СЪДЪРЖАНИЕ. При входа на четвъртия кръг поетите срещат Плутона който се опитва да ги сплаши със страшни викове, но Виргилий укротява гнева му и пред тях се явяват разсипниците и скъперниците, които взаимно се изтезават тука. Виргилий говори на Данте за щастието.
После поетите се спускат в петия кръг, дето в Стикс се наказват гневливите.
Папе Сатан, папе Сатан, алеппе61,
извика Плутон със пресипнал глас,
щом ни съгледа в тез владения слепи.
„Не бой се, рече вожда ми тогаз,
на вятър те му идат виковете,
защото няма може да върне нас.“
И после, като го сплаши с ръцете,
извика громко с глас сърдит: „Млъкни,
и всуе не беси се, влък проклети!
Защото идем в тия глъбини
по волята на кой от небесата
наказа те за твоите злини.“
Веднага звярът падна на земята
и сви се там с разпенени уста,
на кораб както свиват се платната,
когато буря го залей с вода.
В четвъртий бяхме кръг, де сган изгнива
на своите грехове под тежестта,
по-многобройна и по-нечестива.
Всесилний Господи! Какъв порой
от мъки и страдания тук се слива.
Защо грехът не дава ни покой
в сляпо ни обрича на патила?
Тъй също както в морския усой,
между Харибда страшната и Сцила,
вълните една в друга, кат реват,
се блъскат със неукротима сила,
тъй тласкат тежести по мрачний път
и едни в други блъскат се душите,
а кат се дърпат, чуй им се гласът:
защо ги стискаш тъй в ноктите?
Защо пилееш глупаво? — Безспир,
тъй от един до други край разбити,
въртят се грешниците в мрачний шир
все с тия същи думи на устата,
а после всеки връща се надир
и изново захваща пак борбата.
Попитах опечален вожда свой:
„Кои са тези, кои в темнината
тъй изнуряват се в безспирен бой?
И тез какви са там с глави плешиви,
кои стоят отляво в тоз усой?“
Каза ми той: „Кога били са живи,
не са знаяли вярно да ценят
световните богатства измамливи.
Безспирно искат те да се сближат,
но ги отблъскват в тия тъми вековни
пороците противни, що в светът
душили са ги с своя дъх отровни,
а тез там с плешивите чела
били са в живий свят слуги църковни
и папи; кардинали. На тегла
обрекло ги е грозно сребролюбие:
таз страст е извор на злини била
открай и всяка душа ще погуби.“
„Желал бих тука някои, подзех,
да разпозная в тия тълпи груби.“
„Напразно туй желаеш; техний грях —
отвърна ми, съвсем ги изменява:
прилика всякаква отнима в тях.
Борба безспирна тук ги изнурява;
кога денят настане в страшний съд,
кой праведни и грешни ожидава,
с затворена ръце ще се яват
едните, другите — с глави плешиви.62
По туй, що ужасява ти духът,
познай, о сине, колко измамливи
и малотрайни, суетни блага,
богатството нам дава, дор сме живи.
вернуться
Трудно е да се определи значението на тоя стих, който в текста е написан така Pape Satan, pape Satan aleppe То е едно непреводимо възклицание, с което Плутон изказва своето удивление, като вижда човек да влиза в неговите владения, достъпни само за душите на умрели грешници Непонятността на думите, с които посреща двамата поети, увеличава ефекта, който произвеждат. Някои тълкуватели, като изкарват думата pape от латинското възклицание papae — какво виждам? — aleppe от еврейското алеф и гръцкото алфа, първа буква от азбуката, която се употребява още със значение на начало, началник, превеждат така тоя стих: „Що виждам, що виждате, началниче Сатана?“
вернуться
Разбира се лесно защо скъперниците ще се явят на Страшния съд със затворени ръце. Те ще се представят и там с видимия печат на порока, от който са страдали през живота си Много по-трудно е да се обясни защо разсипниците ще излязат на второ пришествие с плешиви чела. Поетът е дал може би видим образ на изречението, че разсипникът изяжда дори и космите си, или пък се е възползувал от един съществуващ тогава обичай в Италия, според който всеки човек, който е бил разпилял своите богатства и за прехрана е бил принуден да иде да служи у други, е бил наказван, под формата на понижение, да си остриже космите.