Выбрать главу
Но никой се назад не връща, знам, от тоя мрачен свят, затуй аз смело ще кажа всичко тук, без страх от срам.240
Войник съм първо бил, със шлем на чело241, но после се покаях, с тая цел облякох ази расото дебело.
И в своето желанье бих успел, ако на църквата водача властни в крив път не бе ме изново въвел.
Доде над мен са грели зари ясни, в делата си не лев, лисица бях: кат влъхва, по пътеки криви, тясни,
към цели аз безчестни се стремях и нанавред разчу се мойта слава. Когато на години се видях,
в кои, кат кормчия, кой приближава след път далечен до желаний брег, на миналото хвърля се забрава
и длъжен е платна да свий човек242, усетих погнушенье и досада към себе, към живот, към целий век:
с разкаян дух, в монашеска ограда, след изповед гореща се прибрах, за мил душевен отдих и награда.
Но новий фарисей, кой нивга страх в сърцето си не е имал от Бога, наместо като пастир и монах
навред да-проповядва мир и слога, на християни бе война открил; и както нявга, в пещерата строга
на добрия Силвестрий, се явил Великий Константин със умоление да би го от проказа изцерил,243
така веднъж яви се той пред мене да иска за тщеславна цел съвет. Смутен от неговото опьянене,
не дадох му аз никакъв ответ. Тогаз: «Махни страх всеки от душата — каза ми, — прошка давам отнапред;
ум дай да смажа, в кървава разплата, Пенеста. коя против мен стои. Кого поискам, мога в Рай да пратя;
у мен два ключа има, тез, кои предшественика мой намери тежки,»244 Умът ми се разколеба, уви!
При тез молби и увещанья жежки мълчаньето внушаваше ми страх пред тоя звяр свирепи с вид човешки,
«Понеже прошка даваш — му казах, — дай обещанье, после не пази го: тъй враговете си ще сринеш в прах
и врат ще свият те под твойто иго.» Кога умрях, светеца ми любим, Франциск,245 дойде за мен, но отстрани го
веднага черен един херувим. «Не ти, извика, ази ще го зема, за зло коварство в ръце го държим:
без топло разкаянье прошка няма.» О, как изтръпнах, кога с грозен глас каза: «Вярвал ли си, че с тъй голяма
знам логика да разсъждавам аз?» И като ме заграби за космите, при Минос ме заведе в същий час.
Той с поглед ме изгледа страховити, на кръста осем пъти си уви опашката и с пръст към тъмнините:
«При пламъците, рече, ще върви.» Затуй ме виждаш тука в таз долина.“ Щом млъкна, горкий пламък се възви
надолу с върха си и с плач отмина, а с вожда ний тръгнахме пак напред към други ров и скоро порази ни
той с грешници, които нямат чет.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И СЕДМА

ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ОСМА

СЪДЪРЖАНИЕ. Поетът описва страшното зрелище, което представляват грешните в деветия ров, дето са наказани ония, които са сеяли граждански и религиозни раздори на земята. Грешните вървят разсечени и когато раните им захващат да се спояват, дяволи ги разсичат изново: поетът влиза в разговор с някои от тия нещастници.

Кой може, и с слова обикновени, таз кръв и рани да изобрази, чий страшен вид очи ми ужасени
долина девета порази? Ни ум човешки може да ги схване, ни слово може да ги изрази.
Вкуп ако можеха да бъдат сбрани онез, кои през дългите войни, от славний Ливий вярно очертани,
загинали са в пулските земи246, с онез247, кои против Роберт Гискара в бран люта са свършили своите дни;
с умрелите при Чеперан, де вяра тъй слаба в своите си найде Манфред248; и с тези, кои Карл, ведно с Алара,
при Таглякоцо порази безчет249, пак техните тела окървавени не биха страшни тъй били на глед,
как туй, що се представи тук пред мене. Един съзрях с разрязани гърди, в корема тъй промушен с озлоблене,
че нищо там не може да седи, а грозно му навън висят червата и кръв на едри капки се цеди.
Изгледа ме, след туй сами с ръката гърдите си разкри и с жален глас каза: „Пророк ме знайха на земята:
виж тук сега какво изплащам аз! А този, кой с глава разбита плаче пред мен, роднина мой е бил. Кат нас
вернуться

240

Без да се боя, че това, което ще кажа, ще ми навлече срам между живите в горния свят, където никой не се връща от Ада.

вернуться

241

Гуидо ди Монтефелтро в 1296 г. след едно сражение, в което е бил победен от гуелфа Малатеста, се е подстригал и станал монах-францисканец. Данте го е похвалил за доблестното му решение в „Пир“, но подир две години, кога узнал, че е дал коварен съвет на Бонифаций V, изменил мнение за него и тука предава паметта му на вечен позор. Бонифаций, който е воювал против княз Колона, се обърнал към него за съвет. Гуидо му казал, че ще порази своите врагове, ако ги залъже с обещания, а после нарушил дадената дума.

вернуться

242

Данте пояснява в „Пир“ това място, където сравнява човека, стигнал на стари години, с кормчия, който след дълъг път приближава до желания бряг.

вернуться

243

Според някои християнски писатели Константин Велики страдал от проказа и за изцеление се обърнал към папа Силвестър, който поради гонение против християните се криел в Соратеката планина, в една пещера. Силвестър го изцерил и Константин от признателност му подарил Рим.

вернуться

244

Папа Целестин.

вернуться

245

Св. Франциск, основател на монашеския орден, който носи неговото име. Това място от „Ад“ е силно озлобило францисканския орден и му е внушило желание да издири в поемата основания за даване под съд на Данте пред законодателните власти.

вернуться

246

Онези, които са паднали в равнините на Пулия през междуособните войни, които е разказал Тит Ливий.

вернуться

247

Сарацините, които Роберт Гискар, син на нормандския херцог Рихард, е принудил да напуснат Сицилия и Пулия, след като ги е поразил и като е избил голямо множество от тях.

вернуться

248

При Чеперан, град от Неаполитанското кралство, на границите на папската държава е станало кърваво сражение между Карла Анжуйски и Манфреда, цар на Сицилия и Пулия. И до днес земеделците намират кости от умрелите в това сражение. Много пулски първенци, които са били дали клетва за вярност пред Манфред, са му изменили и са помогнали за поражението му, като са се присъединили с Карла.

вернуться

249

При Таглякоцо, замък в Абруците, се е сразил Карл Анжуйски, който е бил вече крал на Сицилия и на Пулия, против Конрад, внук на умрелия крал Манфред. Две трети от войските на Карл са били унищожени, когато Алар де Валери, френски рицар, му дал съвет с останалата част от войската да нападне ненадейно неприятеля, който, упоен от първия успех, е стоял разнебитен и се е отдавал на грабеж. Карл послушал Аларовия съвет и разбил Конрадовата войска, която се разбягала, след като оставила много мъртви на бойното поле.