Божествена комедия — Ад

Език един и същ стана причина
лице с червенина да се облей
и даде лек, та болката премина

Така на Ахилес и на Пелей
могло е копьето275 да стори рана
и лек да пусне, за да оздравей.

От таз тълпа, тук вечно прикована
към ров упътихме се по-дълбок,
де друга тълпа грешни е събрана.

осъдена на жребий по-жесток.
Не виждаха ми нищичко очите,
но скоро чух аз страшен един рог,

кой би заглушил гръм най-страховити.
По тоя рог напред отивах тук
и гледах в едно място все в тъмите.

При Ронсево276, кога един след. Друг
паднали са борците, със тръбата
не е издал Ролан по-страшен звук.

Подадох малко нанапред главата,
съзрях високи кули в тъмний край.
„Каква е тая земя чудновата?“ —

попитах. Вожда ми кача; „Желай
да види по-далече твойто зрение,
отколко може в мрак, и го блуждай.

Кога там стигнем, свойто заблуждение
ще видиш сам, но нек сега вървим.“
При туй хвана ръка и с снизхождение

и рече ми: „Преди да приближим,
узнай, духът ти за да се не чуди,
че кули туй не са мъглявий дим,

що виждаш, а гиганти, горки люде,
до пъпа потопени край брегът,
във кладенеца, за помисли си луди.“

Както кога в мъгла вървим на път,
щом земе да се пръска, пред очите
нам в ясен вид нещата се вестят,

Така и тук пробивах аз тъмите
и всичко скоро ми се уясни.
Но силен страх проникна ми в гърдите,

защото, както кръглите стени
на Монгреджоне с кули се венчават,
така и тука, в тия тъмнини,

титани на брега се възвишават
и като кули, с половин тела
отвред те кладенеца окръжават.

И скоро различих лице, ребра
и плещи у едно от тези страшила,
с ръце грамадни, с валчести бедра.

природата е хубаво сторила,
че от бории с лик толко страховит
тя вече бога Марса е лишила.

Пак нейна рожба са и слон, и кит,
но свойта мъдрост тя е проявила,
че пази тъй грижливо техний вид.

Защото, кога с воля зла и сила
сбере се ум, го няма как тогаз
света да се отбрани от патила.

Оназ глава, в коя се взирах аз,
кат топката277 на свети Петър бе голяма,
а съответна беше всяка друга част.

Издига се така над свойта яма,
че и фризопци трима от брегът,
един на друг да се покачат, няма

да могат до главата да допрат;
защото, на прост поглед, от брадата
додолу трийсет палми се четат.

Внезапно грозно прозвуча с устата:
„Рафел ман амек заби ахни.“
Каза му вижда: „Глупав дух, тръбата,

що ти виси на шията, земи
и ако яд душата ти прояжда
или скърбиш, че тук си в тез тъми,

то с нея утоли ти бясна жажда.“
А мен каза ми после един миг:
„Сами се обвинява и обажда

той кой е с неразбрания си вик;
Немврод278 е: него трябва да виниме,
че няма на света един език.

Но да не губим време, да вървиме.
Не бихме го разбрали, ни той нас:
ще бъде щетно да му хоратиме.“

Минахме по-наляво в същий час
и на една стрела на разстояние
гигант един съзрях по-едър аз.

Ръце му кат от стомана изляни,
напред едната, другата отзад,
с вериги тежки бяха оковани279,

Не бях виждал туй още в целий Ад;
веригата пет пъти му обвива
телото цяло и широкий врат,

Каза ми вожда: „С дерзка мисъл дива
искал е с Юпитера да се мери той:
на първий ред е бил, с душа гневлива,

кога гигантите стъпиха в бой
със боговете; затова в окови
осъден е на вечен тук покой.“

Казах, преди по-надалек да ида:
„Ако се може, щял бих Бриарей,
кой ръст безмерен е имал, да вида.“

Отвърна ми: „Ще видиме Антей280;
окови той не носи и говори,
ще ни свали там, дето Юда тлей,

а Бриарей е много по-нагоре,
кат Ефиалт е под верига зла,
и тебе той по-страшен ще се стори,“

Чу Ефиалт и цял се залюля,
както от землетръс се залюлява
висока кула навръх на скала.

Усетих, че кръвта ми се смразява
и тук навярно бих умрял от страх,
вериги да не виждах, че го оковава,

След малко път Антея аз съзрях.
Навън от ямата му, без-главата,
до цели трийсе палми го сметнах.

„О ти, кой там в долината благата,281
де с слава Сципион се е, покрил,
кога на Анибал разби войската,

275

Копието на Ахил и баща му Пелей имало свойство при първа рана да нанася смърт, а ако се вкара втори път в нея, да я лекува. Според Игина копието е ранявало и лекувало с настъргана от същото желязо ръжда.

276

Рогът на гиганта е издал звук, по-страшен от оня, който се е чул в Ронсево (Ронсцевал), кога Ролан (Роланд) е изсвирил със своя рог, за да извести на Карл Велики за своето поражение. При Ронсево, по измяна на Ганелон, който се е бил споразумял с краля на маврите Марсилий, няколкостотин хиляди сарацини са нападнали 20 000 франки, които са съставлявали ариергарда от войската на Карл Велики, Роланд, който ги е командувал, се е бранил геройски, но дълго време не е свирил с рога си, защото не е искал да обажда на Карл Велики и да накара главните сили от войската да се върнат и да му дадат помощ. Кога видял обаче, че всички воини паднали, той изсвирил и звукът от рога му се чул на трийсе левги. Но Ганелон успял да убеди Карл, Велики, че Роланд свири на игра, а не защото е в опасност.. Роланд продължавал при това да свири, докато издъхнал от безмерно напрежение: от устата му избликнала червена кръв и слепите му очи се пръснали. По това може да се види какъв страшен звук е издавал тук рогът на гиганта.

277

Тая бронзова топка е украсявала някога Адриановия мавзолей, сега наречен Св. Ангелов замък, а в началото на VI век е била поставена пред стария храм, на св. Петър; когато е била съградена новата църква, топката е била пренесена в Белведерската градина, близо до Ватикана. Тая топка има височина десет палми и като се вземе предвид, че главата е девета част от височината на човека, то целият гигант е бил висок деветдесет палми или като се сметне по двайсет и пет сантиметра едната палма — двайсет и два метра и половина.

278

Това са думи без значение. Ако биха могли да имат някаква смисъл, както мислят някои тълкуватели, то Данте би дошъл в противоречие със себе си,

Немврод, за когото става дума, както се вижда по-долу, е станал причина за смешението на езиците, като е поискал да издигне една висока кула (Вавилонската кула), за да се спаси в случай на втори потоп. Той е наказан сам, като примесва звуци от разни езици, в които няма или не може да се намери смисъл.

279

Това е Ефиалт, чието име се споменува по-долу. Той е бил, според „Одисея“, син на Нептун (Писейдон) от Ифимиада и още на десетата година достигнал до извънредно голям ръст; той решил заедно с брат си да подигнат нова война против Зевс и като турили планината Оса над Олимп и над Оса плодоносния Пелион, покачил се на небето, но Аполон ги сгромолясал и унищожил и двамата.

280

Антей е развързан, като по-малко виновен от другите титани, понеже не е взел участие във войната против Зевс.

281

Това е богатата долина на Баграда, един ръкав от която тече близо до Зама, където Сципион е разбил Ханибал. Според една измислица от Лукан тук е било някога Антеево царство.