Божествена комедия — Ад

и любопитен поглед в мене впиха.
Тогаз до мене вожда приближи
и рече ми: „Виж как се вторачиха:

по воля своя нещо им кажи.“
Постъпих тъй по негово желане:
„В света дано се спомен продължи

за вас и много време да остане!
Кои сте вие и от кой сте род?
Но нека вашто горко наказане

не бъде за мълчанье вам повод.“
Единни тогаз чака начена:
„В Арецо аз получил съм живот,

Погуби ме Алберто от Сиена,
но туй не е причина, че сега
тук тежка участ мен е отредена.

Еднаж се хвалех просто на шега,
че тайна зная да летя в въздуха;
от слабоумье той падна в тъга,

безмерна жалба в него се раздуха
да може мойта тайна да узнай;
таз жалба се обърна в злоба глуха:

понеже не направих, що желай,
на смърт осъди ме съдья угоден
и в пламъци намерих жалък край.

Алхимик бях, затуй съм тук проводен
от Мшюс, кой без милост съд твори:
пред него плач, молби са труд безплоден.“263

Казах тогаз: „Под светлите зари
с синезци кой се мери по тщеславе?
Те френците надминуват дори!“

„За Стрика твоите думи не са прави,
извика други грешник, и до днес
с умерени разноски той се слави.

Никола също, кой по славна чест
открил е свойствата на карамфила
и в ястията внел е вкусен смес;

а също и оназ дружина мила264,
в коя погълна Качя цял имот,
пък Абельято своя ум и сила.

А искаш ли да знайш, но тоз повод,
кой тъй против синезци ти помага,
в мен вгледай се добре под твоя свод:

Капокьо265 ще познаеш ти веднага.
Метали там лъжливи съм правил,
и ще се сетиш, с памет за мен блага,

че горе съм добра маймуна бил.“