Выбрать главу
в подземний с него влязох край. И чух, стенанъя, плач и вопли страховити ечаха всред беззвездния въздух
мен сълзи ми дойдоха на очите. Въздишки, клетви, глухи викове, риданья, скърцания на зъбите.
От всякакви езици звукове и чупения страшни на ръцете се сливаха с безчетни гласове
кат някой вихър, който ветровете подигат с грозен рев край морски бряг. С душа и ум, от скръб и страх обзети,
казах тогаз: „Що слушам в тоя мрак? Кои са тез, кои са тук паднали и тъй ги люто мъчи божий враг?“
„Тез мъки Божий гняв праведен дал е — в ответ каза учителя — в делба на тез души, които са минали
живота без позор и без хвалба; и ангелите тук са, безучастни кои остаха в страшната борба.
прогна ги Бог от небесата ясни, но и самия пъкъл ги не ще, защо не са били и в злото страстни“ и
„Какво тежи на тяхната душа, попитах пак, тъй много, та издават безспирни вопли техните уста?“
Каза ми: „Вкратце туй ще ти разправа. Надежда нямат те за смърт, кат сянка техния живот минава;
така за своя жребии те скърбят, че с всеки други би го заменили. И памет не живей за тях в светът;
от тях с презренье са се отстранили и правосъдието, и милостта. Но стига сме за тях ний говорили:
погледай и мини.“ — Кога млъкна, мерна се знаме мене пред очите, което бързо минваше в нощта.
След него тълпа гъста в теснините вървеше и изтръпнах цял от страх. Като смислих на колко души дните
пресекла е смъртта с един замах. Доде минуваха край мене неми, внезапно онзи между тях познах,
кой подло тежкото остави бреме.18 Тогаз се уверих, че тука мзда очаква онуй злополучно племе,
кое еднакво е ненавистта заслужило на Бога в небесата и на властителите на нощта.
Те бяха голи и покрай телата мухи, оси бръмчаха кат на стръв и яростно им жилеха месата.
От раните им лееше се кръв и ведно с сълзите им под нозете струеше се — кърма на грозна цръв.
Възвих очи от тия души клети. И друга недалеч тълпа съзрях накрай една река19 на бреговете
и за това на своя вожд казах: „Каква е таз тълпа, коя се чини при слабий свет като увита в прах,
и мога ли да знам какви причини я карат толкоз бързо да желай на срещний на реката бряг да мине?“
А той отвърна ми на туй: „Потрай, додето на печалний бряг не спреме: духът ти всичко тамо ще узнай.“
Като човек, кой носи тежко бреме, с наведена глава тръгнах тогаз и стигнах до реката с уста неми,
и ето се зададе срещу нас на лодка старец с коси побелели, кой викаше с пресипнал страшен глас:
„О, горко вам, души във грях паднали! Не дигайте за милост жален глас, защото няма кой да ви пожали;
затворен е небесний край за вас, в нощ тъмна лодката ми иде ви води, де вечно ще ридайте в пек и мраз.
А ти, кой жив дошъл си в тез проходи, на мъртвите махни се от редът; не може тука жив човек да броди.“
Като видя, че аз стоя: „Друг път е ваший, каза, друга лодка вази отдругаде ще пренесе отвъд.“20
„Напразно не гневи се, старче, нази, че виждаш тука в тоз печален край — каза поета, — волята такваз е
на онзи, който може, що желай.“21 Веднага страшния лодкар утихна и нищо повече не щя да знай.
Но между грешниците шум възникна; с рев, с скърцане на зъби в мрачния свод сганта на думите му се откликна.22
Кълнеха Бога, человешкий род, живота, тез, кои са ги родили, местото, времето и своя плод:
а после с плач навлязоха унили в таз лодка, дето ще се изредят онез, кои са Бога огорчили.
Харон ужасний, на кого горят кат две запалени главни очите, въоръжен с веслото като с прът,
събира всички там и бий душите, кои се маят. Както есенес, кога задухат вихри мразовити,
едно по друго капят в тъмний лес листата, дорде оголее клона, така и всички нечестивци с бес
във лодката ще паднат на Харона. В сганта впит беше още наший глед, на друга тук достигаше веч стона.
вернуться

