— Бил е вълкът, Грейс. Вълкът все още не го е обладал напълно, но влиянието му е достатъчно, за да насочи действията му. Той се храни с чувствата му. Колкото са по-силни, толкова по-здрав е захватът на вълка. Всеки път, когато правеше нещо, беше, след като двамата с теб се срещахме.
— Той знае, че ти оправи колата ми на Маркъм Стрийт — обясних аз. — Незнайно как е разбрал, че съм била на партито у вас. Знае, че и Джес е била там. Мислиш ли, че ме е проследил, че е вървял по миризмата? — Потрих очи, защото все още не виждах ясно. — Джес беше яко надрусана — продължих аз. — Може да е попаднал на нея. Може вълкът да го е накарал да направи нещо с тялото й, а след това го е оставил някъде, но никой не е успял да го открие. — Стомахът ми се разбунтува, когато си представих брат си над обезобразения труп. — Днес е бил в магазина. Сигурно ни е видял заедно, а и покрай слуховете, които Лин разпространява… Пийт каза, че на Джуд му трябвали три часа, за да вземе букета. — Догади ми се. — Мислиш ли, че е ходил до града, за да вземе тялото и да го остави там, където работиш?
Даниъл кимна.
— Има нещо много шантаво, Грейс. Той сигурно не помни какво е извършил. Сигурно му се струва, че му се губят минути, дори часове от живота. Само че не знае какво е направил. Той е убеден, че аз съм чудовището.
— И мисли, че трябва да те спре.
Даниъл се напрегна. Погледна през прозореца. След малко и той чу полицейските сирени, които наближаваха училището.
— Джуд иска да те убие — предупредих аз.
Даниъл се отдръпна от прозореца.
— В такъв случай полицията е последната ни грижа.
— Трябва да намерим Джуд. — Спуснах крака от масата. — Той е наоколо, търси те. Трябва да го открием първи. — Почувствах се по-силна и бях сигурна, че ще мога да се изправя.
Той ме бутна да легна.
— Ние няма да ходим никъде. Ти оставаш тук, докато аз търся Джуд.
— Как ли пък не. — Изправих се отново. — Престани да ми нареждаш какво да правя.
— Грейс, това не е игра. Остани тук.
— Ами ако той ме открие пръв? — опитах аз нова тактика. — Ами ако се прибере вкъщи? Чарити гледа Джеймс. Те нямат никаква представа какво се случва с Джуд. Ами ако той се опита да ги нарани?
Даниъл прокара ръка по лицето си.
— И какво предлагаш да правим?
— Вземи ме с теб. Трябва да открием Джуд. Трябва да го отдалечим от всички тези хора. Ако ни види заедно, ще го отдалечим. — За съжаление нямах никаква представа какво щеше да стане след това. — Може да успея да го успокоя. Де да имахме още един лунен камък. — Погледнах висулката. Може ли…
— Не, Грейс. Не и тази вечер. Не и по време на пълнолуние. Не знам дали ще успея да се овладея, след като ти си близо до мен. — Той стисна медальона. — В състояние съм да унищожа всички.
— Значи трябва да има някакъв друг начин.
Патрулките с пуснати сирени влязоха на паркинга. Не бяха само шерифът и заместникът му. От градската полиция изглежда също идваха.
— Трябва ни план — рече Даниъл.
Под прозорците се хлопнаха вратите на автомобили.
— Нямаме време. — Стиснах ръката му и двамата излязохме тичешком от стаята.
Ехото от стъпките ни бе заглушено от музиката, когато приближихме салона. Балът бе най-логичното място, на което да потърсим Джуд. Нямах представа кой бе повикал полицията — Пийт? Дон? — или кого точно търсеха. Знаех само, че ако влязат в залата, няма да можем да изведем Джуд далече оттук.
Даниъл отвори вратата на салона. Червени и зелени ленти се спускаха спираловидно от тавана. Подскачаха балони. Диско топка хвърляше цветни отблясъци по танцуващите, които нямаха никаква представа какво се случва. Стори ми се невъзможно да открием един човек сред този хаос.
Влязохме, аз прегърнах Даниъл през врата, все едно че танцуваме.
Той ме погледна и изви вежда.
— Дрехите ми са в ужасен вид.
С дънките и бялата риза Даниъл изпъкваше сред облечените в костюми и със сигурност нямаше да успеем да открием брат ми незабелязани, ако някой мернеше синините ми или кръвта на Пийт по бялата ми рокля.
Даниъл ме прегърна през кръста. За миг се почувствах на сигурно място в силната му прегръдка и ме обзе чувството, че всичко ще се оправи.
Той отпусна брадичка на рамото ми. Чух го как пое дълбоко въздух и го задържа. Тук ухаеше на парфюм. Носеше се мирис на пот и аз се усъмних, че ще успее да различи миризмата на отделен човек. Вдигна ме от пода и ме завъртя. Движеше се леко и грациозно сред другите, без да ги притеснява. За секунда забравих да дишам — забравих защо сме тук.