Облаците се поразсеяха и луната блесна над нас. Даниъл огледа драскотините по кокалчетата ми. Цялата бях издраскана от падането. Очите му заблестяха, докато целуваше изранените ми ръце.
Потръпна, отдръпна се и се облегна на камбанарията. Притисна лунния камък към врата си.
— Дай ми минутка — помоли тихо той и затвори лъскавите си очи. — Всичко ще бъде наред.
— Само така си мислиш — изръмжа глас зад мен.
Двайсет и седма глава
Погубена душа
Няколко секунди по-късно
— Знаех, че сте тук. — Джуд се олюля на стръмния покрив. Тръгна напред, сякаш вървеше по греда, и скъси разстоянието помежду ни. — Не знам откъде разбрах, важното е, че разбрах. — Очите му ми се сториха черни, но блестяха на лунната светлина. — Случайно място, на което да приключим тази работа, нали? Все едно господ ме доведе тук.
— Не господ ще е довел — отвърна Даниъл. — Замисли се, Джуд. Помисли какъв е вкусът ти, какви миризми долавяш. Помисли какво се гърчи в теб.
Брат ми се изсмя.
— Господ ме доведе тук. — Той извади нещо, което досега криеше зад гърба си. Беше ножът на Дон, изцапан с кръв. — Лежеше на алеята и ме чакаше. — Обърна го в ръката си и видя как луната блести по острието. — Знаеш ли от какво е изработен? От сребро. Само то може да те убие.
— Джуд, моля те. — Застанах пред Даниъл и се опитах да запазя равновесие. — Много те моля, престани.
Джуд ме погледна, олюля се и едва не падна. Видя синините, разкъсаната ми окървавена рокля и на разкривеното му лице се прокрадна загриженост.
— Грейси, какво се е случило? — Гласът му прозвуча тих като на дете. Направи стъпка към мен и протегна ръка. — Грейси, какво става? — Стори ми се уплашен, объркан.
— Джуд? — протегнах ръка и аз.
Даниъл стисна рамото ми.
— Недей.
Пръстите ми докоснаха пръстите на брат ми.
— Тук съм — отвърнах и стиснах ръката му.
Очите на Джуд заблестяха в сребърно. Изблъска ме от пътя си и налетя на Даниъл.
Паднах на керемидите. Задържах се и погледнах нагоре тъкмо когато Джуд стисна ризата на Даниъл.
— Какво си направил на сестра ми?! — изрева в лицето на някогашния си приятел.
Даниъл наведе глава.
— Нищо — отвърнах аз. — Даниъл не е направил нищо.
— Не лъжи, за да го защитиш. — Джуд се тресеше целият, но поне държеше ножа отстрани, сякаш се страхуваше да замахне с него.
— Пийт го направи… защото ти му каза да направи каквото трябва.
— Какво? — Джуд се извърна. — Не… това е лъжа. Той те е подвел. Той те кара да лъжеш, въпреки че те е наранил. Библията предупреждава, че има хора като него — не богобоязливи мъже, които се възползват от милосърдието ти и превръщат добротата в похот. Това е сторил с теб и аз съм единственият, който го вижда. Той е чудовище.
— Не — отвърнах аз. — Ти не си светец, Джуд. Ти си чудовището.
Той поклати глава.
— Как е възможно да го защитаваш? Как е възможно да го обичаш? Знаеш какво е направил. — Пристъпи по-близо до Даниъл. — Ти ме остави — обърна се към него. — Изостави най-добрия си приятел. Беше мой брат и ме остави да умра.
Даниъл наведе примирено глава.
— Не е вярно — намесих се аз. — Аз го видях.
Даниъл вдигна очи. Луната се отразяваше в очите му, осветяваше бледата кожа. Представих си как същата тази луна е осветявала русата коса, когато преди три години е стоял под ореха.
— Видях те онази вечер — заговорих аз на Даниъл. — Ти доведе Джуд у дома.
Даниъл отвори уста. Затвори очи и въздъхна дълбоко.
— Наистина ли?
— Да.
Даниъл вдигна поглед към небето.
— О, господи — прошепна той, сякаш изричаше благодарствена молитва.
Джуд отстъпи назад, вече не стискаше ножа толкова силно.
— Джуд — повиках го аз. — Всичко е наред. Даниъл ти е помогнал да се прибереш…
— Не! — Той отново стисна камата. — Стига с тези лъжи! Той е чудовище, не спасител. Наранил е Мериан. Убил е момичето. Опитал се е да открадне Джеймс. Обезчестил те е. Трябва да го спра, преди да съсипе цялото ни семейство. — Вдигна ножа.
— Ти си този, който е наранил онези хора — заяви Даниъл. — Точно така, ти. Ако не престанеш веднага, тогава и ти ще се превърнеш във вълк като мен.
— Млъквай! — Джуд го удари през лицето с дръжката на ножа и по кожата му остана белег като от изгоряло.
Даниъл изпъшка.
— Няма да се бия с теб.
— Тогава ще умреш като страхливец.