Тази вечер обаче бе твърде тихо, за да ям. Изхвърлих остатъка от храната си в кофата за боклук и си легнах. Лежах мълчаливо, докато този път призрачните гласове се понесоха от собствения ми дом. Родителите ми си крещяха в кабинета. Виковете им не бяха ожесточени, а по-скоро гневни, изпълнени с раздразнение. Мама и татко понякога се караха, но никога досега не ги бях чувала да си крещят. Гласът на татко беше по-тих, долавях отчаянието му, макар да не чувах думите. Мама бе по-ядосана, по-шумна, по-саркастична.
— Може и да си прав — крещеше тя. — Може вината да е твоя. Може ти да не си ни докарал това до главите. Защо не прибавим и глобалното затопляне в списъка с обвинения? Може и то да е станало по твоя вина.
Станах и затворих плътно вратата, пъхнах се под завивката и покрих главата си с възглавницата.
Седма глава
Задължения
Вторник сутринта
Обикновено татко тичаше рано сутрин, но днес, докато се приготвях за училище, не го чух. В кабинета му светеше, когато минах покрай затворената врата към кухнята. Поколебах се дали да не почукам, след това се отказах.
— Рано си станала — отбеляза мама и натрупа купчинка палачинки с шоколад в чинията ми. Вече бе направила двайсет и пет, макар никой от нас — освен татко — да не слизаше за закуска в следващия половин час. — Добре ли спа?
Да, с възглавница на главата.
— Имам среща с господин Барлоу.
— Хм — изсумтя мама. Беше се заела да избърше лъснатия до блясък кухненски плот. Мокасините й отразяваха бляскавия линолеум. Обикновено мама ставаше педантична, когато беше под стрес. Колкото повече трудности имаше семейството, толкова повече тя се опитваше да излъска всичко вкъщи. Искаше домът ни да бъде безупречен.
Побутнах с пръст един полуразтопен шоколадов чипс, който образуваше усмихнато лице върху палачинките. Обикновено мама сама приготвяше палачинки „за специални случаи“. Интересно, дали не се опитваше да смекчи удара от предстоящото обсъждане за Мериан — да ни подготви за проповедта на татко, че смъртта е неизменна част от живота. Щом видях гузното й изражение, когато поставяше чаша портокалов сок пред мен, веднага разбрах, че това е опитът й за помирение след снощния скандал с татко.
— Прясно изцеден. — Мама смачка престилката. — Ако предпочиташ, ще направя от боровинки. Или пък от бяло грозде.
— Този става — измърморих и отпих.
Тя се намръщи.
— Чудесен е — заявих аз. — Много обичам прясно изцеден сок.
В този момент разбрах, че тази сутрин татко няма да излезе от кабинета си. Нямаше да има разговор за случилото се с Мериан. Мама пък нямаше да спомене и дума за скандала им.
Снощи заради Даниъл изпитах чувство на вина, че имам семейство, което се събира на вечеря и обсъжда как е минал денят. Сега обаче си дадох сметка, че в този дом никога не се говореше за проблеми. Тъкмо затова никой не споменаваше името на Даниъл, нито пък се обсъждаше нощта, в която той изчезна — нищо че бях питала безброй пъти. Един разговор би бил равносилен на признание, че нещо не е наред.
Мама се усмихна. Усмивката й ми се стори пресилена, изкуствена, също като подобието на кленов сироп, с който беше поляла палачинките. Тя се дръпна бързо до печката и изхвърли прегорелите в боклука.
Под престилката беше със същата блуза и панталони като вчера. Пръстите й бяха зачервени и напукани от часовете, които бе посветила на чистене. Прекаляваше с тази мания за съвършенство.
Прииска ми се да я попитам защо й е да крие разправията с татко, като прави толкова палачинки, но в този момент Чарити влезе при нас.
— Какво мирише толкова хубаво? — прозя се тя.
— Палачинки! — Мама, стиснала шпатула в ръка, побутна Чарити да седне и й поднесе препълнена чиния. — Има кленов сироп, къпини, сметана и сладко от малини.
— Страхотно. — Чарити бръкна в бурканчето сметана с вилицата си. — Ти си върхът, мамо. — Тя излапа палачинките за секунди. Дори не забеляза, че ако мама продължава да търка тигана, ще пробие дупка.
Сестра ми се пресегна към бурканчето сладко и застина. В очите й се появи стъклен блясък, сякаш се канеше да заплаче. Бурканчето се изплъзна от ръката й и се търкулна по масата. Аз го хванах точно преди да падне.
Погледнах етикета. „От кухнята на Мериан Дюк“.