Божествена комедия — Ад

„Брат Албериго302 съм, отвърна нам,
гостих с овощия, при знак зловещи:
сега им тук цената добре знам.“

„Та що — извиках ази. — Кога свещи
са теб палили! Жив те зная аз.“
Каза: „Под слънчеви зари горещи,

що става с мойта плът не знам в този мраз;
предимство има тая Птоломея,
че много често, преди смъртен час

да е дошъл, душата пада в нея.
Сърце ти повече да се смили
и да направиш туй, що се надея,

узнай, че щом душата измени,
телото дявол зима й веднага,
и докогато има горе дни,

по своя воля с него разполага,
а тук душата тръпне в мраз и лед.
На тая сянка, що зад мен се слага,

плътта е може би йощ в горний свет.
Понеже сега идеш, ми се чини,
че теб познат е тоя грешник клет.

Той Бранка д’Ория303 е, от години
гняв Божи в тоя лед го е сковал.“
Извиках аз: „Мълчи и не лъжи ни;

не, Бранка д’Ория не е умрял,
яде, пий, спи и мраз и пек усеща.“
Отвърна грешний: „Не се бе заврял

йощ Занке там, де ври смола гореща,
в тело си дявол бе оставил той.
А също тъй и внук му, в плът вонеща,

за помощ във предателски разбой;
но протегни ръце и от-очите
махни ми, моля, тоя леден слой.“

Но ази не изпълних му молбите
и не сгреших, че вероломен бех.
О геновезци, кои се стремите,

с злодейства и пороци, към успех,
защо не пръснат ви в света гнездото?
С най лош романски нрав един виде

от вашите: духът му вдън пъклото
за своите дела вкован е в лед,
а живо пак изглежда му телото

до днешен ден в подзвездний горе свет.304