— Виж. — Пръстите на Джуд трепереха. Той пусна ръката ми. — Слушай, той трябва да е.
— Не — отвърнах аз. — Не е възможно. Друг е.
Брат ми ме стисна за раменете.
— Къде е?
— Престани, Джуд — настоях тихо аз и се обърнах към ченгетата от другата страна на улицата.
— Спокойно. — Ейприл дръпна Джуд за ръката, но той не помръдна.
— Къде е Даниъл? — Той стисна раменете ми и ме разтърси.
— Не знам — отвърнах. — Наистина не знам.
Брат ми ме пусна. Отиде при колата.
Как успя да вземе ключовете?
— Джуд, недей! Това е лудост. Пил си. Погледнах Дон за помощ, но той се дръпна уплашено настрани.
— Моля те! — извика Ейприл.
— Я кажи — Пийт застана пред Джуд, — сериозно ли мислиш, че е Калби? Да кажем на ченгетата.
— Не — отвърна Джуд. — Те не могат да го спрат.
— А ти какво ще правиш?
— Ще го намеря.
— Идвам с теб. — Пийт отвори едната задна врата.
— Не! — опитах се да дръпна ключовете, но брат ми ме блъсна настрани.
— Ей — провикна се един полицай. — Какво става там?
Джуд се настани зад волана, форсира колата и аз се тръшнах на задната седалка до Пийт.
— Спрете! — изкрещя някой.
Джуд обаче включи на скорост и се понесохме по главната улица, като оставихме Ейприл и Дон сами.
Не стигнахме далече. Джуд измина още няколко пресечки и на Кресънт Стрийт зави. Намали пред гимназията и тъкмо когато мислех, че ще я подмине, той отби към препълнения паркинг. Обикаляхме и оглеждахме между автомобилите.
— Обърни колата, Джуд — рекох тихо аз. — Да се приберем и да кажем на татко. Той ще ни помогне.
Джуд спря в алеята между енорията и училището. Отвори вратата и слезе.
— Какво правиш? — попита Пийт.
— Тук е — изсъска Джуд. — Знам, че е тук. — За момент остана неподвижен, сякаш се ослушваше. Чувах единствено тътена на музиката в салона.
— Джуд, моля те, помисли разумно. — Понечих да сляза от колата.
— Спри я! — нареди Джуд.
Пийт стисна ръката ми.
— Задръж я вътре. Направи каквото е необходимо. — Брат ми направи няколко крачки по алеята.
Патрулка с включена сирена мина покрай училището и продължи по „Кресънт“.
— Какво ще правиш? — попитах го аз.
— Ще приключа с тази работа — обърна се той към мен. И тогава видях очите му, едно време съвсем същите като моите, сега се бяха променили. В тях имаше черно, сребристо, погледът му беше остър, пронизващ и отразяваше светлината на кръглата луна.
Човешките очи не светят в мрака. Единствено очите на животните.
— Не! — ахнах аз. Опитах се да се изтръгна от болезнената хватка на Пийт.
— Отивам да намеря Даниъл и да приключа с тази работа — заяви Джуд.
След тези думи изчезна в мрака.
Двайсет и шеста глава
Герой
В уличката
— Пусни ме! — заблъсках аз Пийт. Трябваше да открия Даниъл преди Джуд.
Значи от това се беше страхувал!
— Моля те, Пийт. Трябва да ме пуснеш.
— За да предупредиш Калби ли? — Той не смееше да ме погледне в очите. — Не можеш ли да го оставиш на мира?
— Трябва да спра Джуд. Трябва да предотвратя онова, което ще се случи. Щях да направя същото, ако беше погнал теб.
Пийт ме погледна, но не ме пусна.
— Спокойно, Грейс. Говорим за Джуд. Той просто иска да разбере какво става.
— Това вече не е Джуд — отвърнах аз. — Не разбираш ли?
Той поклати объркано глава.
— Ти май нямаш никаква представа какво става, а? — попитах аз. — В опасност си. Всички сме в опасност. Трябва да ме пуснеш.
Пийт поотпусна пръсти. Отдръпнах се от него и стиснах вратата. Той посегна към мен, но успя да хване единствено сатенения шал. Той се развя след мен като червено знаме, докато изскачах от колата, за да хукна по алеята. Пийт се стрелна след мен.
Бях нестабилна на високите токчета и едва не паднах в една дупка. Пийт ме стисна за рамото и ме завъртя към себе си.
— Опитвам се да те спася! — Той ме блъсна в стената на енорията. — Джуд ми каза да те пазя от Калби. Само че ти ми пречиш. Стой настрани от него.
— Престани, моля те. — Опитах се да го отблъсна, но той беше тежък и не помръдна.
— Би трябвало аз да съм твоят герой — продължи. — Аз трябваше да те спася на Маркъм Стрийт.
— Какво? — Едва тогава се сетих. — Ти си бил до колата. — Затова значи настоя да остана. — Опита се да ме уплашиш, за да си поиграеш на герой.
— Джуд каза, че трябва да те държим далече от Даниъл. Каза, че било достатъчно да те уплашим. Колата се повреди и аз се възползвах от възможността. — Стисна рамото ми. — Щях да бъда твоят герой, ако…