Аз извадих от чекмеджето на бюрото револвер и му го подадох. Аз го взех, притиснах дулото до гърдите на Бленхайм и натиснах спусъка.
Оставаха три часа до идването на прислугата. Взехме пари и скъпоценности, също и записките, и унищожихме изрезките. Натъпкахме няколко куфара с дрехи. Ние запалихме дома му. Не, това аз го направих, андроидът отказа. Забранено ми е да подлагам на опасност живот или собственост… Тъпо нещо!
Табелката на прозорчето гласеше: „Ван Уеб, консултант по психометрия“. Ванделер си беше набелязал този адрес още преди няколко седмици. Андроидът остана с вещите във фоайето, а Ванделер влезе в кабинета.
Ван Уеб се оказа висока жена с редки посивели коси. Лицето й беше заключено и равнодушно — самото олицетворение на деловитостта и професионализма. Кимна на Ванделер, завърши писмото, запечата го и вдигна глава.
— Казвам се Вандербилт — казах аз. — Джейли Вандербилт. Уча в Лондонския университет.
— Така.
— Провеждам изследвания върху андроид убиец. Струва ми се, че попаднах на нещо важно и интересно, бих искал да чуя вашето мнение. Колко ще ми струва това?
— В кой колеж учите?
— Защо?
— За студентите има намаление.
— В колежа Мертън.
— Два фунта, моля.
Ванделер сложи на бюрото два фунта и до тях — бележките на Бленхайм.
— Съществува връзка между поведението на андроида и метеорологичното време. Всички престъпления са извършени при температура над 90 градуса по Фаренхайт. Това може ли да бъде обяснено от психометрията?
Уеб кимна, погледна записките и рече:
— Безусловно — синестезия!
— Какво?
— Синестезия — повтори тя. — Това е такова чувство, усещане, господин Вандербилт, което веднага възпроизвежда във форми възприятията на онзи орган, който е бил раздразнен. Например дразненето със звук предизвиква едновременно и усещането за определен цвят. Или светлинен дразнител предизвиква вкусово усещане. Нещо като късо съединение между сигналите за вкус, мирис, болка, налягане и тъй нататък. Разбрахте ли?
— Горе-долу.
— Вие сте открили факта, че андроидът реагира на температурен дразнител над 90 градуса синестезично. Може би има връзка между температурата и аналога на андреналин за андроидите.
— Ясно. Значи ако андроидът бъде на студено…
— Няма да има дразнения — няма реакции.
— Ясно. А има ли опасност от заразяване? Може ли това да се прехвърли върху собственика на андроида?
— Интересен въпрос… Опасността от заразяване се крие в опасността да повярвате в неговите възможности. Ако дълго общувате с луд, в края на краищата може да прилепите болестта му… Което, без никакво съмнение, се е случило с вас, господин Ванделер!
Ванделер скочи на крака.
— Вие сте едно магаре — продължи сухо Ван Уеб и посочи записките върху бюрото. — Това е почеркът на Бленхайм. Всеки лондонски студент познава неговите кривулици. В Лондонския университет няма колеж Мертън, той е в Оксфорд. Аз вас… Дори не знам дали да извикам полицията или кола от лудницата.
Извадих пистолета и я застрелях.
Животът, брат, е тъпо нещо!
— Антарес-2, Алфа от Ерик, Ригел, Кентавър — изброяваше Ванделер, — това са все студени планети. Средната температура е до 40 градуса. Ще живеем. Внимавай при завоите.
Саморазвиващият се андроид управляваше опитно и колата се носеше по автострадата под сивото студено небе на Англия. Високо над тях висеше самотен вертолет.
— Никаква топлина никакви горещини — казвах аз. — В Шотландия, на звездолета и право на Полукс! Там ще бъдем в безопасност.
Внезапно отгоре се раздаде оглушителен рев:
— ВНИМАНИЕ, ДЖЕЙМС ВАНДЕЛЕР И АНДРОИДА!
Ванделер потръпна и погледна нагоре.
От стомаха на вертолета се лееха мощни звуци.
— ОБГРАДЕНИ СТЕ. ПЪТЯТ Е БЛОКИРАН. ВЕДНАГА СПРЕТЕ КОЛАТА И СЕ ПОДЧИНЕТЕ НА ЗАКОНА.
Изгледах въпросително Ванделер.
— ВНИМАНИЕ, АНДРОИД! НЕЗАБАВНО СПРИ КОЛАТА. ТОВА Е ВИСША ЗАПОВЕД, КОЙТО ОТМЕНЯ ВСИЧКИ ДРУГИ ЗАПОВЕДИ.
— Какво правиш? — креснах аз.
— Трябва да спра… — започна андроидът.
— Махай се! — Ванделер избута андроида и сграбчи волана. Колата направи остър завой, хлътна в нивите и се понесе по замръзналата пръст право през някаква градина, в посока към намиращото се на пет мили успоредно шосе.
— ВНИМАНИЕ, ДЖЕЙМС ВАНДЕЛЕР И АНДРОИД! ЗАДЪЛЖЕНИ СТЕ ДА СЕ ПОДЧИНИТЕ НА ЗАКОНА. ТОВА Е ЗАПОВЕД.
— Няма да се подчиним! — изръмжа Ванделер.
— Няма! — сурово потвърдих аз. — Ще ги победим. Ще победим и горещината. Ще…
— Трябва да ви напомня — казах аз, — че аз съм задължен да изпълня заповедта, която отменя всички други.