— Трябват ни пари — каза той на андроида и посочи идващия човек. — Той има. Вземи ги.
— Заповедта не може да бъде изпълнена — отвърна андроидът.
— Вземи ги със сила! — повтори Ванделер. — Разбра ли ме?!
— Противоречи на моята програма — възразих аз. — Не бива да се подлага на опасност живот или собственост.
— За бога! — избухна Ванделер. — Ти си нападал, разрушавал, убивал и имаш наглостта да говориш за някаква програма! Вземи парите! Ако трябва, убий го!
— Заповедтта не може да бъде изпълнена — повтори андроидът.
Аз избутах андроида встрани и скочих върху непознатия. Беше висок, възрастен, мъдър, с ясно и спокойно изражение върху лицето. Видях, че е сляп.
— Тук има някой — каза той.
— Господине — обърка се Ванделер, — аз съм в отчаяно положение.
— Това е общата ни беда — отвърна непознатият. — Всички сме в отчаяно положение.
— Господине, трябват ми пари.
— Вие просите ли, или крадете?
Невиждащите очи гледаха през Венделер и андроида.
— Готов съм на всичко.
— Това е драмата на нашата раса — непознатият посочи назад. — Аз си изпросих моето в храма „Свети Патрик“, приятелю. Това, което искам, не може да бъде откраднато. А вие какво искате, щастливецо, което може да бъде откраднато?
— Пари — отвърна Ванделер.
— И за какво? Не се страхувай, приятелю, ние просто си обменяме признания. Аз ще ви кажа за какво се моля, ако вие ми кажете защо крадете. Казвам се Бленхайм.
— А аз… Воул.
— Аз не се молих за злато, господин Воул, а за числа.
— Числа ли?
— Да. Числа рационални и ирационални. Въображаеми числа, дробни, положителни и отрицателни. Никога ли не сте чували за безсмъртния трактат на Бленхайм „Дванадесетте нули или Отсъствието на количество“? — и се усмихна тъжно. — Аз съм кралят на цифрите. Но за петдесет години очарованието се стопи, изследванията бяха признати и апетитът се изгуби. Господи Боже мой, моля те, ако съществуваш, изпрати ми числото…
Ванделер вдигна папката и докосна с нея ръката на Бленхайм.
— Тук е скрито числото, тайното число — каза той. — Числото на едно престъпление. Да направим размяна, господин Бленхайм? Число срещу убежище?
— Нито просия, нито кражба — прошепна Бленхайм. — Сделка. Така всичко живо си прави взаимните прошки. Може би Всемогъщият не е бог, а търговец… Да вървим.
На горния етаж в дома на Бленхайм ние си разделяхме една стая — две легла, два стола, два шкафа и една вана. Ванделер отново нарани челото ми и ме изпрати да търся работа, а докато андроидът работеше, аз четях на Бленхайм вестникарските изрезки от папката… Тъпо нещо! Тъпо нещо!
Ванделер не сподели твърде много. Студент е, каза, пише курсова работа за андроид убиец. В събраните изрезки има факти, които трябва да обяснят престъпленията. Трябва да има съотношение, число, съчетание или нещо друго, посочващо причината, и Бленхайм бе завъртян от чисто човешката любознателност.
Изучавахме изрезките. Аз ги четях на глас, той си водеше записки с едър неравен почерк. Той класифицира вестниците по тип, шрифт, теми, ключови думи, фотоснимки, формат. Той анализираше. Той сравняваше. А ние двамата живеехме на горния етаж — почти замръзнали и леко объркани, удържани единствено от страха и омразата между нас. Като острие, врязло се в живата плът на дърво, единствено за да остане завинаги в него — така живеехме двамата. Ванделер и андроидът… Студен и без страсти.
Веднъж Бленхайм повика Ванделер в кабинета си.
— Струва ми се, че го намерих — каза той. — Но не мога да го разбера.
Сърцето на Ванделер подскочи.
— Ето изводът — продължи Бленхайм. — Има метеорологични сводки. Всяко престъпление е извършвано при температура над 90 градуса по Фаренхайт.
— Невъзможно е! — възкликна Ванделер. — На Лира от Алфа беше студено.
— Не разполагаме с описание на престъплението там.
— Да, наистина, аз… — Ванделер се смути. После изкрещя: — Прав сте! Разбира се, прав сте! Пещта за топене! О, Господи, да! И защо? Защо?
В този момент аз се върнах и минавайки край кабинета, ги видях. Влязох, очаквайки нареждания, готов да услужа.
— А, ето го и андроидът — рече Бленхайм след дълга пауза.
— Да — рече Ванделер, все още объркан от откритието. — Вече разбирам защо той се отказа да ви нападне онази нощ. Беше твърде студено.
Той погледна андроида и му предаде сомнамбулна заповед. Андроидът отказа — забранено е да се подлага животът на опасност. Тогава Ванделер отчаяно сграбчи Бленхайм за ременете и го повали заедно със стола. Слепецът се разкрещя.
— Намери оръжие — нареди Ванделер.