Брат ми се опита да го изтегли напред, като посегна към ризата, но хвана кожената каишка на лунния камък.
Даниъл се олюля назад. Подпря се на камбанарията. От тялото му избликна гърлено ръмжене и той целият се разтресе. Погледна луната, след това към Джуд.
Брат ми държеше лунния камък и в този момент ми се стори объркан.
— Сложи си го — настоя Даниъл. — Сложи го веднага… преди… — изпъшка той и се облиза.
— Даниъл — пропълзях към него аз. — Даниъл, трябва да…
Той поклати глава.
— Трябва да го направя — настоя със стиснати зъби. Погледна Джуд. — Извинявай, извинявай, че ти причиних това. — Лицето му се сгърчи от болка. Ръмженето стана по-изразено. — Вземи го, Джуд, на теб ти трябва повече, отколкото на мен.
Джуд се стресна. Стисна кожената каишка и притисна медальона до себе си.
— Важен ли е за теб?
Даниъл се задъхваше.
— Да.
— Добре. — Брат ми изнесе ръка назад и запокити висулката с всички сили някъде далече от покрива на енорията.
— Не! — изпищях аз.
Даниъл наддаде вой.
Джуд го сграбчи за гърлото. Вдигна ножа, за да го забие в сърцето на Даниъл. След това обаче изрева и го изпусна, сякаш беше прогорил ръката му. Сребърната кама се плъзна по керемидите и спря пред мен. Джуд се обърна назад. Отпусна се на колене. Тялото му се тресеше. И той беше започнал да ръмжи. След това нададе вой от болка.
Даниъл вдигна ножа и ме привлече до себе си. Изтича до ръба на покрива и скочи. Приземихме се при противопожарния изход отдолу. Даниъл удари вратата с рамо и ме блъсна на балкона. Последва ме и затвори вратата с трясък. Облегна се на нея, седна на пода и изпусна ножа. Ръката му беше зачервена, покрита с мехури, сякаш бе държал нажежена ютия.
— Добре ли си?
Той се намръщи, затвори очи и се опита да се съсредоточи. Сведе поглед към раната. Червеното беше избеляло, но мехурите си стояха.
— Този нож е много стар — кимна към острието. — Досега не бях попадал на толкова чисто сребро.
— В канцеларията на татко има комплект за първа помощ. — Предложението ми се стори глупаво, но не знаех какво друго да направя.
— Върви — рече той. — Заключи се в канцеларията. Повикай полицията. Каквото прецениш.
— Няма да те оставя.
— Моля те. — Той се изправи бавно, все още беше задъхан. — Тази работа все още не е приключила. — Очите му отразяваха страха.
Понечих да тръгна.
— Винаги ще те обичам — рече той.
— Обичам…
С крайчеца на окото си забелязах как полита напред. Вратата зад него се отвори с трясък и го изтласка от пътя. Огромен сребрист вълк застана на прага. Изръмжа, изтрака със зъби и се хвърли към мен.
— Не! — Даниъл се опита да го сграбчи за задните крака.
Пропусна и вълкът заби зъби в ръката ми, разкъса кожата. Паднах и си ударих главата в една пейка, прехапах си езика. Вълкът се извиси над мен, щракаше със зъби и ръмжеше като водача на глутницата в онзи филм. Кръвта ми капеше от зъбите му. Вдигна се на задните си крака и се приготви да се хвърли към гърлото ми.
След това изпищя, когато друг вълк го повали. Беше черен, елегантен, с бяла козина във формата на диамант на гърдите. Това беше Даниъл. Черният вълк се зъбеше и подмамваше другия настрани, сякаш се опитваше да не го нарани.
Сивият се обърна с гръб към мен. Очите му бяха пламнали, когато се хвърли към черния, готов да го захапе и разкъса. Заръфа краката му. Черният се претърколи, изскимтя и зави жално. Бялата козина беше изцапана с кръв. Сивият се облиза. От зъбите му падна кичур черна козина.
Аз усетих вкуса на собствената си кръв. Стече се по гърлото ми. Раната на ръката пулсираше и гореше. Едва запазих самообладание, за да не се разпищя. Сивият примигна към мен, оголил зъби, очите му блестяха.
Ножът не беше в мен, беше паднал до остатъците от дрехите на Даниъл близо до вратата. Пропълзях напред, но сивият захапа стъпалото ми и ми смъкна обувката. Вълкът я разтърси в масивната си челюст и обувката падна на пода. Той изръмжа и се хвърли към мен.
Черният се надигна. Изръмжа и той и оголи дълги остри зъби, след което запълзя към мен. Протегнах се към ножа и стиснах дръжката. Двата вълка обикаляха около мен. Бяха преплели погледи като партньори в страховит танц, а аз се бях озовала в средата. По кожата ми капеше слюнка, докато вълците се зъбеха. Заради топлия дъх на двамата не можех да мисля. Ноктите им драскаха краката ми. Вълците танцуваха, ту се отдръпваха, ту се приближаваха в очакване на нападението. Сивият се престори, че ще се плъзне наляво, след това черният го подведе и сивият ме прескочи. Захапа черния за гърлото и го събори на земята. Затъркаляха се по пода.