Около година по-късно възникнал граничен спор между Сидон и Дамаск; а дамаскинците, знаейки до каква степен Флак разчита на съветите на Ирод в решаването на подобни въпроси — заради изключителните езикови познания на Ирод и заради неговата способност, наследена без съмнение от дядо му Ирод, да се ориентира в противоречивите доказателства, изтъквани от ориенталците, — изпратили тайно посланичество при Ирод, предлагайки му голяма парична сума — забравил съм колко, — ако убеди Флак да издаде решение в тяхна полза. Аристобул научил за това и когато делото свършило в полза на дамаскинците, благодарение на убедителните доводи на Ирод, той отишъл при Ирод и му разказал какво знае, добавяйки, че сега вече очаква да си получи обратно парите от оня стар дълг. Ирод така се разгневил, че Аристобул едва се измъкнал жив. Разбрало се, че заплахите не ще го накарат да изплати нито стотинка, затуй Аристобул се явил пред Флак и му съобщил за торбите със злато, които наскоро щели да пристигнат за Ирод от Дамаск. Флак ги пресрещнал на градските порти и извикал Ирод, който при дадените обстоятелства не могъл да отрече, че са му изпратени срещу услугите, оказани за уреждане на граничния спор. Но запазил самообладание и помолил Флак да не гледа на сумата като на подкуп, защото всъщност, застъпвайки се за случая, се придържал към истината: правото било на страната на Дамаск. Заявил, че и сидонците му били пратили депутация, която върнал с думите, че не е в състояние да им помогне, понеже виновниците за спора били те.
— Предполагам, че Сидон не ти е предложил толкова, колкото Дамаск — ухапал го Флак.
— Моля те, не ме обиждай — искрено се възмутил Ирод.
— Не желая правото в римския съд да се купува и продава като стока — избухнал Флак.
— Сам ти беше съдията в случая, господарю Флак — казал Ирод.
— А ти ме направи на глупак в собственото ми съдилище — креснал Флак. — Не искам да те видя. Пръждосвай се в пъкъла, и то по най-късия път.
— Тогава, значи, ще трябва да поема по Тенарския път — обадил си Ирод, — защото, ако умра сега, в кесията ми няма нито стотинка за лодкаря. (Тенар е най-южният нос на Пелопонес, където има пряк път за Подземния свят, по който се избягва преминаването на реката Стикс. Именно по този път Херкулес е измъкнал кучето Цербер на Горния свят. Пестеливите жители на Тенар погребват своите мъртъвци без обичайната монета в устата, защото знаят, че не е нужно да плащат на Харон таксата за лодката.) А после Ирод продължил:
— Слушай, Флак, не се гневи. Знаеш как стана. Не съм смятал, че върша нещо нередно. Трудно е за човек, ориенталец като мене, та макар с трийсетгодишно обучение в Рим, да проумее вашите благородни римски скрупули в случай като този. За мене нещата изглеждат така: дамаскинците ме наемат като адвокат в тяхна защита, а адвокатите в Рим вземат огромни суми и далеч не се придържат толкова към истината, когато защищават делата си, колкото съм се придържал аз. Освен това аз направих на дамаскинците добра услуга, като представих случая им пред теб така красноречиво. Какво лошо има, ако им взема парите, които те доброволно са ми изпратили? Освен това никога не съм оповестявал публично, че имам влияние над тебе. Те ме поласкаха и ме изненадаха с предложението си, че може да е тъй. А пък господарката Антония, тази най-мъдра и красива жена, често ми е изтъквала, че….
Но било безполезно да се позовава дори на уважението на Флак към майка ми. Оня дал на Ирод срок от двайсет и четири часа и му заявил, че ако в края на това време не се е отдалечил от Сирия, ще се намери пред съда, обвинен в престъпление.
Глава 2
Ирод запитал Киприя:
— А сега в кой край на света да се пръждосваме?
Киприя отвърнала сломено:
— Стига да не ме караш пак да се унижавам и да пиша умолителни писма, каквито, бих предпочела да умра, но да не пиша, все ми е едно къде ще вървим. Кажи, Индия достатъчно далеч ли е, за да избягаме от нашите кредитори?