Алфред Бестър
Божественият Фаренхайт
Той не знае кой от нас през тези дни съм аз, но знаят едно: трябва да си самият ти, да живееш собствения си живот и да умреш със собствената си смърт.
Оризовите поля на Парагон-3 са дълги стотици мили, като безкрайна шахматна дъска, кафяво-синя мозайка под огненочервеното небе. Вечерите се появяват облаци като дим, ласкаят ориза и му шепнат.
Когато излетяхме от Парагон, край оризовите насаждения се бе опънала дълга редица от хора. Бяха напрегнати, мълчаливи, въоръжени — верига от мрачни силуети под кълбящото се небе. Всеки си имаше предавател, на китката му блестеше видеоекран. Говориха си рядко, обръщайки се едновременно към всички.
— Тук нищо.
— Къде „тук“?
— Полето на Джаксън.
— Отклонили сте се доста на запад.
— Някой провери ли участъка на Хилсън?
— Да. Нищо.
Така, като си подхвърляше случайни фрази, мрачната верига бавно се влачеше към аления залез. Вървяха часове, много часове — като изтеглящ се наниз от приблясващи диаманти.
— Тук нищо.
— И тук нищо.
— В участъка на Алън?
— Проверяваме.
— Да не сме го пропуснали?
— Ще трябва да се връщаме.
— Не е в Алън.
— Дявол да го вземе! Трябва да я намерим.
— Ще я намерим.
— Ето я! Сектор седми.
Линията замръзна. Диамантите се вкамениха в черната нощ на пещта. Екраните показваха малка гола фигура, пльоснала се в мръсна локва. До нея — колчето с името на стопанина на участъка: Ванделер. Светлинките на веригата станаха звезден куп. Стотици мъже се сбраха около крехкото телце на момичето. На гърлото й се виждаха следи от пръсти. Невинното личице беше изподрано, кръвта бе засъхнала върху дрехите й на чупливи люспи.
— Мъртва от поне три часа.
— Не е удавена, пребита е до смърт.
Един от мъжете се наведе и посочи свитата длан на детето — беше се борила с убиеца си. Под ноктите имаше късчета кожа и още незасъхнала кръв.
— Защо кръвта не е засъхнала?
— Странно.
— Кръвта на андроидите не засъхва.
— Ванделер има андроид.
— Не би могла да бъде убита от андроид.
— Това под ноктите е кръв на андроид.
— Но андроидите не могат да убиват — така са направени.
— Значи един е направен неправилно.
— Господи!
Термометърът него ден показваше 92,2 градуса по великия Фаренхайт.
Бордът на „Кралицата на Парагон“, посока — Мегастер-5. Джеймс Ванделер и неговият андроид. Джеймс Ванделер брои пари и плаче. С него във второкласната каюта е андроидът — великолепно синтетично създание с класически черти и големи сини очи. На челото му се виждат буквите СР, значи е един от скъпите, саморазвиващи се андроиди на стойност 57 хиляди долара по текущия курс.
— Дванайсет… четиринайсет, шестнайсет стотарки — хлипаше Ванделер. — Всичко на всичко! Шестнайсет стотарки! Един дом струва десет хиляди, земята още пет. А имаше още мебели, автомобили, картини, самолет…
Скочих от масата, отидох при андроида и започнах да го удрям. Не трепна.
— Искам да ви напомня, че струвам петдесет и седем хиляди — каза. — Искам да ви предупредя, че подлагате на опасност ценна собственост.
— Проклета луда машина! — закрещя Ванделер. — Какво те прихвана, защо го направи?!
— Трябва да ви напомня, че не мога да бъда наказан — казах аз. — Нямам чувства.
— Тогава защо го направи? — изкрещя Ванделер. — Защо я уби, защо?!
— Трябва да ви напомня, че каютите втора класа нямат звукова изолация.
Венделер рухна на стола, дишаше тежко и гледаше съществото, което беше негова собственост.
— Защо я уби? — попитах аз.
— Не знам — отвърнах аз.
— А всичко започна уж от нищо. Дребни повреди. Трябваше още тогава да се досетя. Андроидите не могат да чупят и разрушават. Те не могат да причиняват вреда. Те…
— Нямам чувства.
— Последваха обиди чрез действия. Този инженер на Ригел… Всеки път все по-лошо. Всеки път се налага бързо да изчезваме. Сега убийство. Какво ти става?
— Нямам реле за самоконтрол.
— Всеки път падаме все по-ниско. Погледни ме — в каюта втора класа… Аз — Джеймс Ванделер! Баща ми беше един от най-богатите! А сега… Шестнайсет стотарки. И ти! Проклет бъди!
Ванделер го хвана за раменете, избута го и се опъна на леглото. Постепенно се поуспокои.
— Инструкциите — каза той.
— Име: Джеймс Валентин. На Парагон съм бил един ден, за да се прехвърля на кораба за Мегастер-5. Занятие: агент за отдаване под наем на частни андроиди. Цел на визитата: да се заселя на Мегастер-5.
— Документите.
Андроидът извади от чантата паспорта на Ванделер, взе писалка и седна до масата. С точни уверени движения на майстор-калиграф той методично подправяше документите на Ванделер. Притежателят им го наблюдаваше като смазан.