Выбрать главу
сам левове си с хиляди избил; ти, за кой разказва нам мълвата, че в страшното сраженье да си бил,
нанесли би победа твоите братя свали нас тамо, де от вечен лед е окована на Коцит водата.
За да не търсим други, дай ответ веднага; този, кой е с мен, в награда хвала за теб ще каже в живий свет.
Живее той и може да се нада, че длъг живот му още предстои, освен ако друг жребий му се пада
по-волята, коя над всички нас стои.“ Тъй вожда говори му, а титана протегна ръце и го улови.
Кога добре в ръце му застана, каза: „Душа ти страх да не бере, ела до мене тука — да се хвана.“
Кога случайно минувач се спре до Каризенда282, дет е полегата, в посока друга облак щом съзре,
тя, чини му се, пада на земята. Антей така стори се мен, над нас кога наведе си напред главата.
Искал бих да не бъда в тоя час ни в тез ръце, ни в тез долини; изтръпнал бях, но не издадох глас.
Антей обаче тихичко сложи ни с ръце на дъното на мрачното пъкло: след туй, като мачта над вълните сини,
изправи се безмерното тело.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ПЕСЕН ТРИЙСЕТ И ПЪРВА

ПЕСЕН ТРИЙСЕТ И ВТОРА

СЪДЪРЖАНИЕ. Деветият и последен кръг е постлан с лед от замръзналата вода на Коцит. Той е разделен на четири концентрични отдела, които все повече се спущат към центъра и дето са наказани ония, които са се провинили в измяна. В първия отдел, наречен Каина, са наказани ония, които са извършили измяна спрямо свои роднини, а във втория, наречен Антенора, ония, които са се провинили в измяна към отечеството. След като узнава за разни грешници от първия и от втория вид, Данте вижда внезапно двама грешници, които подават главите си от една дупка и от които единият гризе черепа на другия.

Да имах стих, кой громко да звучи, какъвто иска ямата дълбока, ужасен ров, над кой цял Ад стърчи,
по-пълно тук на мислите си сока изказал бих, но нямам, затова пристъпям с страх към работа висока.
Защото, да опишеш със слова на цял свят дъното, е труд не лесен, ни за език, кой още е в мъгла.
Вий, кои с луч помагахте небесен на Амфион283, та Тива огради, о музи, подкрепете мойта песен
и образа верен горките беди нек найдат тука в мойто описане. Всред всички, кои в тия темноти
гняв Божи е пратил на изтезане, вий, кои мъки теглите най-зли, защо, наместо същества разбрани,
овце или кози не сте били? Кога гиганта ни сложи в тъмите и от отдолу страшните скали
изглеждах, глас стигна ми до ушите: „Внимавай и не стъпяй със нозе на братята нещастни по главите.“
Обърнах се и чудо ме обзе: под мен вода е, коя мраз сковава, тъй че окото ми за стъкло я зе.
Кога дори най-люта зима става; ни Дон, ни Дунав, в северни страни, обвивка не добиват по-корава.
Кат Пьетрапана тежки планини да паднат, ледът няма да усети, не би пропукал нито отстрани.
Както глава от свойто блато лете подава жабата и кряка там, тъй тука тия грешници триж клети,
дор до Лицето, де избива срам, потънали са в лед с тела си бледни, и тракаха зъби от мраз голям.
Доволно бе човек да ги погледне, по сълзите да види в своите сърца каква скръб носят тия души бедни,
навели тъжно своите лица. Кога погледнах окол мен в тъмите, видях двамина, като две деца.
кои едно до друго са увити; тъй близо бяха те един друг, че смесваха им се дори космите.
„Кои сте вие, кои двама тук така си стискате гърди страдални?“ попитах. На часът, при тоя звук,
възвиха шия тез души печални и в мен и двама взряха се с очи, отде потекоха сълзи кристални.
Но скоро мраз им сълзите втвърди, преди да слязат още до устата, и було на очите им тегли.
По-силно йощ споиха си телата и горките души, кат две кози, чукнаха си главите с гняв в сърцата.
А други, кой до двамата врази стоеше със уши от студ капнали, без в мен да гледа, тъй се изрази:
„Защо те твоя взор са приковали? Там, де тече Бизенцио, те власт, като Алберт, баща им, са имали.284
Те братя бяха, но без братска страст, и няма друг в таз Кайнова земя по-справедливо да лежи в тоз мраз:
вернуться

282

Каризенда е една кула в Болоня, така наречена по името на семейството, от което е била построена. Тя е много наведена и когато някой стои под нея откъм наведената страна, като гледа нагоре, кога минува облак в обратна посока, чини му се, че тя клима и пада. Тя се нарича днес torre mozza, срутена кула, за отличие на друга кула, здрава и висока, наречена кула на Азинелевци.

вернуться

283

Амфион, син на Зевс и на Антиопа, с помощта на музите, като е свирил, е карал да се дигат камъни от Китерон и да идат да се слагат един над други; така е оградил Тива със зидове. Към тия музи се обръща и Данте с молба да му помогнат да изгради своята песен. Камъните изобразяват алегорично дивите още и корави човеци, които се смекчават и стават достъпни за обществен живот чрез силата на словото и обаянието на изкуствата.

вернуться

284

Това са двама братя: Наполеон и Александър, синове на Мангонския граф Алберто, които са били с такава извратена душа, че за да си отнемат един другиму замъците, що им са принадлежали в долината на Бизенцио, поради диво озлобление убили се един другиго и умрели заедно.