така въздуха тук кънти в тъмите
и адский вихър, който няма спир,
влече и носи с себе си душите.
Въртят се постоянно в темний шир,
взаимно блъскат се всред вопли бясни
и суетно въздишат те за мир.
Кога край бездната ги вихра тласне,
с един захващат те да плачат глас
и клетви чуят се от тях ужасни.
Узнах, че участ в тоя кръг такваз
очаква всички грешни, у които
ума е помрачила плътна страст.
Кат жерави, кои в небе открито
на дълъг ред летят с плачевен вик,
така аз виждах, с сърце жаловито,
край мен души да минват всеки миг
и вожда си попитах аз: „Кажи ми,
пои са тез, кои в брой тъй велик
увлича вихър тук неукротими?“
„Оная, що върви напред, тогаз
мен отговори вожда ми любими,
царица е била и свойта власт
над много е народи простирала,
но толкова я влекла плътна сласт,
че тя закони грозни е издала
безпътни си дела да извини,
Семирамида се е наричала.
Дидона47 иде после, своите дни
с убийство доброволно е свършила
и на праха Сихеев измени;
виж таз48, коя с змия се е лишила
от светъл зрак; и таз49, коя беди безброй
с вълшебна красота е причинила.
Изолда, Тристан50 жаднеят за покой
напразно тук. Виж Ахилес51 юначни,
кой падна поразен в любовен бой.“
И много други в вихъра невзрачни
посочи ми, кои любовен плам
довел е тука в тез ущелья мрачни.
И слушах и душите гледах ням,
кат минваха във множество несметно.
„На тез две сенки52, кои ведно там,
в въздуха леки минават бързолетно,
искал бих да говоря в тоя час,
желанье ако туй не е суетно“—
казах поету. Той в ответ тогаз:
„Ще стане, що желаеш, но следи ги
и чакай тук да приближат до нас.
По-лесно да успееш, призови ги,
нюм стигнат, в името на любовта,
коя ги свързва като със вериги.“
Щом вихъра към нас ги завъртя,
казах им: „О души страдалия, мене
кажете, моля, своята беда.“
Както два гълъба с любов пленени
към мило гнездо с криле се стремят,
увлечени от нежно въжделене,
така видях ги ази, че летят,
и бързо из въздуха се спуснаха
към нас, щом чуха ми гласът.
„О ти, когото жалостно трогнаха
бедите ни и пожела от нас
да ти разкажем как ни сполетяха,
да би могъл да стигне наший глас
до горе, бихме ний молили Бога
да бди над тебе всякой ден и час
и да те съхрани от участ строга.
Дор вихърът е тук сега по-тих,
ще ти разкажа всичко, както мога.
В Равена красна ази се родих,
де По53 водите си в морето влива,
и щастье в крехка младост там вкусих.
У този, у кого в едно се слива
със доблест, с младост, миловиден лик
в сърце избликна любов жива
към мойта хубост, коя в един миг
смърт грозна, нищо като не пожали,
опръска с кърви и с позор велик.54
Любов, коя любов в любимий пали,
тъй на сърцето ми го мил стори,
че тук дори сме свързани остали.
Любов и двама в гроба ни зари,
но Каин същи в дъното на Ада
очаква онзи, кой ни умори.“
Тез думи чух от тая чета млада
и с скръб такваз наведох аз глава,
че благий вожд, като видя как страда
душата ми: „Щом мислиш?“ — рече. „О, каква,
уви! — жестока участ, аз отвърнах,
от трепет мил на пламенна мечта
хвърлила ги на ран гроб в нощта чърна!“
Видях след туй, че двойката стои
и с дума пак към нея се обърнах:
„Франческа, твоите жалостни беди
от горест пълнят с плач очи ми.
Всред сладките въздишки и мечти
как нежната любов внуши, кажи ми,
желания «грешни в вашите гърди»?“
Отвърна: „Знае твоя вожд любими,
че горест е най-люта, всред беди,
да спомняме за дните си щастливи,
при все това, понеже искаш ти
да знаеш с чувства нежни, милостиви
как нас увлякъл е любовен плам,
то с сълзи ще говоря аз горчиви.
Седяхме зайдно един ден и там, —
в забава сладка и без подозрение,
четяхме как любов е с трепет ням
на Лансело нанесла поражение
и неведнъж трепнахме с бледен лик
и погледи кръстосахме смутени.
Но пламенен увлече нас отклик,
кога добива Лансело честити
целувка въжделенна; в тоя миг
вернуться
Дидона, картагенска царица, която, изоставена от Еней в когото се е била влюбила, се е самоубила от любовно отчаяние и е изменила на клетвата, която е била дала над праха на мъжа си Сихей, че ще остане девствена подир смъртта му.
вернуться
Клеопатра. египетска царица, която се е била предала първа на Юлий Цезар, а после на Антония и се е самоубила чрез ухапване от отровна змия.
вернуться
Елена, грабването на която от Парис е предизвикало Троянската война. Била е убита от една гръцка жена, която е искала да отмъсти за убития си пред Троя мъж. Всички лица, които се споменуват тук от Данте, са умрели от насилствена смърт.
вернуться
Тристан, любовник на Изолда, е бил убит от мъжа на последната, крал Марк, който го е уцелил с отровна стрела. И Изолда е умряла с любовника си.
вернуться
Ахил, непобеден на бойното поле, бил е надвит от любов към Поликсена и е умрял, като се е оженил за нея.
вернуться
Паоло и Франческа, Франческа да Римини, дъщеря на Гуидо ди Полента, господар на Равена, е била оженена за Ланчьото. Тя се е славила със своята изключителна хубост, а мъжът й е бил куц и твърде мръсен Ланчьото е имал брат на име Паоло, който е бил красив момък и скоро той и Франческа се влюбили един в други, казва се дори, че с измама са накарали Франческа да вземе Ланчьото, като са пратили при нея, в Римини, когато е била още девойка, Паоло и са й дали да мисли, че я искат за него. Като стояли един ден в една стая, доверчиви и спокойни поради близкото си родство, и като чели известния средновековен роман „Лансело дю Лак“, в който се разказва как Ланселот се влюбил в кралица Гуинивер и как с помощта на Галахад (на италиански Галеото) са се събрали в любовна връзка Паоло, възпламенен от любов, целунал Франческа и след това настъпили помежду им греховни отношения. Скоро тъй явна станала любовта им, че достигнала до ушите на Ланчьото, който ги издебнал един ден и като ги заварил заедно в една стая, убил ги и двамата със сабя. Това трагическо събитие е станало в 1284 или 1285 г., и не в Римини, а в Пезаро.
вернуться
Равена, за която в текста се дава да се мисли, че е на брега на морето, е на три мили далече от морето — едно време обаче е била съвсем близо до него.
вернуться
Франческа скърби, че смъртта, която я е лишила от живот, е белязала с петно името й, понеже е умряла като грешница, уловена в престъпление.