Выбрать главу
така въздуха тук кънти в тъмите и адский вихър, който няма спир, влече и носи с себе си душите.
Въртят се постоянно в темний шир, взаимно блъскат се всред вопли бясни и суетно въздишат те за мир.
Кога край бездната ги вихра тласне, с един захващат те да плачат глас и клетви чуят се от тях ужасни.
Узнах, че участ в тоя кръг такваз очаква всички грешни, у които ума е помрачила плътна страст.
Кат жерави, кои в небе открито на дълъг ред летят с плачевен вик, така аз виждах, с сърце жаловито,
край мен души да минват всеки миг и вожда си попитах аз: „Кажи ми, пои са тез, кои в брой тъй велик
увлича вихър тук неукротими?“ „Оная, що върви напред, тогаз мен отговори вожда ми любими,
царица е била и свойта власт над много е народи простирала, но толкова я влекла плътна сласт,
че тя закони грозни е издала безпътни си дела да извини, Семирамида се е наричала.
Дидона47 иде после, своите дни с убийство доброволно е свършила и на праха Сихеев измени;
виж таз48, коя с змия се е лишила от светъл зрак; и таз49, коя беди безброй с вълшебна красота е причинила.
Изолда, Тристан50 жаднеят за покой напразно тук. Виж Ахилес51 юначни, кой падна поразен в любовен бой.“
И много други в вихъра невзрачни посочи ми, кои любовен плам довел е тука в тез ущелья мрачни.
И слушах и душите гледах ням, кат минваха във множество несметно. „На тез две сенки52, кои ведно там,
в въздуха леки минават бързолетно, искал бих да говоря в тоя час, желанье ако туй не е суетно“—
казах поету. Той в ответ тогаз: „Ще стане, що желаеш, но следи ги и чакай тук да приближат до нас.
По-лесно да успееш, призови ги, нюм стигнат, в името на любовта, коя ги свързва като със вериги.“
Щом вихъра към нас ги завъртя, казах им: „О души страдалия, мене кажете, моля, своята беда.“
Както два гълъба с любов пленени към мило гнездо с криле се стремят, увлечени от нежно въжделене,
така видях ги ази, че летят, и бързо из въздуха се спуснаха към нас, щом чуха ми гласът.
„О ти, когото жалостно трогнаха бедите ни и пожела от нас да ти разкажем как ни сполетяха,
да би могъл да стигне наший глас до горе, бихме ний молили Бога да бди над тебе всякой ден и час
и да те съхрани от участ строга. Дор вихърът е тук сега по-тих, ще ти разкажа всичко, както мога.
В Равена красна ази се родих, де По53 водите си в морето влива, и щастье в крехка младост там вкусих.
У този, у кого в едно се слива със доблест, с младост, миловиден лик в сърце избликна любов жива
към мойта хубост, коя в един миг смърт грозна, нищо като не пожали, опръска с кърви и с позор велик.54
Любов, коя любов в любимий пали, тъй на сърцето ми го мил стори, че тук дори сме свързани остали.
Любов и двама в гроба ни зари, но Каин същи в дъното на Ада очаква онзи, кой ни умори.“
Тез думи чух от тая чета млада и с скръб такваз наведох аз глава, че благий вожд, като видя как страда
душата ми: „Щом мислиш?“ — рече. „О, каква, уви! — жестока участ, аз отвърнах, от трепет мил на пламенна мечта
хвърлила ги на ран гроб в нощта чърна!“ Видях след туй, че двойката стои и с дума пак към нея се обърнах:
„Франческа, твоите жалостни беди от горест пълнят с плач очи ми. Всред сладките въздишки и мечти
как нежната любов внуши, кажи ми, желания «грешни в вашите гърди»?“ Отвърна: „Знае твоя вожд любими,
че горест е най-люта, всред беди, да спомняме за дните си щастливи, при все това, понеже искаш ти
да знаеш с чувства нежни, милостиви как нас увлякъл е любовен плам, то с сълзи ще говоря аз горчиви.
Седяхме зайдно един ден и там, — в забава сладка и без подозрение, четяхме как любов е с трепет ням
на Лансело нанесла поражение и неведнъж трепнахме с бледен лик и погледи кръстосахме смутени.
Но пламенен увлече нас отклик, кога добива Лансело честити целувка въжделенна; в тоя миг
вернуться

47

Дидона, картагенска царица, която, изоставена от Еней в когото се е била влюбила, се е самоубила от любовно отчаяние и е изменила на клетвата, която е била дала над праха на мъжа си Сихей, че ще остане девствена подир смъртта му.

вернуться

48

Клеопатра. египетска царица, която се е била предала първа на Юлий Цезар, а после на Антония и се е самоубила чрез ухапване от отровна змия.

вернуться

49

Елена, грабването на която от Парис е предизвикало Троянската война. Била е убита от една гръцка жена, която е искала да отмъсти за убития си пред Троя мъж. Всички лица, които се споменуват тук от Данте, са умрели от насилствена смърт.

вернуться

50

Тристан, любовник на Изолда, е бил убит от мъжа на последната, крал Марк, който го е уцелил с отровна стрела. И Изолда е умряла с любовника си.

вернуться

51

Ахил, непобеден на бойното поле, бил е надвит от любов към Поликсена и е умрял, като се е оженил за нея.

вернуться

52

Паоло и Франческа, Франческа да Римини, дъщеря на Гуидо ди Полента, господар на Равена, е била оженена за Ланчьото. Тя се е славила със своята изключителна хубост, а мъжът й е бил куц и твърде мръсен Ланчьото е имал брат на име Паоло, който е бил красив момък и скоро той и Франческа се влюбили един в други, казва се дори, че с измама са накарали Франческа да вземе Ланчьото, като са пратили при нея, в Римини, когато е била още девойка, Паоло и са й дали да мисли, че я искат за него. Като стояли един ден в една стая, доверчиви и спокойни поради близкото си родство, и като чели известния средновековен роман „Лансело дю Лак“, в който се разказва как Ланселот се влюбил в кралица Гуинивер и как с помощта на Галахад (на италиански Галеото) са се събрали в любовна връзка Паоло, възпламенен от любов, целунал Франческа и след това настъпили помежду им греховни отношения. Скоро тъй явна станала любовта им, че достигнала до ушите на Ланчьото, който ги издебнал един ден и като ги заварил заедно в една стая, убил ги и двамата със сабя. Това трагическо събитие е станало в 1284 или 1285 г., и не в Римини, а в Пезаро.

вернуться

53

Равена, за която в текста се дава да се мисли, че е на брега на морето, е на три мили далече от морето — едно време обаче е била съвсем близо до него.

вернуться

54

Франческа скърби, че смъртта, която я е лишила от живот, е белязала с петно името й, понеже е умряла като грешница, уловена в престъпление.