Шум. Не, беше вой. Бил е Даниъл.
— Ако нещо не те беше уплашило и ти не побягна.
— Тичах с всички сили — отвърна Пийт. — А Калби се е появил, преди да се върна. — Впи пръсти в рамото ми. — Трябваше да искаш мен, не него! — Притисна тялото си в моето и голият ми гръб се ожули в тухлената стена. Горещият му дъх беше гадна смес от ментови бонбони и алкохол.
— Пиян си, Пийт. Не искаш да го направиш.
— Дължиш ми го — отвърна той. — Искам го толкова отдавна. Само че ти ми каза да проявя търпение, затова и чаках. След това хукна след него и го направи с него.
— Какво…
— Не отричай. Всички знаят. Лин те е видяла, когато си излизала от тях. Той те е последвал полугол.
— Пийт стисна зъби. — След като си била навита на онзи боклук, защо да не го направиш и с мен? Може би не съм достатъчно съмнителен, а? Или не съм достатъчно лош за теб? — Притисна ме към стената. — Веднага ще стана, щом това искаш.
Пийт смаза устните ми със своите. Презрамката на роклята ми се скъса. Забих юмрук в гърба му. Той сграбчи ръцете ми и ги притисна към стената. Издрах крака му с токчето. Той вдигна глава.
— Знаех, че си падаш по грубия секс.
Поех си дълбоко въздух и извиках за помощ. Пийт се изсмя и отново притисна устата ми със своята. Бях смазана от тежестта му.
Неочаквано тялото на Пийт се отдели от мен и той ме пусна. Изохка и притисна ръка отстрани. Ахна, когато забеляза, че пръстите му са изцапани с кръв. Отстъпи назад.
— Чудовище… — изхлипа той и падна на земята.
— Господи… — вгледах се в мрака и го видях — огромен притаил се звяр, нещо като мечка — приклекнал в сенките край задния вход на училището. Лунната светлина се отразяваше в кървавия нож в огромната ръка.
Изпищях. Нямах представа, че писъкът излиза от моето гърло. Не можех да спра.
Огромната сянка ми се нахвърли. Понечих да избягам, но се спънах в нещо на улицата.
Човекът мечка ме прихвана през кръста и ме вдигна от тялото на поваления Пийт. Звярът ме притискаше към гърдите си, чувах накъсаното му дишане. Започнах да ритам дебелите като дънери на дърво крака. Изпищях още по-силно, макар да знаех, че никой в училището няма да ме чуе заради музиката. Огромна ръка покри устата и носа ми и аз млъкнах.
— Не пищи. — Гласът трепереше, сякаш щеше да заплаче. Той се страхуваше. — Моля те, госпожице Грейси, не пищи. — Това не беше никакво чудовище.
— Дон? — опитах се да изрека аз, но ръката му ми пречеше да проговоря.
— Не исках да ти сторя нищо. Той обаче те нараняваше. Реших, че той е чудовището. Трябваше да го спра. Трябва да се проявявам като герой, както ме научи дядо. — Ножът му ме одраска. Беше лепкав от кръвта на Пийт. — Само че той не е чудовище, нали?
— Гласът му стана по-остър. — Той е… просто момче.
— Ръката му продължаваше да притиска лицето ми. — Не исках.
Не можех да дишам. Опитах се да му кажа да ме пусне, но нямах глас. Издрасках ръката му.
— Не можеш да изпищиш, госпожице Грейс. Не можеш да кажеш на никого. Пасторът ще побеснее. Ще ме отпрати както искаше след пожара. Не исках.
Опитвах се да помогна.
От ножа капеше кръв и се стичаше по ръката ми.
— Не можеш да кажеш на никого! — изрева Дон. Гореща сълза капна на рамото ми.
Престани! Нараняваш ме! Не мога да дишам!
— Не исках. Честно, не исках — повтаряше непрекъснато той. Ръката му ме притискаше все по-силно, докато хлипаше, сякаш бе забравил, че съм там.
Примигнах и се опитах да отблъсна мрака, който заплашваше да ме погълне. Тялото ми се отпусна и аз усетих, че повече не мога да се съпротивлявам на мрака.
Три години по-рано
Взирах се в мрака от прозореца на хола. Наблюдавах. Чаках.
Мама крачеше зад мен.
— Нямам представа къде се е дянал — рече тя. — Семейство Нагамацу казаха, че е тръгнал от скаутите преди два часа.
Татко се сбогува с човека, с когото разговаряше, и излезе от кабинета.
— Кой беше? — Скочи към него мама. — Какво казаха?
— Дон — отвърна татко. — Има проблем в енорията.
Мама си пое въздух.
— Джуд ли?
— Не. Нещо във връзка с ремонта.
— По това време?
Ключовете издрънчаха, когато татко ги свали от кукичката.
— Ще се върна след малко.
— Ами Джуд?
Баща ми въздъхна.
— Той е добро дете. Ако го няма, когато се върна, тогава вече ще започна да се притеснявам.
Мама изсумтя, за да покаже, че не одобрява плана.