— Господи — мърморех си аз — Ако можех да се избавя от теб… Трябваше да онаследя не теб, а татковата глава.
Далас Брейди беше най-добрият ювелир на Мегастер — ниска, дебела и напълно неморална нимфоманка. Тя нае саморазвиващия се андроид на Ванделер и ми създаде работа в работилницата. После съблазни Ванделер. Една нощ в леглото го попита:
— Казваш се Ванделер, нали?
— Да — сънно отвърна той. И веднага: — Не, не! Аз съм Джеймс Валентин.
— Какво се случи на Парагон? — попита Брейди. — Мислех, че андроидите не убиват и не унищожават собственост.
— Аз съм Валентин! — настояваше Ванделер.
— Хайде, остави. Отдавна го разбрах.
— Казвам се Валентин.
— Доказателства ли искаш? Или искаш да повикам полицията?
Протегна ръка към видеофона.
— За бога, Далас! — Ванделер скочи и грабна апарата от ръцете й. Тя започна да се смее, а той се свлече от срам и безпомощност.
— Как разбра? — попита той.
— Всички вестници писаха. А Валентин е близко до Ванделер. И какво се случи на Парагон.
— Той похити момиче. Отмъкна я в оризищата и я уби.
— Изнасили ли я?
— Не знам.
— И те търсят?
— Крием се вече две години. За две години — седем планети. За две години изгубих собственост на сто хиляди.
— Трябваше да разбереш какво му става.
— И как? Какво да кажа? Моят андроид е убиец, поправете го — това ли? Веднага ще повикат полиция. — Започна да ме тресе. — Как ще живея без него? Как ще си вадя парите?
— Ще работиш.
— А какво мога? Нима мога да се сравнявам със специализираните андроиди и с роботите? Трябва много талант…
— Така е.
— Цял живот ме е хранил баща ми. Дявол да го вземе! Малко преди да умре се разори и ми остави само андроида.
— Продай го и вложи петдесет хилядарки.
— За три процента? За хиляда и петстотин годишно? Не, Далас, не.
— Но той се е смахнал! И какво мислиш да правиш?
— Нищо… Да се моля… Само едно те… А ти какво мислиш да правиш?
— Ще мълча. Но… Но само при едно условие.
— И какво е то?
— Андроидът ще ми работи безплатно.
Андроидът работеше, Ванделер печелеше, спестяванията се увеличаваха. Когато топлата пролет на Мегастер премина в горещо лято, аз започнах да влагам парите в земя и ферми. Още няколко години — и моята работа ще потръгне. Може да се преселя тук за постоянно.
В първия горещ ден на лятото андроидът започна да пее. Танцуваше в работилницата на Далас Брейди, нажежена от слънцето и топилната пещ, и си припяваше една доста стара песничка:
Пееше странно, с треперещ глас, с ръце на кръста подскачаше в нещо като ужасна румба. Брейди беше изненадана.
— Да не би да си щастлив?
— Трябва да ви напомня, че нямам чувства — отвърнах аз. — „Тъпо нещо… Душа студена и без страсти…“
После спря да почуква с пръсти и взе големи метални клещи, вкара ги в зиналата паст на пещта и се наведе напред…
— Вннимателно бе, идиот! — изкрещя Далас Брейди.
— Тъпо нещо… тъпо нещо… — припявах си аз.
Андроидът извади от пещта златната форма, обърна се, изкрещя и трясна с нажежената стопилка главата на Брейди. Тя изкрещя и се свлече, косите й пламнаха, после дрехите, кожата й се сбръчка и се овъгли.
Тогава аз напуснах работилницата и отидох в хотела при Джеймс Ванделер. Разкъсаната дреха и треперещите пръсти на андроида бяха повече от красноречиви за стопанина му. Ванделер хукна към работилницата на Далас Брейди, надникна и повърна. Едва имах време да вземе куфара и девет стотарки в брой. Той излетя с „Кралицата на Мегастер“ в третокласна каюта и ме взе със себе си. Той ридаеше за парите си, а аз пак бях андроид.
А термометърът в работилницата на Далас Брейди сочеше 98,1 градуса по скалата на великолепния Фаренхайт.
На Лира от Алфа се устроихме в малък хотел близо до университета. Тук Ванделер внимателно смъкна горния слой от кожата на челото ми заедно с буквите СР. Буквите пак ще се появят, но след два-три месеца, а за това време, смяташе Ванделер, данданията около саморазвиващия се робот ще утихне. Андроидът се хвана като общ работник в завода към университета. Ванделер — вече Джеймс Венайс — живееше на неговия гръб.
Не може да се каже, че бях много нещастен.
Повечето наематели на хотела бяха студенти, също изпитваха трудности, но бяха възхитително енергични и млади. Имаше едно чаровно девойче с тесни очи и умна главица. Наричаха я Ванда и тя — заедно с годеника си Джед Старк — силно се интересуваше от историята с андроида убиец, вестниците бяха пълни с нея.