
и заговори тъй подвижний плам
високо с слова ясни и отчетни:
„О ти, кой с сладък трогваш ме език,
не ме изглеждай с поглед неприветни,
а спри се и за мене един миг.
Горя, но за да чуя. що желая,
забравям болки и жесток ризик.
Тук ако идеш от земята тая,
де всички тия грехове спорих,
зарад кои до веки ще ридая.
дали е края романьолски тих,
или война го някоя раздира?
Там, в тия планини, се аз родих,
де при Урбино Тибър стар извира.“
Навел се бях и дорде слушах йощ:
„Италианец е. затуй се спира,
отговори му“ — рече моя вожд.
У мен еднакво имаше желане:
„О дух, със плам увит в таз адска нощ,
Романья, рекох, няма да престане
да бъде, както сявгае била,
в война в сърнето на онез тирани,
кои с беди кърмят я и с тегла,
но днес война там няма обявена.
Полентският орел сега крила
над Червия простира и Равена236.
Могъщ властител е зелений лъв
в оназ земя237, коя бе напоена,
подир обсада дълга, с френска кръв.
Пищи Римини под вълците жедни,
зинали уста за кръвнишка стръв,
кои погубиха Монтанья бедни238.
Лъвчето с бялото гнездо бесней
в Ламоне и в Сантерно, град съседни,
и в всяка доба нова песен пей239.
Земята, коя Савио облива,
ту в волност, ту в робия зла живей.
Но сам ти кой си и защо те скрива
тоз пламък тук? Кажи ми, в светлий свят
за тебе пази ли се памет жива?“
Издаде пламъка но силен свет,
връх остри малко тук и там поклати
и после даде ни такъв ответ:
„Тоз пламък нямаше ответ да прати,
да бих знаял, че моите думи там
чрез теб ще бъдат в живий мир познати!
вернуться
Някои историци разказват наистина, че Улис не се е завърнал в Итака, а е заминал в Атлантическия океан Според Плин Лисабон или Улисбол, столицата на Португалия, е получил името си от Улис.
вернуться
Агригентският тиран Фаларис поискал от атинянина Перил да изнамери някое ново средство за мъчение. Перил направил един меден („тучен“) бик, в който затваряли онзи, който е бил осъден на смърт. а после подклаждали огън. Плачът на нещастника, като излизал през устата на чудовището, уподобявал гласа на бика. Фаларис, за да опита машината, погубил най-първо чрез нея изобретателя. Жителите на Агригент, възнегодувани, въстанали най-сетне и като уловили тирана, изгорили и него жив в медния бик.
вернуться
Полентските князе, които са властвували в Червия и Равена, са имали на герба си орел. Данте има тука предвид полентския княз Гуидо, който му е бил приятел и му дал убежище в Равена.
вернуться
Земята на Форли, където е властвувал Гуидо ди Монтефелтро, който говори тука от пламъка. Папа Мартин V бил изпратил против него войска, съставена главно от французи и която е държала дълго време града в обсада, но е била най-сетне разбита от Гвидо. Това е станало в 282 г.
вернуться
Касае се за риминските тирани Малатеста, баща и син, които са били погубили с жестока смърт Монтанья, водител на гибелинската партия, който се е ползувал с голямо име за своята Рицарска доблест.
вернуться
Майнардо Пагани, който е имал за герб лазурово лъвче на бяло поле. Както му е било изгодно, Майнардо често е минавал от една партия в друга.