СЪДЪРЖАНИЕ. Силен гръм пробужда поета, който тръгва изново в път с вожда си и влиза в първия кръг на Ада, дето намира душите на ония, които, ако и да са живели живот добродетелен, са изключени от Рая, защото не са били приели кръщение.
Пробуди ме от сънно упоене
гръм силен и едва очи разкрих,
навред обърнах ги около мене,
да видя де съм, и се уверих,
че на брега на бездната23 съм мрачна,
де не намира час спокоен, тих
на грешните души сганта невзрачна.
Дълбока, с дим увита, зейше тя
пред мен като ламя за жертви алчна.
Надникнах, но напразно във нощта
очи ми скитаха се ужасени:
не видеше се нищо в пропастта.
„Сега, каза водача ми с смущене,24
ний трябува да слезем в мрачний свет;
аз ще вървя напред, а ти по мене.“
Съгледах на лице му бледен цвет
и казах: „Как у мен ще има сила,
кога ти стъпяш с страх в тоз край проклет?“
„На толкоз свят ужасните патила
с печал — отвърна — пълнят ми духът:
таз горка скръб теб страх се е сторила.
Да тръгнем, че е дълъг наший път
и времето несетно се търкаля.“
Упъти се и въведе ме в кръгът,
кой първи бездната заобикаля,
не викове отчаяни тук чух
като онез, що мъка зла разпаля;
въздишки поразиха моя слух,
кои отвред възнасяха се стройни
и стигаха далеч кат ропот глух.
Тълпи разнообразни, многобройни,
от всеки род, жени, мъже, деца,
тук сливаха гласа си в жалби знойни.
„Не питаш ме, учителя каза,
кои души тъгуват в туй ущелье?
За техний жребий дай една сълза.
Не грехове са тука тях довели,
не с зло са си навлекли жребий строг,
а че кръщенье не са приели
и истинский не са познали Бог,
защото са живели в заблужденье,
преди родений в Витлеем отрок
да бе дошъл за общо изкупление.
Живот е наший жребий нам създал
от жалби без надежда за спасение.“
Сърце ми с болка сви се от печал,
защото много тук, посред тълпата,
мъже достойни, знатни бях познал.
„Учителю, казах с таз скръб в душата,
от тез, кои измъчва тук тъга,
самин ил с чужда помощ в небесата
възлязъл ли е някой досега?“
На тез слова поетът отговори:
„Отскоро тука бях дошъл, кога
мъж мощен25 адските врата отвори
и тука стъпи с трясък, чийто ек
из дън основа целий Ад повтори.
По негов зов тръгнаха първий человек,
злочестий Авел, кой от брат загина,
Ной, Мойсей, Аврам, кой живя цял век,
Давид, Израйл с дванайсетте си сина,
Исак, Рахила. С слава озарен,
повика той от тъжната долина
и много други йощ, и рай блажен
дари на всички с свойта мощна сила.
Узнай обаче, че до тоя ден
душа човешка не се бе спасила.“
С внимание напрягах си умът
да разбера що казваше с реч мила,
и следвахме безспорно своя път.
В два реда минваха край мен тълпите,
кат две реки, задружно що текът.
Внезапно сладка светлина26 очите
мен порази и моя дух позна,
че там живеят люде знаменити.
„О ти, кой тъй високо се дигна,
кои са, моля, тез, кажи ми, кои,
венчани с слава, настрана
от другите стоят?“ — „Доброто име,
което са спечелили в светът,
сторило ги е Богу тъй любими.“
При туй глас мен достигна до слухът,
кой казуваше: „Слава на поета,
на който връща се при нас духът!“
Оттам, отдето бях зачул привета,
към нази сенки четири наред
видях, че идат — лучезарна чета.
Каза ми вожда: „Гледай там напред
тоз, който с меч в ръката първи иде,
е Омир27, най-великия поет.
вернуться
Дантевият Ад има образ на превърнат конус, на който върхът се намира в центъра на земята, а повърхността му служи за покрив. Той се състои от едно преддверие и девет кръга, които се стесняват, колкото се отива по-надолу. По плоскостта на тия кръгове, които заемат едно широко пространство между двата си бряга, стоят грешниците. Поетите, които вървят все вляво, обхождат известна част от всеки кръг, виждат какъв вид грешници стоят там, какви наказания претърпяват и разпознават някои от тях. Подир това свиват към центъра и през урвата, която срещат, слизат в следващия кръг. Когато става нужда да слязат по някой особен начин от един кръг в други, поетът го описва.
вернуться
Вергилий, който на друго място ще каже, че не трябва да се съжаляват грешните, тука усеща смущение и печал, защото в кръга, където се готвят да слязат, пребивават не души грешни, а невинни и добродетелни духове, между които е и той, на които вината е само тая, че по причина на времето, в което са живели, не са били приели кръщение.
вернуться
Светлината, която вижда поетът, може да се приеме и като действителна, която прониква отвън през някоя пукнатина в тая част на Ада, за да озари жилището на славните мъже, и като алегорическа, която означава мъдростта на живущите тука и, която разпръсва пред себе си мрака на невежеството.
вернуться
Мечът, който държи Омир, е вероятно символ на войните, които е възпял, или на първенството, което завзема между другите поети.