— Питър Стърми — отвърна Клифорд, — доверен ключар, чиито услуги използва Короната. Много се съмнявам, че той ще се окаже предател. Синът му е служител на Хазната и наскоро беше нападнат, докато се опитвал да събере данъци в Колчестър.
Ателстан вдигна ръка.
— А самото ковчеже? Може ли да го огледаме, милорд?
Гонт изсумтя в знак на съгласие и с помощта на Кранстън и Клифорд Ателстан обърна ковчежето, почука по дървената облицовка и огледа ключалките. Гудман само гледаше.
Кранстън поклати глава.
— Добро и здраво — тихо каза той, докато се изправяше. — Няма тайни отделения — той проучи ключалките. — Никой не се е мъчил да го отвори насилствено.
Ателстан отупа прахта от расото си.
— Ето и третия ми въпрос. Може ли да има шперц?
— Невъзможно! — отсече Клифорд. — Всяка ключалка е уникална — той извади два от ключовете, които водачите на гилдии бяха оставили. — Не съм ключар, братко, но разгледай ги внимателно. Виж! — той поднесе ключовете към свещите. — Виждаш ли извивките и зъбците им? Те са напълно различни. И милорд Гонт беше онзи, който настоя за това.
Ателстан потри уста, за да скрие обезсърчението си.
— Четвъртият ти въпрос е вече ясен — добави Клифорд. — Дали Стърми е направил дубликат от всеки ключ? Но това — продължи той забързано, виждайки, че регентът поклаща глава отрицателно — би го направило предател, който с радост е предал ключовете на някой друг.
— Да му се не види! — промърмори Кранстън. — Как може да е станало? Охраняваше ли се параклисът?
Гудман сви рамене.
— Не, защо? Ковчежето беше тежко с толкова злато в него, а и шестте ключалки… — гласът му постепенно затихна.
— Чия идея е всичко това? — попита Ателстан. — Златните кюлчета, ковчежето?
Клифорд направи гримаса и погледна към Гудман.
— Идеята за ковчежето и златото — отвърна той — беше на милорд Гонт, но аз и сър Джерард Маунтджой избрахме Стърми — той се усмихна. — Предводителите на гилдии настояха.
— Защото не ми вярват! — отсече Гонт. — Нямах нищо общо с направата на ковчежето, ключалките и ключовете за тях. С предводителите на гилдии решихме, че е най-добре да поверим това на тези наши достойни служители. Те донесоха ковчежето и ключовете право от работилницата на Стърми тази сутрин.
— Ще изпреваря въпроса ти — намеси се лорд Адам, — и ще ти кажа, че нито един от тях не е държал и шестте ключа едновременно. Кметът донесе три, Маунтджой — останалите. Фицрой и Съдбъри присъстваха на предаването, а ковчежето беше носено от пристави от градската стража.
Кранстън се взря с присвити очи в мрака, както правеше винаги, когато се замислеше дълбоко.
— Сър Джон! — възкликна Ателстан. — Какво има?
Кранстън облиза устни, сигурен знак, че дори в този късен час кларетът започваше да му липсва.
— Стърми — каза той. — Това име ми е познато. Защо ли е така? Защо името на почтен ключар, покровителстван от могъщите и благородните, събужда някакъв спомен в старческата ми памет?
Ателстан се усмихна. Паметта на Кранстън беше изумителна. Той знаеше как се казват повечето лондонски престъпници, познаваше ги по физиономия и дори в претъпкания Чийпсайд крещеше предупреждения на апашите и мошениците, назовавайки ги по име.
— Какво ти напомня името Стърми? — бързо попита Гонт.
Коронерът поклати глава.
— Ще се сетя — той се поклони. — Милорд, ако ни извините, с писаря ми трябва да отидем при ключаря още тази вечер. Къде живее той?
— На Лорънс Лейн, близо до Мърсъри — отвърна Клифорд.
— Тогава — усмихна се Кранстън на Ателстан, който го стрелна е поглед, изпълнен с уморено раздразнение, — най-добре да отидем при мастър ключаря на Лорънс Лейн близо до Мърсъри и да му зададем няколко въпроса, нали?
Той отново се поклони на регента. Гонт отклони поглед. Кранстън сви рамене и прекоси параклиса, следван от унилия Ателстан.
— Кранстън!
Сър Джон се обърна. Сега Гонт стоеше на стълбите към олтара.
— Знаеш, че водачите на гилдии ще се върнат. О, знам, че исканията им ще бъдат съвсем основателни. Ще поискат златото си и отговори в определен срок — той размаха пръст.
— Аз също имам нужда от отговори и то най-късно до десет дни.
Неизречената заплаха висеше във въздуха, когато Кранстън се завъртя рязко и излезе от параклиса на общината.