18

Става дума се за папа Целестин V, който е бил накаран чрез измама да се откаже от папския престол и е бил после хвърлен от Бонифаций V, наследника му, в затвор, където е умрял в 1295 г. Отричането на Целестин V от папския престол е било признато от църквата за похвално дело. Той бил човек крайно благочестив и-с мек нрав, за което свидетелствува и постановлението, издадено от него скоро след като е бил избран, че всеки папа може за спасение на душата си да се откаже от папството. Стоял е папа пет месеца и осем дена. Негативизмът на Данте против него се обяснява главно с това, че с отричането си е станал причина да дойде на папския престол Бонифаций, когото е ненавиждал като един от главните виновници на своите нещастия. Данте е имал случай навярно да види папа Целестин V във Флоренция, където се е бил установил за известно време през 1294 г. след отричането си от папския престол.

вернуться

19

Тая река е Ахерон, реката на скръбта, същата, която гърците са вярвали, че тече в Ада и през която Харон е прекарвал на лодката си душите на мъртвите. Ще срещнем по-нататък и другите реки, които, според гръцката митология, са текли в Ада: Стикс, Флегетон и Коцит. И тука, както и в гръцката митология, Харон е този, който прекарва душите на грешните. Данте се е възползувал от много гръко-римски митически вярвания и предания било за просто поетическо украшение, било за ония религиозни и морални истини, които се крият в тях.

вернуться

20

Една висша сила пренася Данте на отсрещния бряг на Ахерон, без той да се досети. За това загатва с горчива завист Харон, който казва на поетите, че друга лодка по друг път ще ги пренесе отвъд.

вернуться

21

Както ще имаме случай да видим и на други места в поемата, Вергилий си служи със същото средство при всяка опасност, която среща на пътя си, за да я премахне. Навред той обявява, че е дошъл в Ада с този, комуто служи за водач, по волята на онзи, който може всичко, което пожелае Пред тия думи всички отстъпят. Никой не смее да се противи на това, което е воля Божия.

вернуться

22

Както тука, така и навред в Ада грешниците представляват всички явления, свойствени на човешката природа. Затова и духовете страдат, плачат, скърцат със зъби, чувствуват болки като живи същества Свойство на греха в Дантевия Ад е, че грешните запазват своята плът. Материята взема участие в страданията, чрез които те изкупват своите престъпления. Грехът живее още в плътта и продължава да се проявява ако не на дело, то в желание, и в плътта получава своето наказание, което е също така живо като него. В това се състои според мнозина поетическото превъзходство на „Ада“ при другите две части на „Божествената комедия“. Плътта изчезва, спиритуализира се в Чистилището и Рая и с нея изчезва голяма част от поетическия интерес, който бихме искали да намерим в тях. Адът изкарва пред нас не отвлечени, а живи, реални същества, затова и светът, който се движи в него със своите страсти и пороци, които съответствуват на действителността в живота, е поетичен, трогателен и разнообразен.

Както ще имаме случай да видим и в следващите песни, страданията, които претърпяват грешните, съответствуват всякога на греховете, с които си са ги навлекли. Данте е търсил и намерил почти всякога в природата на греха наказанието, което му се пада. Ония, които, за да прекарат спокоен живот, са били еднакво равнодушни и към доброто, и към злото, са постоянно обезпокоявани от рояци оси и мухи, които им жилят месата. Пред очите им стои винаги образът на безцветния и подлия им живот: нечиста и грозна кръв, която се кърми с кръвта от раните им и със сълзите от очите им. Пред тях не заслужава и да се спрем, понеже, както не са живели на онзи, така не живеят и на този свят, освен като сенки, които не възбуждат ни съчувствие, ни ненавист.